Решение № 4466 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16000/2010 г.

Решение № 4466 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16000/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сергей Христов Недялков от гр. Ловеч срещу заповед № К-12081 от 25.10.2010 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е било прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР служебното му правоотношение като държавен служител поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения административния акт. Иска се неговата отмяна, поради неправилно прилагане на материалния закон и допуснато съществено нарушение на административно процесуални правила при издаването му. Ответникът - Министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалба е подадена в срок против подлежащ на обжалване административен акт е процесуално допустима, а по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол е заповедта на министъра на вътрешните работи с която е прекратено служебното правоотношение с Сергей Христов Недялков поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчването на заповедта. Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 246, т. 2 от ЗМВР, в предвидената законова форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити. Обжалваният административен акт е законосъобразен, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони. Тази разпоредба на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР регламентирала правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служителите, имащи изискуемия по чл. 69, ал. 2 от КСО стаж, без оглед на възрастта. Ето защо настоящият тричленен състав не възприема доводите, изложени в жалбата и писмената защита за неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Същата в приложимата редакция към момента на издаване на оспорения административен акт, предвижда правна възможност да се прекрати служебното правоотношение на служител по ЗМВР, изцяло по инициатива на административния орган. Изрично в нея е посочено, че служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Това, че чл. 69, ал. 2 от КСО урежда правото на пенсия на служителите по ЗМВР, независимо от възрастта, при наличието на две кумулативно предвидени условия - 25 години осигурителен стаж и от него две трети действително изслужени като държавни служители в министерството, не означава, че единствено от волята на служителя зависи дали да поиска да бъде пенсиониран или не, каквито са твърденията в касационната жалба. С изменението на т. 13 Дв. бр. 88/2010 г. е предвидена възможност от 1.01.2011 г. пенсионирането при условията на чл. 69 от КСО да се извършва и по искане на служителя, но не е отнето правото на административния орган. Видно от приложената справка № 14001 от 7.04.2010 г. жалбоподателя има осигурителен стаж в размер на 30 години 11 м. 19 дни, отговаря на условията на чл. 69 от КСО т. е. не е нарушен материалния закон така както се твърди в жалбата. Приложено е и предложение от 5.10.2010 г. от ВНД Директор на ОД МВР Ловеч - гл. инспектор Г. Иванов. Последният, видно от представеното заявление изх. № 0-1108/20.09.2010 г. на ОД на МВР Ловеч е бил в платен отпуск за времето от 27.09.2010 г. до 15.10.2010 г. В закона към момента на издаване на заповедта няма нормативно изискване за изготвяне на предложение, тъй като в разпоредбата на чл. 268 от ППЗМВР е предвидена само правна възможност, а не задължение. Следователно наведеният довод за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е неоснователен. Не е нарушена и разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗМВР. В т. 1 е регламентирано самостоятелно правно основание за освобождаване от служба, а именно пределна възраст за служба в МВР - 60 години, и прилагането и не е свързано с наличието на условията на чл. 69 от КСО, каквото е изискването на т. 13 на чл. 245, ал. 1 от ЗМВР. В т. 2 е регламентирано друго самостоятелно правно основание за освобождаване от служба, а именно придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази норма се прилага, когато кумулативно са налице двете предпоставки, а именно навършване на възраст и осигурителен стаж, но и тя не е свързана с чл. 69 от КСО. Предвид изложеното настоящият състав на Върховния административен съд - Пето отделение, намира жалба за неоснователна, при което същата следва да бъде отхвърлена. Водим от горното Върховният административен съд - Пето отделение