Решение № 11242 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1364/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика / ОДОП / - София при ЦУ на НАП, подадена чрез юриск. Теофанова срещу Решение 3659/13.11.2024г. постановено по адм. д. 983/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт Р-22000122001910-091-001/ 08.12.2022г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас : Н. К. Ж., на длъжност Началник на сектор- орган, възложил ревизията и С. З. Ч., на длъжност - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 328/ 15.03.2023г. на Директора на Дирекция ОДОП - София при Централно управление на Национална агенция по приходите и на основание чл. 160, ал. 5 от ДОПК, административната преписка е изпратена на компетентната ТД на НАП - София за възлагане на нова ревизия на ИНМАКС ГРУП ЕООД. В касационната жалба са наведени основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на съда за нищожност на оспорения ревизионен акт. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което жалбата се отхвърли, алтернативно делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Касационната жалба се поддържа в съдебно заседание. Ответникът ИНМАКС ГРУП ЕООД, чрез адв. Матев оспорва касационната жалба. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима и основателна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение Административен съд Благоевград е обявил нищожността на Ревизионен акт Р-22000122001910-091-001/ 08.12.2022г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас : Н. К. Ж., на длъжност Началник на сектор- орган, възложил ревизията и С. З. Ч., на длъжност - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 328/ 15.03.2023г. на Директора на Дирекция ОДОП - София при Централно управление на Национална агенция по приходите, с който с който на ИНМАКС ГРУП ЕООД, с ЕИК 204801061, със седалище и адрес на управление : гр. Благоевград, [улица], с адрес за кореспонденция : гр. София, [улица], представлявано от Управителя М. Н. Г., са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 25 455.00 лв., в т.ч. 17 695.01 лв.- главница и 7 759.99 лв. лихви за забава, произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди : м.12.2017 г.; и от м.10.2018 г. до м.02.2019 г. За да достигне до този резултат съдът е приел, че ревизията е проведена и ревизионният акт е издаден от некомпетентни органи по приходите при ТД на НАП - Бургас по отношение на юридическо лице със седалище и адрес на управление в гр. Благоевград. Съдът е установил, че началото на ревизията е поставено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-22000122001910-020-001/ 14.04.2022г., връчена на 04.05.2022г., изменена със ЗВР Р-22000122001910-020-002/ 27.07.2022г. които са издадени от Н. К. Ж., на длъжност началник сектор Ревизии в Дирекция Контрол при ТД на НАП Бургас, с които е възложено извършването на ревизия на ИНМАКС ГРУП ЕООД, със седалище и адрес на управление : гр. Благоевград, [улица], за установяване на задълженията по ЗДДС за периода от 21.12.2017г. до 28.02.2019г. от ревизиращ екип на ТД на НАП Бургас. За доказване компетентността на възложителя на ревизията е представена Заповед З-ЦУ-3287/ 08.11.2021г. на Зам.-изпълнителния директор на НАП /л. 24- 26 от адм. д. 6238/ 2023г. по описа на АССГ/, с която на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК са определени органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК, сред които в т. 1 са вписани имената на възложителя на ревизията и ревизиращия екип, които са служители на ТД на НАП - Бургас. Със Заповед ЗЦУ-ОПР-9/ 21.05.2021г. на Изпълнителния директор на НАП, Г. Д. Зам.-изпълнителен директор на НАП е оправомощен да определя органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК. Представена е и Заповед РД-01-787/ 08.11.2021г. издадена от Директора на ТД на НАП София, с която същият, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП вр. чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и Заповед З-ЦУ-3287/ 08.11.2021г. на Зам. изпълнителния директор на НАП, е определил функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, считано от 08.11.2021г. да се изпълняват от следните служители на НАП, за които съгласно Заповед З-ЦУ-3287/ 08.11.2021г. на Зам.-изпълнителния директор на НАП, не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК, като под 1 е посочено името на възложителя на процесната ревизия от ТД на НАП Бургас Н. К. Ж.. Административният съд е анализирал горепосочените заповеди и относимите разпоредби на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП и чл. 12, ал. 6 от ДОПК и е приел, че контролното производство е възложено със ЗВР, издадена от началник сектор Ревизии при ТД на НАП Бургас, оправомощен от Зам.-изпълнителния директор на НАП по силата на заповед З-ЦУ-3287/ 08.11.2021г., който от своя страна е овластен от изпълнителния директор със Заповед ЗЦУ-ОПР-9/ 21.05.2021г. В цитираните заповеди, обаче, липсват мотиви и не представени доказателства, каква точно е необходимостта по смисъла на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, която налага органи по приходите от друга териториална дирекция /ТД на НАП Бургас/, различна от тази по чл. 8 от ДОПК /ТД на НАП София/ да извършат ревизия на лицето, чието седалище се намира в гр. Благоевград. За неуспешно е прието обосноваването на необходимостта по чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, за което по делото са представени писмени доказателства - писма, докладни записки и доклади. Съдът е посочил, че и представената Заповед РД-01-787/ 08.11.2021г. на Директора на ТД на НАП София, с която той е овластил други органи по приходите, извън ТД на НАП София, да издават ЗВР досежно субекти, попадащи в компетентността на поверената му териториална дирекция ТД на НАП София, също не е в състояние да замести липсващите основания за възлагане и извършване на процесната ревизия от органи на ТД на НАП Бургас, тъй като същият по действащата правна уредба не разполага с подобни правомощия нито по силата на закона, нито по силата на възможна допустима подобна делегация. Първоинстанционният съд е посочил още, че делегирането на такива правомощия от заместник-изпълнителния директор към орган по приходите от териториална дирекция, която не е териториално компетентна спрямо ревизираното лице противоречи на нормата на чл. 112, ал. 2 от ДОПК, а дадените правомощия в чл. 112, ал. 2, т. 2 от ДОПК са изрична компетентност на изпълнителния директор или негов заместник, предвид което те не могат да бъдат предоставяни другиму. В заключение първоинстанционния съд е мотивирал извод, че ревизията е проведена и ревизионният акт е издаден от некомпетентни органи. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Въпросът относно валидността на ревизионния акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция, е разрешен с Решение 3/26.06.2025г., постановено по тълкувателно дело 2/2024г. на Върховния административен съд - Общо събрание на Първа и Втора колегия. С решението по това тълкувателно дело, мнозинството от съдиите от общото събрание на колегиите на ВАС е намерило за правилна съдебната практика, изразена в цитираните в касационната жалба решения на ВАС, съгласно която в случай като процесния ревизионният акт е действителен административен акт. Според мотивите на тълкувателното решение, при действието на чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК правомощие на изпълнителния директор на НАП или на заместник директор, комуто той е делегирал това правомощие, е да определи органи по приходите или публични изпълнители, за които не важат ограниченията на компетентността по място, обвързана с принадлежността им към компетентната териториална дирекция. В чл. 10, ал. 9 от устройствения ЗНАП е създадено правомощие за изпълнителния директор или за оправомощено от него лице, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. А що се отнася до преценката за необходимостта служителите на НАП да осъществяват правомощията си извън територията, ограничена от правилата на чл. 8 ДОПК, според мотивите на тълкувателното решение, тя е за субекта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и не поражда преки правни последици извън съдържанието на правоотношението между служителя и органа по назначаването и с арг. от чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК не подлежи на съдебен контрол за законност, включително инцидентен. Крайният извод е, че заключителният акт в ревизионно производство, образувано по възлагане от орган по приходите от териториална дирекция различна от компетентната по чл. 8 ДОПК, който е определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция и е в субективните предели на заповеди по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и чл. 12, ал. 6 ДОПК, е валиден. Предвид изложеното и с оглед задължителността на постановеното тълкувателно решение по тълкувателно дело 2/2024 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, обжалваното решение на АССГ се явява неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да разгледа делото по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение