Решение № 72 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 600/2008 г.

Решение № 72 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 600/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм). Образувано е по касационна жалба на С. И. Д. срещу постановено в делбено производство - втора фаза, въззивно решение № 1* от 2.07.2007 г. по гр. дело № 643/2007 г. на Русенски окръжен съд в частта, с която след отмяна на решението от 4.07.2006 г. по гр.д. № 4605/2003 г. на Русенски районен съд са определени сумите за уравнение по извършеното разпределение съгласно чл. 292 от ГПК (отм.) и С. И. Д. е осъдена да заплати на И. П. И. и М. П. И. по 2350 лева на всеки от тях. В останалата част, по извършването на делбата чрез разпределение, решението на Русенски окръжен съд е влязло в сила като необжалвано, а в частта по сметките и като необжалваемо . В касационната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение в осъдителната му част. Въззивният съд е приложил неправилно закона при определянето на сумите, които съделителката С следва да плати за уравнение, същите са неправомерно удвоени поради възлагането на тази съделителка на цялата разлика в стойността на дяловете, без да се съобрази при какви права е допусната делба. Съображения са развити от пълномощника адв. Кера С., претендират се разноски. Ответниците по касация И. П. И. и М. П. И. не са заявили становище. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение № 1* от 2.07.2007 г. по гр. дело № 643/2007 г. на Русенски окръжен съд е допуснато разпределение на делбения имот, като в общ дял на И. П. И. и М. П. И. е поставен втори етаж от двуетажната жилищна сграда, с прилежащо помещение и 1/2 ид.ч от дворното място на стойност 8840 лв., а в обособен дял касаторката С. И. Д. е получила първия етаж, с прилежащо помещение и 1/2 ид.ч от дворното място, на стойност 13540 лв., С решението Д. е осъдена да заплати на всеки от останалите съделители по 2350 лв. за уравнение, като общият размер на присъденото в нейна тежест, е математически равен на сборната разликата в стойността на дяловете. Решението е неправилно и оплакванията в касационната жалба са основателни . Делбата на цялата поделяема жилищна сграда и дворното място е била допусната при права по 1/4 за И. и М. И. и 1/2 ид. част за касаторката, което обуславя извод, че присъденото от въззивния съд уравнение е незаконосъобразно, тъй като не съответства на правата на страните. При извършената делба чрез разпределение на неравни по стойност дялове, но при равни права на насрещните страни, стойностното изражение на дължимото уравнение е в общ размер на 2350 лв., т. е. С. И. Д. следва да заплати на всеки от останалите съделители по 1175 лв., а не удвоения размер на тази сума, както неправилно и непонятно защо, е приел Русенски окръжен съд. Тъй като решението на въззивния съд е незаконосъобразно в тази обжалвана част, същото следва да бъде частично отменено и да бъде постановено друго по същество от настоящия съд, доколкото обстоятелствата във връзка с дължимото уравнение на дяловете по чл. 292 от ГПК са изяснени от фактическа страна. Следва да бъдат присъдени поисканите разноски, установени в размер на 350 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г.о.