Решение № 5127 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10585/2015 г.

Решение № 5127 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10585/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Г. П. чрез адвокат Е. Ц. Г. от АК П. срещу решение № 1585 от 30.07.2015 г. на Административен съд П. по адм. дело № 856/2015 г. С него се отхвърля жалбата й срещу Решение № РД-72 от 18.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ - П., оставящо без уважение жалбата й срещу разпореждане № 4712114419/РА-837 от 15.10.2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ П.. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ П. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 2011, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и разпореждане. С тях се разпорежда възстановяване на неправилно изплатена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от М. Г. П. в размер на 56339.75 лева от които главница за периода от 1.01.2004 г. до 30.09.2014 г. в размер на 29899.52 лева и лихва в размер на 26440.23. лева към 15.10.2014 г. като е посочено, че задължението до 31.12.2003 г. е погасено по давност. Тези суми са намалени с Решение № РД-403 от 4.12.2014 г. на директора на ТП на НОИ П. с което е заличено по давност задължение за възстановяване на неоснователно получена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от М. Г. П. в общ размер от 28341.19 лева от които главница 11022.53 лева за периода 1.01.2004 г. до 31.12.2008 г. и лихва 17.318.66 лева начислена към 15.10.2014 г. като разпореждане № 4712114419/РА-837 от 15.10.2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ П. в остатъка от задължението е предмет на жалбата в настоящето производство. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Прието е за установено по делото от доказателствата по административната преписка, че към момента на отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж на жалбоподателката не е бил достатъчен и пенсията е неправилно отпусната. Установено е, че за периода след 1992 г. и не може да представи документ за доход за 3-годишен базисен период, от който е отпусната пенсията 1993 - 1995 г. При недостиг на осигурителен стаж с разпореждане от 26.09.2014 г. е отменено разпореждане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1999 г. и всички последвали го, като е отпусната от 11.08.2013 г. пожизнено по чл. 68, ал. 3 КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането от 26.09.2014 г. е влязло в сила като въз основа на него е издадено обжалваното за сумите подлежащи на възстановяване като е спорен въпросът за добросъвестността в поведението на жалбоподателката при отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст през 1999 г. и получените от нея суми които е разпоредено да се върнат ведно с лихвите. При разрешаване на спорния въпрос съдът е приел, че в тежест на М. П. е да докаже липсващия стаж, който тя не е доказала преди 1997 г. и за липсата на такъв стаж тя е знаела още при отпускате на пенсията. Решението е правилно. При спорния въпрос за добросъвестността в поведението на жалбоподателката настоящата инстанция споделя изводите на административния съд. По делото е заявено от жалбоподателката и са събрани гласни доказателства, а такива доводи се поддържат и в касационната жалба че М. П. по указания на служител при административния орган е предала сума от 3000 лева за липсващ стаж, който да закупи към 1999 г. когато е подадено заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тези твърдения установяват единствено само факта, че жалбоподателката е била наясно към 1999 г., че не й достига стаж за да получи "ранна" пенсия за осигурителен стаж и възраст. На следващо място твърдението, че е предала сума пари на служител при административния орган за закупуване на такъв стаж не се доказва по делото. Дори да бъде установен такъв факт, не може да се приеме защитният довод, че е била добросъвестна в поведението си и е била подведена от служител при ТП на НОИ или се е предоверила поради незнание относно правото й за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От доказателствата по делото е установено по безспорен начин липсващия стаж изначално при отпускане на пенсията и това не е по причина на загуба на документи от административния орган, при знание за това обстоятелство, което е достатъчно за правен извод, изведен от съда за недобросъвестност при отпускане и получаване на пенсията за осигурителен стаж и възраст към 1999 г. Приложените решения като практика на ВАС са за други хипотези различни от настоящата поради което неотносими към настоящия спор. При тези изводи решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева. Воден от горното Върховният административен съд шесто отделение и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК