Решение № 8336 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11699/2014 г.

Решение № 8336 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11699/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът ЕТ "Тони 87-Антон Петров" моли да бъде отменено решение № 1098/20.06.2014 г. по адм. д. № 23/2014 г. на АС-Бургас, със което е отхвърлена жалбата против РА № 201301442/11.09.2013 г. на ТД на НАП-Бургас като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението и РА да бъдат обявени за нищожни или да бъдат отменени като неправилни и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Тони 87-Антон Петров" против РА № 201301442/11.09.2013 г. на ТД на НАП-Бургас, със който са определени данъчни задължения на търговеца по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. - 2011 г., годишни изравнителни вноски за същия период за ДОО, ДЗПО и ЗЗО след проведена ревизия по чл. 122 - 124 от ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК. Искането за обявяване на съдебното решение за нищожно е направено без да са изложени фактически обстоятелства, водещи до нищожност на съдебното решение и е неоснователно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните и осигурителни задължение на ревизираното лице в РА. При осчетоводени значителни суми по сметка на собственика при липса на приходи на ревизираното лице и декларирани загуби за всяка от ревизираните години правилен е изводът на органите по приходите и съда, че са налице данни за укрити приходи по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. От анализа на приходите и разходите за всяка от годините, направен в РД е констатирано, че е налице превишение на разходите над приходите за всяка от годините, което съставлява основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Правилен е изводът на съда, че не са оборени констатациите в РА по чл. 124, ал. 2 от ДОПК в съдебното производство. Обосновано съдът е приел, че представените декларации от заемодатели в ревизионното производство не са достатъчни, за да установят предаване на суми в заем на ревизираното лице през всяка от годините, след като не са представени доказателства заемодателите да са разполагали със съответните суми, нито за предаването им в заем на ревизираното лице, нито са разпитани като свидетели в съдебното производство предвид чл. 159, ал. 1 от ДОПК. Видно от РД в паричния поток за всяка от годините са включени суми дадени в заем от трети лица, за които органите по приходите са приели, че е доказано предоставянето на заемните средства. Неоснователен е доводът на касатора за нищожност на РА поради липса на мотиви. В съответствие с процесуалните правила съдът е отхвърлил това възражение предвид чл. 120, ал. 2 от ДОПК, според който ревизионният доклад е неразделна част от РА и се прилага към него. Изложените подробни констатации в РД предвид цитираната алинея съставляват мотиви на РА и твърденията за липса на форма на РА в жалбата противоречат на уредбата по издаване на РА в ДОПК и не са основателни. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени годишни изравнителни вноски за периода 2008 г. - 15.02.2011 г. за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО след проведена ревизия по чл. 122 - 124 от ДОПК, тъй като чл. 124а от ДОПК е материалноправна разпоредба и няма обратно действие. Съдът следваше да отмени РА в частта, с която са определени изравнителни вноски за периода 2008 г. - 15.02.2011 г. за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО със съответни лихви. Решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на РА. Решението е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против определените годишни изравнителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за периода от 15.02.2015 г. до края на 2011 г. в размер за ДОО - 1947,93 лв, за ДЗПО - 761,25 лв и за ЗО - 1218 лв, със съответните лихви, и в тази част следва да бъде оставено в сила. От 1.01.2011 г. до 15.02.2011 г. неправилно начислените вноски за ДОО са в размер 279,27 лв, неправилно начислените вноски за ДЗПО са 108,65 лв, а за ЗО неправилно начислените вноски са 174 лв. Общо в РА неправилно са начислени вноски до 15.02.2011 г. за ДОО в размер 6787,35 лв, за ДЗПО в размер 2083,65 лв и за ЗО в размер 3259,44 лв, в която част РА следва да бъде отменен, както и за съответните лихви. Решението е правилно и в частта, с която е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ с лихви и в тази част следва да бъде оставено в сила. Поради промяната в резултата решението следва да бъде отменено в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени. Касаторът има право на разноски за двете инстанции в размер 101,70 лв съразмерно на уважената част от жалбата. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК в размер 1150,19 лв или по компенсация касаторът следва да заплати на ответника 1048,49 лв разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,