Решение № 10834 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7560/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Началник на Отдел Оперативни дейности София в Главна Дирекция Фискален контрол при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, подадена чрез юрк. Младенова, против Решение 2267/09.05.2025 г., постановено по адм. дело 499/2025 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ ФК-С3751-0001414 от 24.02.2025 г., издадена от Началника на Отдел Оперативни дейности София в Главна Дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът развива подробни съображения, относно целите на приложената ПАМ, за спазване изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и че ПАМ е приложена при стриктно спазване целите по чл. 22 от ЗАНН и принципът на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК. Що се касае до съображенията на първостепенния съд, съобразени с разрешението дадено с Решението по дело С-97/21 на СЕС, според касатора административния орган не разполага с правомощията да дерогира действието на национален закон, като в случая при наличие на установено нарушение по чл. 118, ал.1 вр. чл. 186, ал.1, т.1, б.а от ЗДДС е длъжен да приложи ПАМ, като неговата оперативна самостоятелност се изразява единствено в определяне продължителността на срока на мярката. Развива подробни съображения в тези насоки. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на ЗПАМ. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Фън Адвенчър ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Благоевград е била законосъобразността на ЗПАМ ФК-С3751-0001414 от 24.02.2025 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности София в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Фън Адвенчър ЕООД, [населено място], общ. Разлог, обл. София, е наложена на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС ПАМ запечатване на търговски обект бар Scheers, находящ се в гр. Банско, [улица], стопанисван от Фън Адвенчър ЕООД, за срок от четиринадесет дни и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, установено при извършена проверка на 25.01.2025 г., изразяващо се в неиздаване на касов бон от монтирано в обекта фискално устройство във връзка с извършени на същата дата и платени с банкови карти покупки на обща стойност 80,50 лева. От прегледа на ДФО от монтираното в обекта ФУ са установени регистрирани продажби платени с банкови карти за деня на проверката на обща стойност 64,50 лева, докато при прегледа на кратък репорт за 25.01.2025 г. от наличното в обекта ПОС-терминално устройство, през което се извършват плащанията от клиентите, са установени плащания с банкови карти на обща стойност 145 лева. Констатирана е разлика в размер на 80.50 лева, за която не са издадени фискални касови бележки. Административен съд - Благоевград е приел, че е доказано неизпълнение на задължението на търговеца за издаване на фискална бележка за извършената от него продажба, но според съда наложената ПАМ за срок от 14 дни била несъразмерна и в несъответствие с целта на закона, а също така приложена при допуснато автоматично кумулиране на две мерки с наказателно правен характер, без възможност за координация на двете производства, с което е допуснато и нарушение на чл. 273 от Директивата за ДДС и чл. 50 от Хартата, при съобразяване разрешението дадено с Решението на СЕС по дело С-97/21. Поради това я е отменил. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е правилно и не страда от релевираните в касационна жалба пороци по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касационният съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118". В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, наред с предприемането на действия по ангажирането на административно-наказателната отговорност на дееца, разполага с правомощие и за налагане на търговеца, установен като извършител на нарушението, ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него. В тези случаи, както нееднократно се посочва в съдебната практика, при упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. В рамките на така осъществения съдебен контрол и при преценка на съда, че продължителността на срока, за който е приложена ПАМ, вкл. и през призмата на принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК и на предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели, е незаконосъобразно определен, спрямо фактите по делото, се следва цялостна отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Правилно е приел първоинстанционният съд, че мотивите за срока на налагането на ПАМ са недостатъчни и общи. Не се съдържа обосноваване на обстоятелството как тежестта на конкретното нарушение обуславя налагането на ПАМ за срок от 14 дни. Органът се е мотивирал с целта на ПАМ, както и с общоприети постановки, които не касаят конкретния случай. Всъщност каквато и да е конкретика, касаеща именно конкретния случай, липсва досежно определяне срока на продължителността на мярката. Това не може да се приеме, че съставлява надлежно мотивиране на срока на ПАМ, което да обоснове предприемането ѝ за 14 дни. Всъщност въобще не става ясно, как точно е формирана волята на административния орган за налагането на ПАМ около неговия среден размер. Не става ясно които точно факти по случая и при каква точно корелация между тях и този срок, е определен последният. Фактът, че нарушението е доказано, не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ. Следва да се посочи, че съдебната практика на съставите на ВАС, изразена например в Решение 9560 от 23.09.2021 г. на ВАС по адм. д. 2219/2021 г., VIII о., Решение 9544 от 21.09.2021 г. на ВАС по адм. д. 2679/2021 г., VIII о., Решение 8627 от 15.07.2021 г. на ВАС по адм. д. 1695/2021 г., VIII о., Решение 10412 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 3782/2021 г., I о., Решение 10393 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 11248/2020 г., I о. и др., ясно се е консолидирала върху разбирането, че ЗНПАМ следва да е надлежно мотивирана относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ (които мотиви следва да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не бланкетни и общи и неотчитащи конкретните факти по делото), който от друга страна следва да е съобразен с принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК, а и на целите, формулирани в чл. 22 от ЗАНН, като условие за законосъобразността ѝ. Що се касае до изложените мотиви относно допуснатото нарушение на чл. 50 от Хартата на основните свободи на Европейския съюз (2016/C 202/02), касационната инстанция намира следното. От доказателствата по делото се установява, че въз основа на един и същи факт са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по ЗАНН (вж. чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (вж. чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Макар че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, то като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. В т. 63 от решението по дело С-97/21, Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Именно такова автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на "Фън Адвенчър" ЕООД е допуснато в случая, което е основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Предвид изложените от касатора аргументи, следва да се посочи, че нормите от правото на ЕС се ползват с примат пред противоречащите им национални правила, приети от държавите-членки за регулиране на същата материя. Първостепенното приложение на актовете на първичното и вторично право на Съюза е категорично застъпено в практиката още на Съда на Европейските общности (СЕО) и последователно провеждана и в практиката на понастоящем Съда на ЕС (СЕС). Първоначално това е възприето в постановеното през 1963 г. решение по делото Van Gen den Loos (решение от 5 февруари 1963 г. по дело 26/62, със страни дружество N. V. Algemene Transport- en Expeditie Onderneming van Gend & Loos и Nederlandse Administratieder Belastingen). Впоследствие, в решение на СЕО от 10 октомври 1973 г., Fratelli Variola S. p. A. срещу Amministrazione italiana delle Finanze, дело 34/73, изрично е посочено, че приматът е фундаментален принцип на общностния правен ред, а в друго свое решение от 15 юли 1964 г., постановено по дело Costa c/ENEL, Съдът е приел, че поради своя специфичен и оригинален характер обективното право, произтичащо от Договора, не може да бъде отменено от вътрешноправни разпоредби, независимо от вида им, без така да се лиши от общностния си характер и без да се постави под въпрос правната основа на самата Общност. Задължението за националния съд да остави неприложена всяка национална правна норма, която противоречи на правото на Съюза, е формулирано още в мотивите на Решение от 9 март 1978 г., постановено по дело Simmenthal, като аналогичното задължение за всички национални органи (т.е. не само съдебни институции) е изрично прието още в Решение от 13 юли 1972 г., Commission (Комисия на Европейските общности) срещу Италия, дело 48/71. Най-сетне безспорна е и задължителната сила спрямо всички юрисдикции, във всички държави членки на решенията на СЕС, постановени в производство по чл. 267 ДФЕС. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение намира, че решението е правилно постановено и следва да се остави в сила, като нестрадащо от релевирания касационен порок по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за разноски, а от страна на ответника по касация такива не са поискани, поради което и съдът не дължи произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение