Решение № 8203 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13445/2017 г.

Решение № 8203 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13445/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Е. 2006" ЕООД, гр. В., против Решение № 1501/15.09.2017 г., постановено по адм. дело № 1567/2016 г. по описа на Административен съд (АС) - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-03000315006109-091-001/11.02.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 97/05.05.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, в частта, с която за данъчен период м. 11.2014 г. в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 20 313,16 лева, ведно с начислените лихви за просрочие в размер на 2 396,13 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че административният съд неправилно е интерпретирал доказателствата и в резултат на това е достигнал до погрешни правни изводи. Счита, че по делото не е доказано процесният автомобил да е използван за други цели извън твърдените от ревизираното лице за отдаване под наем, поради което неправилно съдът приел, че е неприложим чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. В заключение се претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на издадения РА, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение на АС - В. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулт за касационната инстанция в размер на 1 511,28 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Е. 2006" ЕООД срещу РА № Р-03000315006109-091-001/11.02.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 97/05.05.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който на "Е. 2006" ЕООД за данъчен период м. 11.2014 г. са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 20 313,16 лева, ведно с начислените лихви за просрочие в размер на 2 396,13 лева. За да постанови този резултат, АС - В. е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АС - В. е анализирал събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства и обосновал краен извод, че в съответствие с материалния закон - чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС законосъобразно с оспорения РА е отказано правото на данъчен кредит за придобит лек автомобил. От фактическа страна, съдът е приел, че при административното обжалване на РА освен посоченото в него основание за отказ на право на данъчен кредит - чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, решаващият орган е приел, че такова се намира и в разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като според него не е налице реална доставка на стока по фактура № 0000000025/25.11.2014 г., издадена от "Т. М. Г." ЕАД, по която се твърди придобиването на отдадения под наем автомобил. За безспорно установено по делото е приел, че предмет на доставка по процесната фактура е "лек автомобил" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, за покупката на който ревизираното лице е представило копие на фактурата и договор за покупко-продажба на МПС от 25.11.2014 г., както и документ за плащане на цената по банков път. Приел е, че автомобилът е заведен в счетоводството на дружеството по счетоводна сметка 205 /транспортни средства/, както и че фактурата е включена в дневника за покупки през д. п. м. 11.2014 г. От съвместната преценка на доказателствата във връзка с придобиването на автомобила от ревизираното дружество съдът е направил извод, че е реално осъществена доставката на стока по фактура № 25/25.11.2014 г., издадена от "Т. М. Г." ЕАД, поради което не е налице твърдяното от решаващия орган при административното обжалване на РА основание за отказ от приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Във връзка с твърдението на ревизираното лице, че придобития автомобил е използван за отдаване под наем, за което са представени договор за наем на МПС № 1/28.12.2014 г. за срок от една година, считано от 01.01.2015 г., фактура и вносна бележка за заплащане на наемната цена, АС - В. е приел за спорен въпроса дали е налице изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС - превозното средство да се използва единствено за отдаване под наем, при което законодателят допуска разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС да не се прилага. Във връзка с оспореното в съдебното производство авторство на подписите положени за "Наемодател" и "Наемател" в посочения по-горе договор за наем на превозно средство съдът е обсъдил приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, от която се установило, че двата подписа са автентични, изпълнени от лицата, които са посочени. Независимо от това, при липсата на данни за предаване на наетата вещ от наемодателя на наемателя, както и на доказателства за плащане на консумативни разходи, свързани с използването на автомобила от наемателя съдът е приел, че не е налице реално наемно правоотношение и не се установява придобитият лек автомобил да е бил използван единствено за отдаване под наем. Въз основа на тези факти съдът е обосновал правен извод, че не са налице предпоставките за прилагането на чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционния съд е изложил конкретни фактически установявания. Очертан е правилно спорният предмет по делото, както и правилно е разпределена тежестта за доказване на релевантните за спора факти. Съдът е описал подробно какво приема за установено на базата на приетите по делото доказателства. Въз основа на това са изградени обосновани правни изводи по спорния по делото въпрос за липса на доказателства за прилагане на изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения по ЗДДС в РА. По силата на Договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 25.11.2014 г. дружеството е придобило от "Т. М. Г." ЕАД по фактура № 25/25.11.2014 г. лек автомобил П. К. Същият е заведен в счетоводството на ревизираното лице като дълготраен материален актив. Законосъобразен е изводът на органите по приходите и съда, че на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, поради липса на условия по чл. 70, ал. 2 ЗДДС не следва да се признава право на приспадане на данъчен кредит по описаната покупко-продажба на МПС, тъй като представените доказателства за отдаване под наем на придобития автомобил не удовлетворяват законовото изискване по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС - превозното средство да се използва единствено за отдаване под наем. Автомобилът е придобит на 25.11.2014 г., като съгласно представения Договор за наем, сключен на 28.12.2014 г. между ревизираното лице и П. М., като наемател, е бил отдаден под наем от 01.01.2015 г. за срок от 1 г. Правилно е разбирането на съда, че за да бъде приложено изключението на чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС и да се признае право на приспадане на данъчен кредит по доставка при придобиване на лек автомобил, релевантен е действителния начин на ползването му, а не намерението на дружеството при закупуването му. Предназначението на автомобила за отдаване под наем не е достатъчно, за да се приложи чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, който изисква фактически извършено използване на автомобила за описаните в текста дейности. Правилен е изводът на съда, че наличието на договор за наем и данни за плащане на наемната цена не доказват ползването на процесния лек автомобил от посоченото като наемател в договора за наем физическо лице, респ. отдаването му под наем, като предпоставка за правото на приспадане на данъчен кредит - аргумент от чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. По делото не са представени доказателства за предаването на наетия автомобил на наемателя, нито за връщането му в края на наемния период. Не са приложени документи за експлоатацията на процесния автомобил от получателя. Наемателят не е бил открит и от него не е получена информация във връзка с изпълнението на наемния договор. При така изложеното обосновано първоинстанционният съд е направил извод, че не е установено по категоричен и безсъмнен начин, че придобитият лек автомобил, за който е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, действително е бил отдаден под наем и е бил използван единствено за това. Във връзка с гореизложеното решението следва да се потвърди и в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 1121102766/11.11.2014 г., издадена от "ОМВ Б." ООД, с предмет гориво и фактура № 2000002514/21.11.2014 г., издадена от "Ж. 82" ООД, с предмет "Гуми". На основание чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗДДС консумативите за поддръжка на автомобилите следват правното положение на леките коли. След като ревизираното дружество разполага с два броя МПС, от които едното (Мерцедес, модел МЛ 350 АМГ) е прието, че е отдадено под наем, а по делото не са ангажирани доказателства процесните доставки на гориво и авточасти да са свързани с трето превозно средство, то правилно съдът е преценил, че отразените в счетоводството на ревизираното лице разходи за консумативи и гориво са свързани с процесния автомобил "П. К.". По тези съображения, изложените в касационната жалба доводи срещу решението на АС - В. са неоснователни, поради което решението, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По въпроса за разноските: С оглед изхода на спора, претенцията на касатора "Е. 2006" ЕООД за присъждане на разноски по делото е неоснователна, а такива следва да се присъдят на ответната дирекция "ОДОП" - В., но в редуциран размер. За касационното производство, касатора е депозирал чрез юрисконсулт само писмено становище, без да е осъществено процесуално представителство, поради което дължимите разноски за касационното производство следва да се редуцират на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения до 3/4 от дължимите за първоинстанционното производство, като се присъдят такива в размер на 908,46 лева. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Осмо отделение Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение.