Решение № 5719 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7030/2016 г.

Решение № 5719 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7030/2016 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. "Пламагро" ООД, гр. С. чрез процесуалния си представител адв. С. В. обжалва решение № 2394/11.04.2016 г. на Административен съд, С. град, 46 състав постановено по адм. дело № 2184/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-2217-1402762-091091/3.11.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. С., в оспорената част, потвърден с решение № 173/06.02.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. С. В касационната жалба са посочени пороци на съдебното решение, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон - чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, неправилна преценка на събраните писмени и гласни доказателства и липсата на декларация за съответствие с изискванията за качество на горивото, не е обсъдено заключението на ССЕ по задача 3, както и установената техническа обезпеченост на "Агростил 2003" ЕООД. Искането е за отмяна на решението и отмяна на установените с ревизионния акт задължения за ДДС и лихви. Претендират се разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. С., чрез процесуалния си представител юрк. С. К. оспорва касационната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред АССГ е бил, ревизионен акт, в частта на установените задължения по ЗДДС в размер на 17 246.84 лева и съответните лихви от 8 741.01 лева, резултат от отказ на право на данъчен кредит в размер на 9 600 лева по фактура, издадена от "Автостил 13" ЕООД за доставка на амониева селитра за данъчен период м. 10.2009 г. и кредитно известие, към тази фактура за м. 11.2009 г. с посочен ДДС от 480 лева и в размер на 8 126.84 лева по фактури от "Агростил 2003" ЕООД за доставки на дизелово гориво за данъчни периоди м. 08, м. 09.2009 г. и м. 06.2010 г. За да отхвърли жалбата, съдът, в рамките на проверката по чл. 160, ал. 2 ДОПК е преценил, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите и в предписаната форма по чл. 120, ал. 2 ДОПК. Обосновал е извод и за материална законосъобразност на установените задължения по ЗДДС. По фактурата, издадена от "Автостил 13" ЕООД съдът въз основа заключението на вещото лице по ССЕ е приел, че фактура № 38/12.10.2009 г. и КИ № 70/17.11.2009 г. са надлежно осчетоводени в счетоводството на "Пламагро" ООД, отразени са в дневника му за покупки и в СД по ЗДДС за д. п. м. 10.2009 г. и м. 11.2009 г. и е налице плащане по банков път. Няма данни за осчетоводяването на доставките в счетоводството на доставчика, който е в несъстоятелност и с прекратена търговска дейност. От ГФО вещото лице е установило, че дружеството е декларирало приходи от продажба на дълготрайни материални активи, не и такива от продажби на стоки или продукция, каквато следва да е продажбата на амониева селитра. Съдът е посочил, че не са представени доказателства за товарене, транспорт и разтоварване на стоката. Представен е договор за наем на склад, сключен между "Пламагро" ООД и Сортови семена АД, но не е установено, как стоката - 120т амониева селитра е достигнала до този склад и от там до база на ревизираното лице, както се твърди в показанията на свидетелите. Според съда не е спорно, че дружеството - получател е обработвало земеделска земя, която се наторява с изкуствена тор като процесната. Спорът е относно доставката на посоченото количество тор от доставчика "Автостил 13" ЕООД. Според съда представените по делото първични счетоводни документи - договор за покупко-продажба на амониев нитрат 120 т, складова разписка за получени 120т амониев нитрат в нает склад на Сортови семена АД, преценени във връзка с останалите доказателства по делото и по-конкретно с липсата на данни от счетоводството на прекия доставчик и липсата на доказателства за транспорт на стоката. С тези мотиви е приел за законосъобразен отказа на право на данъчен кредит в размер на 9 600 лева и отразеното КИ за ДДС в размер на 480 лева и извършената от органите по приходите корекция в размера на декларирания от дружеството ДДС за възстановяване. По доставките на дизелово гориво от "Агростил 2003" ЕООД съдът е установил, че прекият доставчик е търгувал с горива и разполага с бензиностанция. През 2009 г. доставчикът е имал наети по трудов договор лица за работа на обект бензиностанция. Според съда по тези доставки не са налице доказателства за предаване и получаване на стоката. В хода на ревизията, при извършената му насрещна проверка "Агростил 2003" ЕООД не е представил доказателства за товарене и транспорт на стоката. Не са представени акцизни документи, товарителници, приемо - предавателни протоколи за индивидуализиране на стоката. С оглед спецификата в предмета на доставките - дизелово гориво съдът е приел, че наличието на декларация по чл. 12 от Наредбата за изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, приета с ПМС 156/15.07.2003 г. е от основно значение за реалността на доставките. Декларацията съдържа данни за производителя или вносителя на горивото, данни за конкретната партида гориво, дата и номер на документа за експедиция - обстоятелства от значение за доставянето и получаването на горивото. Позовал се е на конкретни съдебни решение на ВАС относно доказателствената стойност на данните от декларацията за прехвърляне правото на собственост върху горивото. По аргумент за противното е обосновал извод, че след като процесните доставки не са придружени с такива декларации, то не е доказано и прехвърляне правото на собственост върху горивото. Това обстоятелство не е установено и от ССЕ, което не е имал задача за проследяване на стоковия поток. Според съда последващата реализация на горивото не установява по категоричен начин, че е получено от посочения доставчик. През процесните период е закупувано гориво и други доставчици, а в счетоводството на ревизираното дружество горивото не е заприходено, а е изписвано директно на разход. По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност и на отказа на право на данъчен кредит по фактурите, издадени от Агростил 2003 ЕООД. Решението е правилно постановено. В съответствие с материалния закон съдът е определил предпоставките за възникване и признаване на право на данъчен кредит по доставки на стоки. Изложените мотиви по тълкуването на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДСС се споделят от настоящия състав, поради което не следва да се повтарят. Правилно в тази връзка съдът е съсредоточил преценката си по фактите относно доставянето и получаването на стоките - амониева селитра от "Автостил 13" ЕООД и дизелово гориво от "Агростил 2003" ЕООД. Това са фактите, които пораждат настъпването на данъчно събитие и изискуемост на данъка съгласно чл. 25, ал. 2 и чл. 68, ал. 2 ЗДДС и съответно възникването на правото на данъчен кредит. Изводите на първоинстанционния съд, че доставянето на стоките по преките доставките е останало недоказано, се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на ССЕ. Неоснователен е доводът накасатора за неправилна преценка на свидетелските показания на св. П. Я. и св. К. К. Свидетелите не сочат конкретни факти по доставянето на стоките /амониева селитра и дизелово гориво/, а такива по последващото използване на стока от вида на процесната в дейността на "Пламагро" ООД по обработване на земеделска земя. Представената стокова разписка с доставчик "Автостил 13" ЕООД не е подписана за предал стоката, поради което доводите в касационната жалба, че с този документ се удостоверява предаването и получаването на амониевата селитра, са неоснователни. По делото не са налице други доказателства за доставяне на амониевата селитра. По доставките от "Агростил 2003" ЕООД не са представени никакви писмени доказателства (стокови разписки, приемо - предавателни протоколи, транспортни документи), които да удостоверяват доставяне и получаване на дизелово гориво между страните по пряката доставка. Не се доказва от събраните по делото гласни доказателства зареждане на бензиностанция на прекия доставчик в гр. Б. С. Това обстоятелство не се установява и от приложените фискални бонове към фактурите, тъй като те не удостоверяват конкретно количество, което е заредено, а са издадени за общото количество гориво, посочено във фактурата. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът е отдал преимуществено доказателствено значение на декларацията по чл. 12 от Наредбата за изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Съдът е коментирал необходимостта от такава декларация и нейното съдържание, като документ съпътстващ производството и разпространието на течни горива, при обсъждането на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Правилен е крайният му извод, че тези доказателства не установяват настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС т.е. прехвърляне на правото на разпореждане върху процесните стоки от доставчиците "Автостил 13" ЕООД и "Агростил 2003" ЕООД в полза на "Пламагро" ООД. От експертното заключение е установено, че през ревизираните периоди дружеството - жалбоподател е получавало доставки на амониев нитрат (амониева селитра) и на дизелово гориво и от други доставчици. Заключението се подкрепя от приложените по преписката писмени доказателства. Установен е и начина на изписване на амониевата селитра - като разходи за материали, а на горивото - направо като разход за дейността. При тези фактически данни, счетоводството на жалбоподателя не дава възможност да се разграничат процесните доставки от останалите доставки на амониева селитра и гориво. За дизеловото гориво например са налице фактури, издадени от ПК Младост, които са изследвани от вещото лице и за които доставки св. П. Я., сочи че е зареждано на бензиностанция Младост в гр. К. За спорните доставки свидетелят не сочи никакви конкретни факти във връзка с доставянето и получаването на стоките. При липса на доказателства за настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, съдът е приложил правилно материалния закон, като е приел, че не е възникнало правото на приспадане по смисъла на чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. С оглед на изложеното решението следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски за касационната инстанция се дължат на ответника, за осъществената защита от юрисконсулт в размер на 1309.63 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,