Решение № 7419 от 25.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Образувано е по касационна жалба на С. Уручев от гр. Пловдив, [улица], срещу Решение 1882 от 18.10.2021г. на Административен съд Пловдив по административно дело 627/2021 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на С. Уручев срещу писмо с изх. 94-00-76 от 14.02.2019 г. на директора на Областно пътно управление Бургас относно демонтирането на рекламно съоръжение изградено в имот с идентификатор 57491.19.7. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът сочи, че съдът не е обсъдил всички основания, посочени в първоинстанционната жалба. Административният акт е немотивиран, тъй като в него не са посочени конкретни разпоредби. Касаторът твърди, че административният орган не е изяснил фактическата обстановка и с това е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди, че неправилно административният орган приема, че процесното рекламно съоръжение е изградено незаконно, в нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. б. и в от Закона за пътищата (ЗП), тъй като за поставянето и експлоатацията му е издадено Разрешение за поставяне 10 от 21.03.2017 г. на главния архитект на Община Поморие за срок от 10 години. Счита, че нито е изградил, нито експлоатира процесното рекламно съоръжение за да се приеме, че незаконно го е изградил. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени писмо с изх. 94-00-76 от 14.02.2019 г. на директора на Областно пътно управление - Бургас, с което е разпоредено демонтиране на рекламно съоръжение. Ответникът Директорът на Областно пътно управление Бургас , чрез пълномощник С. Папизова, обосновава в писмен отговор, че съдебното решение е правилно. Анализира фактите по спора и прави извод за законосъобразност на административния акт. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 21.03.2017 г. /преди касаторът да стане собственик на процесния ПИ/ е издадено Разрешение за поставяне 10, за поставяне на Риe мега билборд в ПИ 57491.19.7, местност Лахана , землище на гр. Поморие. То е разрешено за срок от 10 години. На 25.10.2018 г. С. Уручев е придобил собствеността на поземлен имот с идентификатор 57491.19.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Поморие, местност "Лахана", въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба 106, том II, рег. 851, дело 264/2018 г.на Нотариус с рег. 289 на НК, ведно с изградения в имота "Рие мега билборд". На 09.11.2018 г. е изготвен Доклад, рег. 66-Бс-2941 от главен специалист РПС Поморие, във връзка с изпълнение на Заповед РД-11-741 от 27.07.2018 г. на председателя на Управителния съвет (УС) на АПИ, с който е уведомен директора на ОПУ Бургас, че при направен обход на регионалната пътна мрежа на територията на службата е констатирано, че на главен път І-9 "Варна Слънчев бряг Бургас" са изградени рекламни съоръжения при км 229+810 дясно, км 230+077 ляво, км 230+696 дясно. Приложен е снимков материал. На 14.02.2019 г., с оспорения административен акт, С. Уручев е уведомен, че рекламното съоръжение в имот с идентификатор 57491.19.7 е изградено в нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. б. и в Закона за пътищата и Наредбата за специално ползване на пътищата, в ограничителната строителна линия на път І-9 "Варна Бургас" и че в едномесечен срок от получаване на писмото следва да демонтира рекламното съоръжение, като неизпълнението ще доведе до демонтирането му от АПИ за сметка на собственика и до съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Във връзка с дадени указания на ВАС по адм. д. 10089/2020г. за изясняване на спорния въпрос е допусната съдебно-техническа експертиза. Същата е изготвена на 08.09.2021г. от вещо лице П. Тороманов. В заключението й е посочено, че при извършеното измерване се констатира, че разстоянието между фундамента на процесното рекламно съоражение и пътното платно /ръб на асфалта/ възлиза на 11,70 метра. Процесното рекламно съоръжение попада в обхвата на ограничителната строителна линия на пътя по смисъла на §1, т.5 от ДР от Закона за пътищата. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗП републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Те се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура - чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП. Специалното ползване на пътищата, по смисъла на §1, т. 8 ДР на ЗП се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗП. Правомощието за издаване на разрешение за специално ползване произтича от вида на пътя по арг. от чл. 26, ал. 3 ЗП. Разрешенията по ал. 1 и 2 се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища. В мотивите на писмо с изх. 94-00-76 от 14.02.2019 г. на директора на Областно пътно управление Бургас, е прието, че за РИЕ МЕГА Билборд рекламно съоръжение има издадено незаконно разрешение за поставяне, поради което е разпоредено на С. Уручев, в качеството му на собственик на ПИ 57491.19.7 да го премахне. Писмото представлява покана на органа към касатора да извърши нещо доброволно, тъй като органът счита, че е било извършено в нарушение на законово установения ред за специално ползване на пътищата. Ако в дадения срок за доброволно премахване на процесното рекламно съоръжение касаторът не го премахне, органът ще пристъпи към премахването му за сметка на касатора, поради което актът засяга интересите на адресата му, настоящ касатор. Експлоатацията на рекламно съоръжение, поставено в обхвата на пътя, е специално ползване на пътя, което с оглед на чл. 18, ал. 1 ЗП се разрешава от собственика на пътя или от администрацията, която го управлява. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия се разрешава от Управителния съвет на агенцията или от упълномощено от съвета длъжностно лице от агенцията за републиканските пътища. Законът изрично определя органът, компетентен да издаде разрешение за специално ползване на пътя и това е Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че в компетентността на Агенция "Пътна инфраструктура" като администрация, управляваща пътя, е да разпореди и демонтира рекламното съоръжение, попадащо в обхвата на ограничителната строителна линия на път от републиканската пътна мрежа, като се е позовал на нормата на чл. 57, ал. 4, т. 1 ЗП. Според същата при извършване на дейности, определени от този закон като специално ползване на пътищата без разрешение, когато се извършват строителни работи без разрешение, собственикът на пътя или на администрацията, управляваща пътя разполага с правомощие да налага санкции, вкл. да прекъсва достъпа до обекта или да демонтира изграденото рекламно или друго съоръжение в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия. Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" и представеното по делото разрешение за поставяне 10/21.03.2017г. на гл. архитект на Община Поморие, издадено по реда на чл.56 ЗУТ, не може да замести разрешението за специално поставяне по ЗП. Правилен е и изводът на съда за съответствие на оспорения акт с материалния закон и неговата цел. Така изграденото рекламно съоръжение е в нарушение на ЗП и Наредбата за специално ползване на пътищата /НСПП/. Видно от мотивите на оспорения акт същото е изградено в нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т.1, б. б и в от ЗП. В нея е предвидено, че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия изграждането на рекламни съоръжения. След като разрешението за специално ползване по отношение на републиканските пътища се издава от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията, то същите лица са компетентни да разпоредят и демонтиране на рекламно съоръжение, попадащо в обхвата на ограничителната строителна линия на път от републиканската пътна мрежа в съответствие с чл. 57, ал.4, т.1 ЗП. Процесното рекламно съоръжение, макар да е изградено в частен имот на касатора, попада в ограничителната строителна линия на републикански път I-9. От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза е установено, че разстоянието между фундамента на процесното рекламно съоражение и пътното платно /ръб на асфалта/ възлиза на 11,70метра. Съгласно чл. 6, ал.1 ЗП ограничителната строителна линия за републиканските пътища, извън автомагистралите, е 25 м, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на пътното движение. Процесното рекламно съоражение попада в обхвата на ограничителната строителна линия на път I-9 Варна-Бургас по смисъла на §1, т.5 от ДР от Закона за пътищата. То попада в ограничителната строителна линия на републикански път, тъй като се намира на разстояние по-малко от 25 метра от края на пътното платно. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗП специално ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на админитрацията, управляваща пътя, като в случая такова не е налице, поради което съдът е направил обоснован извод, че е налице нарушение на чл.26, ал. 2, т.1, б. б и в от ЗП и правилно е разпределено премахване на процесното рекламно съоражение. Първоинстанционният съд точно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 143 АПК, С. Уручев следва да бъде осъден да заплати на Агенция Пътна инфраструктура сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд