Решение № 411 от 30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1448/2008 г.

Решение № 411 от 30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1448/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 218а, буква "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. С. М. против решение № 441 от 10.12.20007 г., постановено по гр. д. № 2427/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 15.06.2007 г. по гр.д. № 3597/2006 г. на Софийски РС. С последното е отхвърлен иск по чл. 108 от ЗС, предявен от касатора да бъдат осъдени Е. Н. А., П. Н. П. и Ц. Н. П. да отстъпят собствеността и му предадат владението върху застъпващите се части от бивш имот 518 по кадастралния план на местността "Д"в землището на П. с поземлен имот 5 от масив 14, разделен между ответниците на новообразувани имоти 501,502 и 503. Н. се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с това, че не е обсъдено от съда оплакването, че в нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ имота е възстановен на ответниците с план за земеразделяне въпреки наличието на възстановими реални граници, че този план не е бил влязъл в сила към момента на постановяване на решението на ОСЗГ, че това решение няма конститутивно действие относно лицата, на които се възстановява собствеността, а само за обособяване на обекта на реституция, а в производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ съдът изследва въпроса кому следва да се възстанови собствеността. Ответниците по касация Е. Н. А., П. Н. П. и Ц. Н. П. оспорват жалбата и молят решението да се остави в сила, защото не е доказано, че завещателя е бил собственик и защото имота не е възстановен на ищеца по ЗСПЗЗ. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна С първоначалната искова молба и молбата-уточнение от 15.03.2006 г. ищецът е уточнил, че иска да бъде признато по отношение на ответниците, че той е собственик на имот 518 по кадастралния план от 1948 г., който му е завещан от неговия дядо М. П. В., починал на 27.09.1956 г. с нот. завещание от 17.02.1956 г. по отношение на трите ответници, на които същия имот е възстановен с план за земеразделяне с решение № 13141/1.02.1994 г., като наследници на Н. П. П., починал на 28.02.1984 г. По делото е установено, че завещателя М. В. е признат за собственик по давност с н.а. № 196, т.II/1957 г. т. 2 на нива от 5 дка в м. "Л" в землището на П., което представлява имот 518, с площ 4910 кв. м. по кадастралния план от 1948 г. и е записан на името на завещателя в разписната книга. Съседният от юг имот е 519. Той е записан по разписната книга на наследодателят на ответниците Н, който е признат за собственик с н.а. № 27, т. ХХIХ/21.12.1955 г. СТЕ установява, че сега възстановения на ответниците имот 5 от масив 14 не е идентичен с имот 519, а съвпада по площ с бивш имот 518. За имота по завещанието, на ищеца е признато правото на възстановяване с решение от 12.01.2006 г. по гр. д. № 7348/2005 г. на СРС с производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, но въз основа на това решение не е издадено решение за възстановяване правото на собственост. С протоколно определение от 7.11.2006 г. правилно е прекратено производството по искането за прогласяване нищожност на т. 4 от решението на ПК, с което на ответниците е възстановен процесния имот и на констативен н. а. № 62, т. ХХIV/08.11.1995 г., защото в гражданското производство съдът по пътя на косвеният съдебен контрол може да установява нищожност на влязъл в сила административен акт, но не се произнася в диспозитив със сила на присъдено нещо по този въпрос. На основание чл. 431, ал. 2 от ГПК не се прогласява нищожност на охранителен акт, а той се отменя, когато се установи, че признатите с него права не съществуват за титуляра. Основанията за нищожност на нотариалното удостоверяване, каквото е издаването на констативен нот. акт, изповядване на сделка, оформена в нот. форма, или нотариална заверка на договор за доброволна делба са уредени в чл. 472 от ГПК (отм.), но в исковата молба такива не са наведени. С определение от 16.04.2007 г. по първоинстанционното гр. д. № 3597/2006 г. съдът е приел, че е сезиран с иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и иск по чл. 108 от ЗС, като е отделил производството по тези два иска от иска за прогласяване нищожност на договора за доброволна делба между ответниците. Със същото определение изрично е посочил, че по образуваното дело ще разгледа исковете по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и иска по чл. 108 от ЗС. По същество обаче се е произнесъл само по иска по чл. 108 от ЗС, който е отхвърлил, защото ищеца не се лигитимира сега като собственик на процесния имот с мотив, че той не му е възстановен с окончателно приключила административна процедура. Решението на въззивния съд, с което е потвърдено решението по иска по чл. 108 от ЗС е недопустимо, защото този иск е преждевременно заведен, а по иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ съдилищата по същество не са се произнесли въпреки искането на ищеца в тази насока, изложено, както в исковата молба, така и в обстоятелствената част на въззивната жалба, и в касационната жалба. Той изрично посочва и в двете жалби, че конститутивното действие на решението на ПК не е задължително за съда относно лицата, в чиято полза е възстановено правото на собственост, като е излагал съображения, че нему принадлежи правото на възстановяване за този имот, поради което е поискал да бъде признат за собственик. По това искане, РС и въззивната инстанция не са се произнесли. Ищецът е твърдял в обстоятелствената част, че до колективизацията е придобил правото на собственост върху процесния бивш имот 518 на основание нотариално завещание, който неправилно е възстановен на ответниците с план за земеразделяне и съобразно това е искал да бъде признато, че той е собственик на този имот. Действително не е уточнено, че се иска установяване правото на собственост към момента на колективизацията, но съдът е могъл да уточни това с оставяне на исковата молба без движение. Същевременно съдът се е произнесъл по иск по чл. 108 от ЗС, който не може да се съединява заедно с иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, защото по двата иска се установява правото на собственост към различни моменти и след влизане в сила на решението по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, Общинската служба "З" при уважаване на този иск следва да се произнесе с решение по чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ, с което да уточни имота, за който е признато правото на възстановяване към момента на колективизацията към настоящия момент м полза на лицето, на което това право е признато от съда с решението. Въз основа на това решение (ако иска бъде уважен), ищецът може да предяви иск по чл. 108 от ЗС за ревандикиране на възстановения му имот. В този смисъл искът по чл. 108 от ЗС е преждевременно заведен и като такъв недопустим, поради което постановените решение на СГС и на СРС следва да се обезсилят и производството по него следва да се прекрати. Тъй като няма произнасяне по иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и с оглед обезсилване на решението по иска по чл. 108 от ЗС, както и на основание чл. 218ж, ал. 2 от ГПК (отм.), който препраща към чл. 209 от ГПК делото следва да се върне на СРС за произнасяне по иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, като се изследва правото на собственост към момента на колективизацията, дали нотариалното завещание е породило действие преди нея, предвид това, че с него завещателя се е разпоредил с два конкретни имота в полза на внук си. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение