Решение № 515 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1337/2008 г.

Решение № 515 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1337/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на К. Й. П. от гр. В. срещу решение № 208 от 17.10.07 г. по гр.д. № 325/07 г. на В. окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, както и за неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът се е произнесъл с решение по извършване на делбата два дни след смъртта на съделителката П, като това обстоятелство не било взето предвид. Освен това - решението нямало мотиви; не били обсъдени разпоредителните актове на страните в процеса и техните наследници, а и размерът на дяловете не съответствал с правата на страните. Ответниците в производството Г. Д. Г., Т. С. Г. и П. Й. Й. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I г.о., счита жалбата за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение състав на В. окръжен съд е оставил в сила решение № 5 от 08.01.07 г. на В. районен съд, с което по реда на чл. 292 от ГПК (отм.) е извършена делба на земеделски земи между лицата и при квотите, определени с решението за допускане на делбата и при отчитане на настъпилото в хода на процеса наследствено правоприемство. Съдебното решение се основава на скица-проект за делба на имот № 158001, находящ се в землището на гр. В., местността "Ш", одобрена от общинската служба по земеделие, с която имотът е разделен на 9 равни дяла от по 3,193 дка всеки. Прието е, че тегленето на жребие ще бъде неудобно и затова съдът е пристъпил към разпределение на имотите. В дял на Г. Д. Г., притежаващ 3/9 ид.части от допуснатите до делба имоти, са поставени дялове V, VI и VII от имот № 158001 по скицата на вещото лице, както и нива от 1,301 дка - имот № 158002. В дял на Т. С. Г., притежаваща 3/9 ид.части от общия имот, са поставени дялове IV, VIII и IХ, както и нива от 5,2 дка в местността "М" - имот № 029018 в землището на гр. В. В дял на К. Й. П.; на П. Б. Й. и на П. Й. Й., притежаващи по 1/9 ид.част от общия имот, са поставени съответно дял III, дял II и дял I от имот пл. № 158001. Извършено е и парично уравнение на дяловете. Въззивното решение е правилно. При постановяването му съдът се е съобразил с правата на съделителите, определени с решението по допускане на делбата, като извършеното разпределение по чл. 292 от ГПК (отм.) съответства в максимална степен на квотите на съсобственост. Извършено е и парично уравнение на дяловете. Действително, мотивите на въззивния съд са лаконични, той е препратил към мотивите на районния съд, като е заявил, че те са обосновани и законосъобразни. Този начин на процедиране, макар да не е прецизен, не налага отмяна на постановеното решение, което е правилно. Законосъобразен е изводът на първата инстанция, възприет и от въззивния съд, че извършената преди делото за делба разпоредителна сделка на един от съсобствениците с целия наследствен имот не се отразява на правата на страните в делбеното производство, а правата на купувача зависят от това дали закупения имот ще се падне при делбата в дял на продавача или на неговите наследници - чл. 76 от ЗН. Не се отразява на правилността на обжалваното решение и обстоятелството, че съделителката П е починала два дни преди постановяване на обжалваното решение. Съдебното решение отразява правното положение, което е съществувало към момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция. Само фактите, които са настъпили до този момент, могат да бъдат преценени по реда на чл. 188, ал. 3 от ГПК (отм.). Настъпилите след това факти не се съобразяват от съда и не се обхващат от силата на пресъдено нещо. Ето защо смъртта на съделителката П, настъпила след устните състезания във въззивната инстанция, за която въззивният съд изобщо не е знаел, не би могла да бъде съобразена в от съда и не може да се приеме, че той е допуснал процесуално нарушение, като не е процедирал в съответствие с чл. 182, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.). Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, пр.1 от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I ГО,