Решение № 2852 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7813/2011 г.

Решение № 2852 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7813/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Аулет" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Видин, ул. "Дунавска" № 32, ет. 1, против решение № 49 от 14.04.2011 г., постановено по адм. д. № 43/2011 г. по описа на Административен съд - Видин. С оспореното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК за прогласяване нищожност на решение № 16 от 10.02.2011 г. по КНАХД № 261/2010 г. на същия съд. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с уважаване на предявения установителен иск. Ответникът - директорът на ОДМВР - Видин, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решаващият съд е установил фактическата обстановка по спора; подробно е описал констатациите си, по които страните не спорят, поради което и не се налага преповтарянето им. С оглед данните по делото, по същество съдът правилно е приел, че допуснатата грешка при изписването на името на съдия - докладчика в титулната част на решение № 16 от 10.02.2011 г. по КНАХД № 261/2010 г. на Административен съд - Видин, не представлява порок, обуславящ нищожността му. Съдебното решение като финализиращ производството акт, следва да бъде постановен от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, а това са съдиите, които са участвували в заседанието, в което е завършило разглеждането на делото (в който смисъл е и нормата на чл. 236, ал. 3 ГПК, съгласно която решението следва да бъде подписано от всички съдии, взели участие при постановяването му). Постановяването на решение от съдия, който не е посочен да е участвувал в състава, разгледал и решил делото, представлява съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 235, ал. 1 и чл. 236, ал. 3 ГПК, приложими в настоящето производство по силата на препращата норма на чл. 144 АПК, респ. чл. 172а, ал. 3 АПК (обн., ДВ, бр. 39/2011 г.). В този смисъл е и константната съдебна практика - 25-84-ОСГК; ППВС № 1 от 13.07.1953 г. по гр. д. № 1/53 г., т. 1; ТР № 95/56 г. на ОСГК; Постановление № 16/63 г. на Пленума на ВС на НРБ. При това положение дори да се приеме, че делото действително е било докладвано от съдия, който не е участвал в съдебното заседание, в което е завършило разглеждането на делото, както и в постановяване на съдебното решение, то допуснатото нарушение не обуславя нищожност на този акт. Твърдяната от касатора грешка, дори и обективно да съществуваше, не води до нищожност на постановеното от Административен съд - Видин решение по КНАХД № 261/2010 г. Нищожността на съдебните решения е резултат от най-тежки пороци във връзка с формиране на волята на съдебния орган. Това са недостатъци, свързани с функционирането на съда, с надлежното сформиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. Нищожно съдебно решение ще е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, еднолично от съдия, вместо от съдебен състав, когато това е предвидено в закона, само от съдебни заседатели, или с участието на лице, което не е съдия в съответния съд, или лице, което не е било избрано за съдебен заседател, устното и неподписано решение. За да бъде обявено едно решение за нищожно е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или много тежък порок във формата на решението. В конкретния казус допуснатото нарушение не попада сред изброените по-горе пороци, обуславящи нищожност на решението. В случая дори не е нарушена разпоредбата на чл. 235, ал. 1 ГПК, съгласно която решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Видно от протокола от 18.01.2011 г. по КНАХД № 261/2010 г. на Административен съд - Видин, съдебният състав, участвал в проведеното открито съдебно заседание заседание и този, постановил решението е един и същ и се състои от съдиите Дончева, Витков и Борисов. Спазен е принципът за неизменност на съдебния състав, регламентиран в цитираната по-горе правна норма. Отбелязването в титулната част на решение № 16/10.02.2011 г. име на друг магистрат като докладчик се дължи на очевидна фактическа грешка, която своевременно е отстранена по почин на съда, с решение № 1-РЗ/21.02.2011 г. Доколкото това решение не изменя или отменя формираната воля на съда, с влизането му в сила, поправеното решение важи с поправеното съдържание от деня, в който е било постановено. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдените в нея основания за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и в унисон със съдебната практика по тълкуването и прилагането на процесуалните закони. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. При липса на инвокираните касационни основания, атакуваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение