Решение № 587 от 18.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7595/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. Атанасова от [населено място], община Родопи срещу решение 1023 от 02.06.2023 г., постановено по административно дело 267/2023г. по описа на Административен съд Пловдив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради неправилно прилагане на материалния закон, по-конкретно на разпоредбата на чл.8, ал.4 от Закона за наследството /ЗН/. Твърдяното нарушение представлява касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи подадената жалба срещу писмо с рег.9400-0-537/1/ от 18.01.2023 г., издадено от Кмета на Община Враца, в което е обективиран отказ за издаване на удостоверение за наследници. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна - кметът на Община Враца, чрез упълномощен представител главен юрк. С. Коларова, в писмен отговор е поискал отхвърлянето на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и не са налице отменителните основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Ю. Атанасова против отказ на кмета на Община Враца, обективиран в писмо с рег.9400-0-537 1 от 18.01.2023 г., за издаване на удостоверение за наследници по искания с вх. 9400-0-537 и 9400-0-538 и двете от дата 12.01.2023 г. за лицата Р. Генова и И. Генов. Установено е, че Р. Генова е майка на И. Генов, който е единствено дете. Р. е починала на 21.10.2021 г. и цялата наследствена маса е преминала у И.. Той е починал на 20.12.2022 г. Починалият не е имал брак, нито низходящи наследници, нито братя или сестри. Към момента на смъртта на И., починалата му майка Р. е имала сестра М., която също била починала, но имала жив син В.. Другият син на М. А., бил баща на Ю., но е починал на 30.12.1997. От друга страна, починалият баща на И. К. е имал починал брат М., чийто син е бил жив Х.. Х. и В. се явяват първи братовчеди на И. по двете линии майчина и бащина. Те са роднини от четвърти ред от четвърта съребрена линия, съгласно правилата на ЗН. Ю. се явява, също роднина от четвърти ред, но от пета съребрена линия. Административният съд приел, че оспореният отказ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, издаден е от компетентен орган съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението във връзка с чл. 24, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация. При издаването на акта не били констатирани допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган законосъобразно отказал да издаде удостоверение за наследници на Р. Генова и И. Генов, поради това, че подалото искането, макар и роднина на починалите, е лице, което не попада в кръга на лицата, посочени в чл. 5, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения възоснова на регистъра на населението. Установено е, че Р. Генова е майка на И. Генов, който е единствено дете. Р. е починала на 21.10.2021 г., а К. на 20.12.2022 г. Починалият не е имал брак, нито низходящи наследници, нито братя или сестри. Р. от своя страна имала сестра М., която също била починала, но имала жив син В.. Другият син на М. А., бил баща на Ю., но също починал отдавна. От друга страна, братът на бащата на И., имал също жив син Х.. Х. и В. се явяват първи братовчеди на И.. Те са роднини от четвърти ред от четвърта съребрена линия, съгласно правилата на ЗН. Ю. се явява, също роднина от четвърти ред, но от пета съребрена линия. Решаващият съд постановил, че съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗН, приложима в разглеждания случай, по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Позовал се на ТР 3 от 1994 г. на ОСГК на ВС, съгласно което не се допуска наследяване по право на заместване на съребрените роднини от трета до шеста степен включително. С оглед на което, административният съд отхвърлил жалбата на Ю. Атанасова срещу отказа за издаване на удостоверение за наследници по направените от нея искания. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е събрал всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗГР общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението. Редът за издаване и образците на удостоверенията по чл. 24, ал. 1 ЗГР се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието. Разпоредбата на чл. 9 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за удостоверяване на наследниците по закон на починало лице се издава Удостоверение за наследници по образец съгласно приложение 3. В чл. 11 от тази наредба е регламентирана процедурата по издаване на удостоверение за наследници: подаване на искане по образец съгласно Приложение 2 към чл. 6, ал. 1 от същия акт, в което следва заявителят да впише известните му данни за наследодателя и неговите наследници. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението изрично предвижда, че за определяне на наследниците по закон, длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, когато в регистъра на населението липсват данни за издаване на съответното удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ по реда на АПК. Решаващият извод на съда е, че жалбоподателката не попада в кръга лица по чл.5, ал.1 от Наредба РД-02-20-6/24.04.2012г., поради което правилно й е отказано издаване на исканото удостоверение за наследници. Съдът е установил точно обективната обстановка по спора въз основа на събраните по делото писмени доказателства. Въз основа на представените удостоверения за наследници и родствени връзки, е формирал правилния извод, че наследници по закон на И. Генов са неговите живи първи братовчеди. Бащата на Ю., който също е първи братовчед, е починал към момента на откриване на наследството на И.. В хипотезата на наследяване по чл.8, ал.4, изр.2 от ЗН, конкуренцията между наследници от четвърти ред, намиращи се в различна степен на родство, е изключена, в полза на по-близкия по степен роднина. Ю. е наследник от четвърти ред, но от пета съребрена линия. Двамата живи първи братовчеди са наследници от четвърти ред, четвърта степен по съребрена линия. Жалбоподателката, макар и да е роднина на И., не е негов наследник, именно поради наличие на наследници от по-близка степен. В този смисъл е и постановеното от ВС в ТР 3 от 1994г. на ОСГК на ВС. След като жалбоподателката не е наследник на лицето, за което е поискала издаване на удостоверение за наследници, административният съд е формирал съответния на материалния закон извод за законосъобразност на оспорения отказ. По изложените съображения, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото на ответника се дължат направените разноски в настоящото производство в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение. Доколкото същото не разкрива особена юридическа и правна сложност, то те трябва да се присъдят съгласно минимума, определен в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд