Решение № 15340 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1165/2013 г.

Решение № 15340 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1165/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационната жалба на Иванка Русинова Лилова от гр. Исперих, ул. "Стефан Караджа" № 30 обл. Разград, против решение № 58 от 30.11.2012 г., постановенопо адм. дело № 119/2012 г. на Административен съд гр. Разград. С касационната жалба са изложени подробни съображения по съществото на спора и са наведени доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни снования по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението и да се постанови друго, с което да бъде уважен в пълен размер предявеният иск. Ответната страна- Община Исперих, обл. Разград не изразява становище по касационната жалба и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намери касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение. Разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, решаващият съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 600 000 лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 400 000 лв. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени от Иванка Лилова против Община Исперих. За да стигне до този резултат съдат е приел за установено, че със заповед № 169 от 18.06.2001 год на кмета на Община Исперих, Лилова и нейното семейство били настанени в жилище частна общинска собственост, предоставено им с договор съгласно който жилището се ползвало безвъзмездно, като тя се задължила да заплаща единствено направените разходи за електричество и вода и да се грижи за имота, като извършва и необходимите текущи ремонти. Договора бил сключен за една година. В последствие с анекси срокът на договора бил продължаван многократно, като последно бил удължен до 31.12.2007 г. Със заповед № 21 от 14.01.2010 г. кмета на общината отменил заповедта за настаняване на Лилова. Заповедта била оспорена по съдебен ред и с решение № 14726 от 02.12.2010 г. постановено по адм. дело № 5615/2010 г. Върховният административен съд оставил в сила решенето на първоинстанционния съд с което била отхвърлена жалбата на Лилова. Със заповед № 297 от 18.04.2011 г. кмета на общината наредил изземването на процесния имот от Лилова. Заповедта била оспорена и решение № 28 от 06.07.2011 г. по адм. дело № 58/2011 г. Разградския административен съд отхвърлил жалбата. Това решение било оставено в сила с решение по адм. дело № 10480/2011 г. на Върховния административен съд. Последвала многократна кореспондеция между кмета и Лилова в която той давал едномесечен срок за доброволно освобождаване на имота, тя искала продължаване на срока, докато била определена дата за изземването на имота от нарочно назначената от кмета комисия за 06.03.2012 г. Лилова била уведомена за това на 29.02.2012 г. Със заповед № 211 от 06.03.2012 г. кмета на общината разпоредил вещите, собственост на Лилова, иззети при опразване на жилището да се съхраняват в административната сграда на градската пречиствателна станция за отпадни води до 06.04.2012 г., за което собственикът им да заплати наемна цена. Опразването било извършено съгласно заповедта на кмета със съдействието на полицейските органи. При тази фактическа обстановка съдът е стигнал до извода, че липсва административен акт, действие или бездействие на административен орган, обявени за незаконосъобразни, от които да са настъпили претендираните неимуществени вреди. Досежно имуществените претенции съдът е приел, че липсват доказателства при опразването, имуществото на Лилова да било увредено или в последствие да е съхранявано по начин който да води до повреждане или погиване на вещите. По тези съображения е отхвърлил двата обективно съединени иска. Съобразно принципа на служебното начало и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, касационната инстанция като извърши проверка на оспореното съдебно решение, го намери валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са доказани тези елементи от посочения по- горе фактически състав, за да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и основателно е отхвърлил иска, поради несправяне на ищеца с възложената му от чл. 203 от АПК доказателствена тежест. Липсват доказателства за административен акт, действия или бездействия на административни органи при осъществяване на административна дейност, които по съответния ред да са обявени за незаконосъобразни в резултат на което пряко и непосредствено да са настъпили претендираните имуществени и неимуществени вреди. Предвид горното оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основане чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,