Решение № 9758 от 28.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4017/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на А. Петров, подадена чрез пълномощник адвокат А. Чонов, против Решение 7/18.02.2021 г., постановено по административно дело 318/2020 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 695/03.06.2020 г. на Кмета на Община Троян, нареждаща премахване на незаконен строеж Оградни стени на сграда с метална конструкция, с четири стени и двускатен покрив, покрит с ламарина, попадащ в поземлен имот с идентификатор 21590.800.9 по Кадастралната карта на с. Добродан, Община Троян частна държавна собственост. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени процесната заповед. По същество се оспорват възприетите от съда правни изводи като несъответни на събраните по делото доказателства и материалния закон. От ответната страна - Кмет на Община Троян е постъпило писмено възражение, изготвено от процесуален представител, с което се оспорва касационната жалба, с молба съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, тъй като не страда от сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Посоченият по-горе строеж, предмет на оспорената пред Административен съд Ловеч заповед, е квалифициран от органа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без разрешение за строеж, попадащ върху имот - частна държавна собственост, и с посочен адресат на изпълнението А. Петров като негов извършител. Въз основа на приетите по делото писмени, гласни доказателства и предвид изслушаното заключение по съдебно-техническата експертиза, първостепенният съд правилно е установил относимите факти, след което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед и е отговорил на възраженията на оспорващия, част от които се поддържат и пред настоящата инстанция. Възприетите от съда правни изводи относно компетентност на административния орган, спазване на законоустановената форма, на административнопроизводствените правила и материалния закон при издаване на заповедта се споделят от касационния съд, поради което не е необходимо да се повтарят. Неоснователни са доводите на оспорващия за това, че не бил установен въпросът, свързан с първоначалния вид на сградата, в която имал задължението да я възстанови. На това възражение, съдът е отговорил мотивирано и обосновано, освен това разпореденият за премахване строеж е индивидуализиран ясно и недвусмислено, като за жалбоподателят е разписано задължението да премахне стените, оргаждащи сградата, за които са налице безспорни доказателства, че са изградени именно от него. Следва да се отчете също, че установените в хода на административното производство обстоятелства, отразени в съставения за целта констативен акт, касаещи вида, характеристиките и параметрите на строежа, не са оборени от оспорващия, а напротив, потвърдени са посредством събраните по делото доказателства. Предвид вида на територията, върху която се намира строежът, представляваща Държавен поземлен фонд, за която няма действащ подробен устройствен план, правилно съдът е изключил хипотезите на търпимост съгласно § 16 ПР ЗУТ или § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Следващото възражение, развито в касационната жалба, касае собствеността на сградата, който не бил изследван, респективно собственикът не бил конституиран като заинтересовано лице в производството. Това възражение е неотносимо към правния спор, доколкото оспорващият не може да брани чужди права, както и с оглед предоставената на органа оперативна самостоятелност да определи на кого да възложи задължението по премахване на незаконен строеж, като приоритетно това следва да е неговия извършител, както е в случая. С оглед на изложените мотиви, настоящият съд, счита, че съдебният акт е постановен при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, обоснован е, тъй като въз основа на правилно установените от съда факти са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи, както и не се установиха съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната му. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,