Решение № 1158 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 833/2015 г.

Решение № 1158 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 833/2015 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив и на "Вер - Фру" ЕООД срещу решение № 2658/05.12.2014 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1598 по описа за 2014 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № 161304708/21.02.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив. Първият касатор инвокира оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Оспорва се решаващите изводи на първостепенния съд за нищожност на РА с позоваване на разпоредбите на чл. 119 от ДОПК и § 35, ал. 1 от ПЗР на ДОПК за определяне на компетентните да издадат конкретния РА орган/органи по приходите. Настоява, че РА е издаден при повторна ревизия, като заповедта за възлагане на ревизията е постановена след 01.01.2013 г., поради което не иде реч за висящо към тази дата ревизионно производство. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендира деловодни разноски. Вторият касационен жалбоподател обжалва решението в частта, с която не са му присъдени разноски. Обосновава съществуването на правото на разноски и отрича предпоставките на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Като ответник по касация - ДДОДОП отрича основателността на касационната жалба на "Вер - Фру" ЕООД. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата на ДДОДОП. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт, издаден от възложителя на ревизията и ръководителя наревизионния екип, са установени в тежест на "Вер - фру" ЕООД допълнителни задължения за ДДС в д. п. м. 11.2009 г. в размер 12 159 лева с лихви за забава 4 949.03 лева. Утежняващият акт е издаден в повторно ревизионно производство след отмяна с решение № 461/10.05.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив на предходен РА № 1205043/15.01.2013 г. и е продължило със ЗВР № 1302456/20.05.2013 г. Предходната ревизия е възложена със ЗВР № 1203385/03.07.2012 г. За да прогласи нищожността на РА, административният съд е приел, че той е издаден от некомпетентни органи по приходите. Позовавайки се на разпоредбата на § 35, ал. 1 от ПЗР към ЗИДДОПК е обосновал извод за приложимост на досегашния процесуален ред за заварените към 01.01.2013 г. ревизионни производства. Според него висящо към тази даата е и приключилото с оспорения пред него РА производство, тъй като с отмяната на първоначалния РА не започва нова ревизия. В редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК до новелата му в ДВ бр. 82/2012 г. РА е следвало да се издаде от орган по приходите, определен от органа възложил ревизията, а не както е сторено в случая от органа възложил ревизията и нейния ръководител. В мотивите на първоинстанционното решение е отречено правото на разноски на "Вер - Фру" ЕООД заради направено нарочно възражение от ответника във връзка с новопредставено от жалбоподателя в хода на съдебното дирене писмени доказателствени средства. Липсва отхвърлителен диспозитив. Касационната жалба на "Вер - Фру" ЕООД е недопустима, тъй като решението в обжалваната от този касатор част не съществува - чл. 215, т. 2 АПК. Не възниква право на касационна жалба при несъгласие с мотивите на първоинстанционното решение, без да е заявена експлицитно волята на съда в диспозитива на съдебния акт. Затова и касационната жалба следва да се възприеме като искане за допълване на първоинстанционното решение в частта му за разноските. Това искане е подсъдно на постановилия решението съд - вж. чл. 248 ГПК и нему следва да се изпрати то по правилата на чл. 135, ал. 2 АПК. Касационното жалба на ДДОДОП - Пловдив е неоснователна. Дължимо и съобразено с процесуалния закон е разбирането, че след разпоредена в съответствие с чл. 155, ал. 4 от ДОПК при оспорването по административен ред отмяна на РА и връщане на преписката на органа възложил ревизията не започва ново ревизионно производство, а се съхранява висящността на вече образуваното. Аргументи за това схващане могат да се намерят в разпоредбата на чл. 155, ал. 6 от ДОПК, според която производството по издаване на новия РА започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна на РА. То съответства и на принципа за движение на процеса напред. Връщането на преписката на органа възложил ревизията не заличава ефекта на вече извършените административнопроизводствени действия. Затова и следва да се сподели разбирането на първостепенния съд, че приключилото с процесния РА административно производство е висящо към 01.01.2013 г. С разпоредбата на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК за него е изключено несъщинското обратно действие на новелата на кодекса от ДВ бр. 82/26.10.2012 г., в сила от 01.01.2013 г., за заварените висящи ревизионни производства. По приложимата от преди новелата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК РА се издава от арган по приходите, определен със заповед от органа възложил ревизията. В случая РА е издаден при съобразяване на променената редакция на разпоредбата от органа възложил ревизията и ръководителя на равизията. Издаденият при липса на материална компетентност административен акт е нищожен. Правомощието на административния съд да обяви нищожността на РА, като го стори и при липса на нарочно искане на жалбоподателя, следва от правилата на чл. 168, ал. 2 и чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Прогласяването на нищожността е било дължимо от първостепенния съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение