Решение № 294 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3710/2018 г.

Решение № 294 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3710/2018 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на началник група в сектор "Пътна полиция" ("ПП") към Областна дирекция ОД на Министерство на вътрешните работи ОДМВР) - Бургас, срещу решение № 171/01.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2953/2017 г. по описа на Административен съд (АС) – Бургас, с което е отменена негова заповед № 17-0769-001807 от 3.07.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), на основание чл. 171, т. 2 "а" ЗДвП. По изложени доводи за неправилност на решението поради материална незаконосъобразност и допуснати съдопроизводствени нарушения – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира се отмяната му. Ответникът – Н. Н., от гр. [населено място], [улица], не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като съобрази данните по делото и обсъди наведените касационни основания, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение АС - Бургас е отменил заповед за прилагане на ПАМ № 17-0769-001807/03.07.2017 г. на началник група в сектор "ПП" към ОДМВР - Бургас, с която на основание чл. 171, т. 2 а ЗДвП е разпоредено прекратяване регистрацията на пътно превозно средство "Пежо 106" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Н. Н., за срок от една година. Съдът е приел, че в хода на производството са установени правнорелевантни юридически факти, които съставляват основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2 а ЗДвП. Изложил е съображения, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при допуснато съществено процесуално нарушение и в несъответствие с материалния закон, предвид липсата на мотиви относно определената продължителност на срока, за който е наложена мярката. Решението е неправилно. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество (Арг.: чл. 220 АПК). АС – Бургас е установил, че на 1.07.2017 г. около 11:30 ч. в гр. Бургас, по ул. "Одрин", водачът Н. Н. е проверен от полицейски органи при управление на собствения си лек автомобил - "Пежо 106" с рег. [рег. номер на МПС]. Направен му е тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като техническото средство "DRUG TEST-5000 с фабричен номер ARAM-0005 е отчело положителен резултат на амфетамин и метамфетамин. Издаден е талон за извършване на медицинско изследване. Водачът не е оспорил показанията на техническото средство и е отказал да даде кръвна проба. В съставен протокол за проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества е отбелязано: начин на шофиране - сигурно, настроение – безчувствено притъпено, слизане от МПС – нормално, походка – сигурна, изговор – замазано, неясно, очи – зачервени, съмнителни признаци - безпокойство. Видът на еднократния тест и дадените резултати са посочени в съставения АУАН № 961247 от 1.07.2017 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Към преписката са приложени 2 докладни записки, от които е видно, че около 10:55 ч. Н. Н. е участвал в ПТП, което е напуснал след проявена агресия по отношение водача на другия автомобил. При извършената проверка е предал доброволно намираща се в него марихуана, укрита в кутия от цигари "Виктори". Срещу Н. е образувано производство по НОХД № 3694/2017 г. по описа на Районен съд - Бургас за престъпление по чл. 343 б, ал. 3 НК – управление на лек автомобил след употреба на наркотично вещество – амфетамин и метамфетамин, приключило с решение № 1316/31.07.2017 г., с което на основание чл. 78 а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. При така установената фактическа обстановка решаващият съд неправилно е отменил оспорената заповед. Издателят на акта е провел пълно доказване на основния релевантен за спора факт - шофиране на МПС след употреба на наркотични вещества, за което на водача е наложена ПАМ. Несъмнено установено е наличието на правнозначимите факти, с които е мотивирано взетото административно решение, а към преписката са приложени неоспорени доказателства за съществуването им. Конкретните факти, субсумиращи се в хипотезата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП (в относимата към спора редакция, ДВ, бр. 101/2016 г.) са установени с АУАН, съставен от компетентни длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Описаните в него обстоятелства не са оборени от жалбоподателя, при което въз основа на събраните по делото писмени доказателства първостепенният съд е извел верен извод за наличие на основание за прилагане на ПАМ. Резултатите от техническото средство, с което е установено наличието на упойващи вещества не е опровергано чрез даването на кръвна проба. От представения протокол за извършена проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози е установено и въздействието по отношение на субекта - като вид и степен на изява. Поначало изследването цели да установи единствено употребата на наркотично вещество (или аналог), без отношение към реализирания ефект. Подобна нормативна уредба е възприета в повечето страни от EC, доколкото за разлика от употребата на алкохол, при употребата на наркотични вещества видът и проявата на ефекта са строго индивидуални и не съществува общоприета зависимост между концентрация на наркотичното вещество (в кръв) и реализиран (като вид и степен на изява) ефект. По този начин се цели превенция и контрол върху способността на водачите за управление на МПС и е заложен нулевият толеранс в нашето законодателство относно управлението на МПС след употреба на наркотично вещество. ПАМ по чл. 171, т. 2 а ЗДВп цели постигане на правноопределен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението (Сравн.: мотивите към ЗИД на ЗДвП - http: //parliament. bg/bills/43/653-19-3. pdf и http: //parliament. bg/bills/43/554-01-162. pdf) и съобразяването на промените с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол и/или наркотици, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали от т. нар. война на пътя. Това въздействие върху субекта е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат е осуетяване на възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение, чрез препятстване възможността за движение по пътищата на ППС, макар и то да остава под властта на неговия собственик. В процесния казус издателят на акта е посочил фактическите обстоятелства, които съставляват основание за прилагането на ПАМ, като е цитирал относимата правна уредба. В закона не са визирани критерии за определяне на конкретен срок за налагане на мярката, поради което административният орган преценява продължителността му с оглед тежеста на деянието и необходимостта от превантивен ефект за конкретния случай, при спазване на принципите за съразмерност по чл. 6 АПК. Мярката трябва да е определена в такъв обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. При определяне срока на ПАМ органът е съобразил превантивната цел на прилагането й, както и данните за физическото състояние на водача и цялостното му поведение като участник в движението. Продължителността на действието на мярката е адекватна на високата степен на обществена опасност на деянието, което я прави пропорционална. Противно на приетото от АС - Бургас, заповедта съдържа мотиви в достатъчна степен за проверка съответствието й с материалния закон, а направената препратка към съставения АУАН удовлетворява изискванията на Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС относно мотивирането на акта. Мотиви за продължителността на срока на действие на ПАМ са изложени в констативната част на административния акт и са свързани с тежестта на нарушението (посочено е, че водачът управлява МПС под въздействие на наркотични вещества, докато съгласно действащата редакция на нормата е съставомерна употребата им). Ето защо настоящият съдебен състав приема, че административният акт съдържа необходимия обем мотиви, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, указващи на тежестта на допуснатото нарушение, като въз основа на тях и приобщените към заповедта мотиви в АУАН, съдът може да извърши контрол за законосъобразност на определения в условията на оперативна самостоятелност срок на действие на ПАМ. При това положение касационното оплакване за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон при преценка срока на действие на наложената мярка, се оправдава от фактическа страна. В контекста на изложеното, първоинстанционният съд е направил точен анализ на представените доказателства в съответствие с приложимата правна уредба и обосновано е приел за осъществен нормативният състав, създаващ необходимост от прилагането на мярката, като по този начин се изпълняват целите на закона. Неправилен е единствено изводът относно липсата на мотиви като порок, обусловил незаконосъобразността на акта. При наличието на допуснато нарушение на правораздавателната дейност на решаващия съд, сочено като касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата срещу заповедта за прилагане на ПАМ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,