Решение № 17 от 4.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 2672/2021 г.

Решение № 17 от 4.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 2672/2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Анжелина Христова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба от "КНМ Груп" ЕООД, [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 261475/27.04.2021 г. по гр. д. № 7457/2020 г. на Районен съд- Варна, потвърдено с решение № 1605 от 29.10.2021 г. по в. т. д. № 1794/2021 г. на Окръжен съд-Варна, с което по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от "Интейк" ЕООД срещу "Пи Маркет" ЕООД и "Глас Голд Груп ЕУ" ЕООД, е прието за установено в отношенията между "Интейк" ЕООД и "Пи Маркет" ЕООД, че "Интейк" ЕООД е носител на вземане в размер на 1 872. 31 лева, произтичащо от сключен на 23.10.2014 г. договор за цесия между "КНМ Груп" ЕООД и "Интейк" ЕООД, която сума представлява платена без основание стойност на начислена с фактура № [ЕГН]/ 10.03.2010 г. електроенергия след извършена корекция на сметка, което е съдебно установено по гр. д. № 9932/2014 г. по описа на Районен съд- Варна. Решението е постановено при участието на трети лица помагачи "Енерго Про- Продажби" АД и "КНМ Груп" ЕООД. Молителят твърди, че решението, чиято отмяна се претендира, противоречи на предходно влязло в сила решение № 120/7.01.2015 г. по гр. д. № 9932/2014 г. на Районен съд- Варна, потвърдено с решение № 2199/18.12.2018 г. по в. гр. д. № 2462/2018 г. на Окръжен съд- Варна. Поддържа, че с това решение на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД е осъдено "Енерго Про- Продажби" АД да плати на "КНМ Груп" ЕООД, прехвърлил спорното право в хода на процеса с договор за цесия от 23.10.2014 г. на "Интейк" ЕООД, сумата 1 872. 31 лева, представляваща цедирано вземане по договор за цесия между "КНМ Груп" ЕООД и А. Ж. С. -М., включващо сума по корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия по фактура № [ЕГН]/ 10.03.2010 г., платена от цедента А. С. -М. без основание, ведно със законната лихва от 31.07.2014 г. до окончателното плащане. Излага доводи, че е налице субективен и обективен идентитет на делата по смисъла на постановките на ТР № 7/31.07.2017 г., т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Излага доводи за правилността на решение № 120/7.01.2015 г. по гр. д. № 9932/2014 г. на Районен съд- Варна, респ. за недопустимостта и неправилността на атакуваното решение, чиято отмяна се претендира. Ответникът "Интейк" ЕООД оспорва молбата. Излага доводи за нейната недопустимост, евентуално неоснователност поради липсата на субективен и обективен идентитет на делата. Претендира разноски. Ответникът по молбата "Пи Маркет" ЕООД излага подробни съображения за нейната основателност. Ответникът по молбата "Глас Голд Груп ЕУ" ЕООД не представя отговор в законоустановения срок. Ответникът "Енерго Про-Продажби" АД /погрешно отразен в протокола от о. с. з. като трето лице помагач/ излага доводи за недопустимост, евентуално неоснователност на молбата поради липсата на субективен и обективен идентитет на делата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на отмяна, в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. По основателността на молбата: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК може да се претендира отмяна на влязло в сила решение в хипотезата на постановено преди него между същите страни, за същото искане и на същото основание друго влязло в сила решение, което му противоречи. Фактическият състав на правната норма е налице при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по двете дела, като противоречие между съдебните решения ще има, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват по различен начин. Съгласно разясненията в т. 5 от ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС фактическият състав на т. 4 на чл. 303, ал. 1 ГПК ще е налице не само при пълен обективен идентитет между двете дела, но и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо, т. е. когато разрешаването на спора по единия иск /обусловената претенция/ имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск /обуславящата претенция/ и разрешенията си противоречат. В тази хипотеза макар делата да имат различен спорен предмет, предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело, а диспозитивът на решението по обусловящото дело имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи. В настоящата хипотеза не се установява субективен и обективен идентитет между двете дела. Страни по първото дело /гр. д. № 9932/2014 г. по описа на Районен съд- Варна/ са "КНМ Груп" ЕООД /ищец/ и "Енерго Про- Продажби" АД /ответник/, а по второто дело /гр. д. № 7457/2020 г. по описа на Районен съд- Варна/- "Интейк" ЕООД /ищец/ и "Пи Маркет" ЕООД и "Глас Голд Груп ЕУ" ЕООД /ответници/. Неоснователни са доводите на молителя, че субективният идентитет произтича от частното правоприемство между "КНМ Груп" ЕООД /ищец по първото дело/ и "Интейк" ЕООД /ищец по второто дело/, като "Интейк" ЕООД като правоприемник на спорното право в процеса е имал възможност на встъпи в него по реда на чл. 226, ал. 2 ГПК и е обвързан от СПН на решението по гр. д. № 9932/2014 г. Няма спор, като това е отразено и в самото решение по гр. д. № 9932/2014 г., че спорното право е прехвърлено на "Интейк" ЕООД по силата на сключен на 23.10.2014 г. договор за цесия между "КНМ Груп" ЕООД и "Интейк" ЕООД. Това обстоятелството обаче не води до субективен идентитет на страните, тъй като СПН по първото дело се създава между ищеца "КНМ Груп" ЕООД, респ. неговия правоприемник "Интейк" ЕООД /чл. 226, ал. 3 ГПК/ и насрещната страна "Енерго Про-Продажби" АД, а не между "КНМ Груп" ЕООД и "Интейк" ЕООД. От друга страна- ответник по първото дело, по отношение на който се разпростира СПН на постановеното и влязло в сила съдебно решение, е "Енерго Про- Продажби" АД, а по второто дело- "Пи Маркет" ЕООД и "Глас Голд Груп ЕУ" ЕООД. Последните две дружества изобщо не са участвали в гр. д. № 9932/2014 г., респ. субективните предели на СПН на постановеното решение не се разпростира по отношение на тях. Настоящият съдебен състав намира, че не се установява и обективен идентитет между двете дела. Предмет на първото дело е осъдителен иск на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от "КНМ Груп" ЕООД срещу "Енерго Про- Продажби" АД, като се оспорва дължимостта на сумата 1 872. 31 лева – коригирана стойност на потребена, но неотчетена електроенергия по фактура № [ЕГН]/ 10.03.2010 г., платена от А. Ж. С. -М. и се претендира нейното връщане от енергийното дружество като платена без основание. Ищецът се легитимира като носител на вземането с договор за цесия, сключен между него и А. Ж. С. -М.. С влязлото в сила съдебно решение се признава дължимостта на процесната сума на "КНМ Груп" ЕООД /цесионер/, като се установява, че е платена без основание от цедента А. Ж. С. -М. на ответното дружество. СПН се разпростира по отношение на спорния предмет- вземане за неоснователно обогатяване и това само между насрещните страни – "КНМ Груп" ЕООД и "Енерго Про-Продажби" АД. Субективните предели на СПН се разпростират спрямо приобретателя на спорното право "Интейк" ЕООД, но само по отношение на ответника "Енерго Про-Продажби" АД /чл. 226, ал. 3 ГПК/. Предмет на второто дело е установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за съществуването на същото вземане в патримониума на "Интейк" ЕООД, с оглед твърдението, че го е придобил по силата на договор за цесия с "КНМ Груп" ЕООД. Спорът не е между "КНМ Груп" ЕООД и "Интейк" ЕООД, а между "Интейк" ЕООД и ответниците "Пи Маркет" ЕООД и "Глас Голд Груп ЕУ" ЕООД, които също се легитимират като носители на правото върху вземането по силата на договори за цесия с "КНМ Груп" ЕООД. Нещо повече, ищецът "Интейк" ЕООД се легитимира като носител на процесното вземане именно по силата на договора за цесия, сключен на 23.10.2014 г. между "КНМ Груп" ЕООД и "Интейк" ЕООД, изрично отразен и в диспозитива на постановеното решение по гр. д. № 9932/2014 г. по описа на Районен съд- Варна. С решението по това дело се установява със СПН принадлежността на вземането в патримониума на "Интейк" ЕООД към последващ края на устните състезания по първото дело момент и то по отношение на различни страни. Като взе предвид, че двете решения не са постановени между едни и същи страни и имат различен предмет, като липсва връзка на преюдициалност между тях, настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което молбата за отмяна на влязло в сила решение се явява неоснователна. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителят следва да бъде осъден да плати на ответника "Енерго Про-Продажби" АД разноските по делото в претендирания размер от 600 лева /адв. възнаграждение с ДДС/. Ответникът "Интейк" ЕООД претендира разноски, но не ангажира доказателства за техния вид и размер, поради което не следва да му бъдат присъждани. Воден от горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т. о.