Решение № 2042 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10189/2009 г.

Решение № 2042 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10189/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на адвокат-пълномощника на председателя на Общински съвет - Две могили, Русенска област, срещу решение № 16 от 22.05.2009 г., постановено по адм. д. № 83 по описа за 2009 г. на Административен съд - Русе. С обжалваното решение съдът е отменил изменението и допълнението на чл. 26 от Наредба № 12 на Общинския съвет - Две могили за управление на пътната мрежа в общината, прието с решение № 346 по протокол № 28 от 9.02.2009 г. Със същото решение Общинският съвет - Две могили е осъден да заплати на жалбоподателите сумата от 1285 лв., представляваща направени по делото разноски.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира довод за необоснованост. По изложените в нея съображения се моли, решението да се отмени.

Решението се обжалва и в частта му за разноските. Прави се възражение срещу размера им, като се твърди, че с оглед на сложността на правния спор те са прекомерни.

Ответните страни, чрез общия си процесуален представител оспорват касационната жалба. Намират я за неоснователна и молят, тя да не се уважава.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност на съдебния акт. Счита, че съдът правилно е отменил оспорената норма от наредбата на общинския съвет, тъй като с нея са преуреждат, уредени правоотношения в нормативни актове от по-висока степен - чл. 18 ЗП, § 1, т. 8 ДР на ЗП.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която постановеният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения:

Административният съд - Русе е бил сезиран с жалба от три търговски дружества и двама еднолични търговеца, подадена при условията на субективно съединяване, срещу чл. 26 от Наредба № 12 на Общинския съвет - Две могили, за управление на пътната мрежа в общината, който е бил изменен и допълнен с решение № 346, взето по протокол № 28 от 9.02.2009 г. След изменението и допълнението на оспорената норма, тя има следното съдържание:

1. в ал. 1 думата "товароносимост" е заменена с "общо тегло", а след думата "дървесина" е добавено "зърнени храни";

1. ал. 2 е изменена така: "Разрешението се издава след:

• внасяне на депозит в размер на 10 000 лв.

• внасяне на такса за ползване на общинската инфраструктура, която е

в размер на 2 лв. на плътен кубичен метър дървесина, съгласно позволително за сеч, издадено от ДГС - Бяла;

2.1. за всички останали товари се заплаща по 2 лв. на тон над разрешената товароносимост;

1. депозитът се възстановява в едномесечен срок от извършване на превоза, ако не е констатирано увреждане на общинската пътна инфраструктура;

1. констатирането на увреждането се извършва от комисия в състав: кмета на населеното място, представител на общината, ползвателя на дадената земя (кооперация или арендатор) и представител на фирмата, която определя маршрута по транспортната схема за движение на товарни автомобили и състоянието на пътната инфраструктура преди и след завършване на транспортните дейности. При констатирано увреждане на инфраструктурата и полските пътища, депозита се задържа в размер, съобразно възстановителните работи. При надвишаване на разходите на ремонта - 10 000 лв., фирмите се задължават да възстановят щетите от допълнителни собствени средства. При отказ за възстановяване на щетите, те се възстановяват от общината за сметка на фирмата изпълнител.

1. При изключително неблагоприятни условия (дъжд, сняг, кал) се забранява превозването на дървесина по пътната инфраструктура и полските пътища, без изрично разрешение на общината.

Изменението на нормата влиза в сила от 16.02.2009 г., а с решение № 368, взето по протокол № 31 от 6.03.2009 г. на общинския съвет е отменена т. 2 на ал. 2.

В развилото се производство по реда на чл. 185 и сл. АПК съдът е приел, че оспорването е процесуално допустимо, необвързано със срок и направено от лица, които имат доказан правен интерес от него.

Правната квалификация на оспореният текст от Наредба № 12 по правната си същност правилно е преценена като подзаконов нормативен акт, обоснована със законовата делегация на чл. 8 ЗНА, а материята, предмет на уреждане се съдържа в ЗП, Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, ЗМСМА.

От писмени доказателства съдът е приел, че изменението и допълнението на чл. 26 от Наредба № 12 е направено от компетентен орган по съответния ред, но при проверката на законосъобразността на направените промени е приел, че те са незаконосъобразни, тъй като общинският съвет е излязъл извън делегираните му правомощия по ЗП, поради което ги е отменил.

Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Неоснователен е релевираният довод за необоснованост на решението.

Съдът правилно е изяснил съдържанието на специалното ползване на пътищата, като се е позовал на чл. 18 и § 1, т. 8 от ДР на ЗП, което е съпоставено с чл. 26, ал. 1 от оспорения текст на наредбата. Специалното ползване на пътищата от физически и юридически лица, получаването на разрешение за това, което се дава от собственика на пътя, в случая общинския съвет, след заплащането на такса, определена от него и реда и условията за специалното ползване на пътищата са правоотношения, уредени в ЗП. Легалното определение на "специално ползване на пътищата" е дадено в § 1, т. 8 от ДР на ЗП, според което това е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности извън обхвата на пътя и т. н. Въпросите за тежките и извънгабаритни товари на пътните превозни средства (ППС) са регламентирани в чл. 5, 6 и 7 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Следователно употребеният термин от "общо тегло над 10 тона" в ал. 1 на чл. 26 от Наредба № 12 на общинския съвет, е в противоречие с нормативни актове от по-висок ранг, уреждащи тази материя.

На следващо място таксата, определена от общинския съвет е различна по същността си от въведеният "депозит от 10 000 лв. " с оспорената ал. 2 на чл. 26 от Наредба № 12. В ЗП и подзаконовите нормативни актове не е предоставена делегация на общинските съвети за определянето на депозит. Въвеждането на задължение с подзаконово нормативен акт, без делегация от нормативния акт, чиято определена материя урежда е без правно основание, поради което правилно и това допълнение е прието за незаконосъобразно.

Останалите точки на ал. 2, които са последица от първата, не следва да бъдат обсъждани, след като нямат самостоятелно значение.

Правилни са изводите на съда за незаконосъобразност и на т. 5 от ал. 2 на чл. 26 от Наредба № 12. С нея е въведена забрана за превозването на дървесина по пътната инфраструктура и полските пътища, при изключително неблагоприятни условия. Пътната инфраструктура може да включва пътища, които са общинска собственост, част от републикански път и т. н. Употребеният термин "пътна инфраструктура" не е прецизиран, за да се установи каква е волята на общинския съвет, ползването точно на какво се забранява. Неясна норма не би могла да се спазва.

От приложното поле на ЗП са изключени улиците в населените места и в селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища, селскостопанските пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи, горските пътища и частните пътища, неотворени за общо ползване. Какво е включва в употребения термин "пътна инфраструктура" е неясно. Вярно е, че с чл. 9, ал. ЗП е предвидена възможност за собствениците или администрацията, управляващи пътищата, да въвеждат временна забрана за ползването на пътища или на отделни участъци от тях при настъпване на изброените обстоятелства в нормата. Но изключително неблагоприятните условия не са сред тях, поради което и тази точка от текста на наредбата правилно е обявена за противозаконна.

Втората част от касационната жалба, насочена срещу определения размер на разноските, които общинският съвет е осъден да заплати е също неоснователна.

От данните по делото се установява, че петимата жалбоподатели са ползвали един и същи адвокат, като всеки един от тях му е заплатил по 200 лв. Според чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 2 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер е 150 лв. От това следва, че платената сума по договора за правна защита и съдействие от всеки един жалбоподател е с 50 лв. над най-ниския размер, а така уговореното и заплатено възнаграждение не се явява прекомерно завишено.

По изложените съображения направеното оплакване в касационната жалба е неоснователно, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение