Решение № 10221 от 2.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2199/2017 г.

Решение № 10221 от 2.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2199/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Й. М., понастоящем лишен от свобода и изтърпяващ присъдата си в З.-В., срещу решение № 2429 от 30.11.2016 г., постановено по адм. д. № 1517/2016 г. по описа на АС-В., с което предявеният от М. иск срещу ГД "Изпълнение на наказанията"-гр. С. за претърпени от него неимуществени вреди за периода: 31.05.2011 г. - 1.01.2016 г., резултат от незаконосъобразното фактическо бездействие на затворническата администрация да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от закон за предоставяне на спални принадлежности, безплатно облекло и обувки, е отхвърлен за сумата над 1500 лв до пълния му предявен размер от 6000 лв срещу този ответник, както и в частта му, в която искът на М. М. срещу ответника Министерство на правосъдието за претърпени от него неимуществени вреди от незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация на Затвора - В. да осигури на затворника безплатни спални принадлежности, дрехи и обувки за периода от 14.05.1997 г. до 1.06.2009 г. в размер на 9 000 лв е отхвърлен изцяло като неоснователен и М. М. е осъден да заплати на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 780 лв. К. М. обжалва горецитираното решение само в отхвърлителната му част и в частта, в която е осъден да заплати на ГДИН съдебни разноски, като твърди неправилност на същото на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в тази част да бъде отменено като неправилно и ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло субективно съединените искове, предявени от него за различни суми и различни периоди срещу Министерство на правосъдието и ГДИН, всеки един от тях - с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху претендираните главници от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане. Срещу същото съдебно решение, но в осъдителната му част, е подадена и втора касационна жалба от ГД "Изпълнение на наказанията"- С. с твърдения за неправилност на съдебното решение в тази част като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател М. М., не се явява и не се представлява. Касационният жалбоподател, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- С., редовно призован, се представлява от юриск. Николова, която оспорва касационната жалба на М. М. и поддържа предявената от доверителя си касационна жалба по съображения, подробно изложени в хода по същество, както и в писмен отговор на касационната жалба, предявена от лишения от свобода М.. Ответникът, Министерство на правосъдието, редовно призован се представлява от юрск. Николова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на предявената от М. М. касационна жалба и за основателност на касационната жалба на ГДИН. Настоящият касационен състав на ВАС, Трето отделение намира и двете касационни жалби за допустими като предявени от надлежни страни, за които съдебното решение в атакуваните от тях части се явява неблагоприятно и в срока за оспорване. Разглеждайки касационните жалби по същество, съдът намира следното: АС-В. е бил сезиран с два обективно и субективно съединени иска, предявени от М. Й. М., изтърпяващ наказание "доживотен затвор" в ОЗ - В., предявени, както следва: срещу Министерство на правосъдието - за сумата от 9000 лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди- негативни преживявания като чувство на непълноценност, незащитеност, безпомощност, фрустрация, незачитане на личното достойнство, причинени му от фактическите бездействия на затворническата администрация на Затвора - В. да осигури на ищеца безплатни спални принадлежности, дрехи и обувки за периода на престоя му в същия затвор от 14.05.1997 г. до 1.06.2009 г. и срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"-гр. С. - за сумата от 6000 лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди от същия вид и от същите фактически бездействия на затворническата администрация, но за друг исков период - за периода от 1.06.2009 г. до 1.01.2016 г. / а за вредите от непредоставяне на дрехи и обувки - до 1.01.2013 г./. М. М. е претендирал и законната лихва върху посочените суми от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане. С обжалваното решение АС- В. е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията"-гр. С. да заплати на М. М. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 1 500 лв за периода: 31.05.2011 г. - 1.01.2016 г., причинени му от незаконосъобразното фактическо бездействие на затворническата администрация да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от закон за предоставяне на спални принадлежности, безплатно облекло и обувки, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, отхвърлил е исковата претенция срещу ГДИН за сумата над 1500 лв до пълния й предявен размер от 6000 лв, както и за целия претендиран период от 1.06.2009 г. до 31.05.2011 г. като неоснователна; отхвърлил е изцяло исковата претенция на М. М. срещу ответника Министерство на правосъдието в размер на 9 000 лв обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация на Затвора - В. да осигури на ищеца безплатни спални принадлежности, дрехи и обувки за периода от 14.05.1997 г. до 1.06.2009 г. като неоснователна и е осъдил М. М. да заплати на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 780 лв. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - В., след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е приел, че предявеният иск се явява основателен, доколкото са осъществени всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е приел за безспорно между страните обстоятелството, че ищецът изтърпява наказание"доживотен затвор" в ОЗ-В. и е пребивавал в този затвор за целия исков период. Базирайки се на действалите таблици № 1, № 2 и № 3, утвърдени от министъра на правосъдието /явяващи се актуални и към настоящия момент, доколкото по изрично признание на ответника нови таблици по новия ЗИНЗС не са утвърждавани / съдът е приел за установено, че се следват следните безплатни облекла на затворник -пълнолетен мъж на всеки две години, а именно: по 1 бр. шуба, 1 бр. зимен елек, 1 бр. зимен панталон и 1 пуловер; за всяка година се полагат по 1 бр. лятно яке, 1 бр. летен панталон и 2 бр. фланелка с къс ръкав, 4 бр. долни къси гащи, 4 бр. фланелки с къс и дълъг ръкав, 3 бр. къси вълнени чорапи и 4 бр. къси памучни чорапи. С. Т. № 2 на лишените от свобода на всеки две години се полагат: 1 чифт обувки цели зимни - тип боти или полуботи, а всяка година - по 1 чифт обувки половинки, спортни обувки и чехли. С. Т. № 3 на всеки 4 години на затворник се полагат по една възглавница и по един дюшек и две одеяла, на всеки две години - по четири чаршафа и на всяка година - по две калъфки за възглавница. Административният съд, обсъждайки както вещевите ведомости, представени от ответника, удостоверяващи получаването на спални принадлежности, облекла и обувки от ищеца за исковия период, така и представените списъци на дарения на различни артикули, получавани и от ищеца срещу подпис през исковия период, е стигнал до извода, че: първо- част от даренията попадат извън предмета на задълженията на затворническата администрация по чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС и второ- дори предметът на даренията да се покрива с облеклото и обувките, дължими от затворническата администрация, то и в този случай същите не съответстват на посочените артикули и количества в коментираните по-горе таблици за годините, за които се отнасят. Съдът е обсъдил и показанията на разпитания по делото свидетел, въз основа на които е установил, че за периода след 2001 г. ищецът е спял на дюшек в много лошо състояние, от което е имал проблеми със съня, получавал е дрехи "от дъжд на вятър", а обувки не са му давани- през зимата е излизал на открито по чехли и е зъзнел. От липсата на дрехи, обувки и спални принадлежности се е чувствал зле- унил, тъжен, подтиснат, понасял е и обиди от другите затворници за клошарския си вид. Дори да е имал средства, не би могъл да се снабди от лавката в затвора с необходимите му дрехи и обувки, чаршафи и одеяла, тъй като такива артикули на тази лавка не се предлагат. Съдът е отхвърлил изцяло претенцията на М. срещу Министерство на правосъдието за периода 14.05.1997 г. - 1.06.2009 г. като погасена по давност по изрично направено в хода на съдебното производство възражение от този ответник. Съдът е приел за погасена по давност и претенцията на Митков срещу ГДИН за периода 1.06.2009 г. до 31.05.2011 г., като е заключил, че задълженията на затворническата администрация за вещево доволство на затворниците са не непрекъснати, а периодични задължения, и доколкото по делото се установява макар и частичното им изпълнение през 2007, 2008 и 2009 г., то с това частично изпълнение бездействието е било преустановено. За непокрития от петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД период съдът е приел иска срещу ГДИН за основателен и доказан и е определил обезщетение по чл. 52 от ЗЗД в размер на 1500 лв, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Съдебното решение е правилно като краен резултат, макар и по частично различни от изложените от административния съд съображения. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АС- В. съображения за приложението на погасителната давност и началната дата, от която тече давността в конкретния случай с оглед спецификата на задълженията за периодично изпълнение и събраните по делото доказателства за частично предоставяне на Митков на дрехи, спални принадлежности и обувки. Неправилно обаче съдът е заключил, че предявения срещу Министерство на правосъдието осъдителен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователен само като погасен по давност за претендирания период. За част от него, по-точно за времето между 25.06.2002 г. - 13.07.2004 г., Министерство на правосъдието не е пасивно легитимирания ответник по иск за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като по силата на действалата в този период разпоредба на чл. 19а, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията (отм.), пасивно легитимиран по този иск по смисъла на чл. 205 от АПК е Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Касационната жалба на ГДИН срещу осъдителната част на съдебното решение е изцяло неоснователна. Обосновани са изводите на АС-В. за доказаност на исковата претенция на затворника срещу този ответник по основание. Правилно съдът е заключил, че са осъществени всички елементи от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и при отчитане на всички обективни критерии - характер, продължителност, интензитет на търпените вреди, административният съд е определил и размера на вредите по чл. 52 от ЗЗД. Предявената от М. М. касационна жалба срещу отхвърлителната част на съдебното решение също е неоснователна. Основателни обаче са оплакванията на този касатор относно присъдените в полза на ГДИН съдебни разноски за производството. Неправилен е изводът на АС-В. за това, че при отхвърляне изцяло на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ищецът дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в случаите, в които ответникът е представляван от юрисконсулт. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ / тълкувани в тяхната взаимовръзка/ се явяват специални по отношение общата разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, поради което в производство по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло на исковата претенция ищецът не дължи на ответника заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение