Решение № 4438 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10020/2013 г.

Решение № 4438 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10020/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Терават" ООД чрез адв. Маргарита Чечова срещу Решение № 3647 от 28.05.2013 г. постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 4443 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2041109278/24.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, София, в частта, в която не е изменен в полза на жалбоподателя и е потвърден с Решение № 512/12.03.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, София. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Мирчева я оспорва в с. з. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-София град е отхвърлил жалбата на "Терават" ООД против ревизионен акт № 2041109278/24.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, София, в частта, в която не е изменен в полза на жалбоподателя и е потвърден с Решение № 512/12.03.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, София. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че по отношение на фактурите, издадени от "Топ Адвъртайзинг" ЕООД, както при ревизията, така и в съдебното производство не се сочат доказателства, които да установяват осъществяването и документирането на доставките. По отношение отказано право на данъчен кредит по фактури с издател ЕТ "Астазар - Лучко Чанев", с предмет "изготвяне на идеен проект соларен парк "Тънково", липсата на изработен идеен проект във вариантите, описани във фактурите е обосновал извода на съда за липса на доставка. Съдът е приел, че представеният в съдебното производство доклад за оценка на прогнозния материал на ресурса за производство на електроенергия от слънчевата радиация и избор на оптимална технология за определения проект, разработен за обект фотоволтаична електроцентрала в поземлен имот 000323 в местността "Чакръка" в землището на с. Тънково не установява извършването на услуги от вида на описаните в процесните фактури. Приел е още, че не е установено, че изработването на идейния проект е осъществен от прекия доставчик, респективно от неговия предходен доставчик "Фирам" ЕООД. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Както правилно е посочил съда, доказателствата, събрани през двете фази на спора, като протоколи от извършените насрещни проверки и приложенията към него не установяват, че доставчиците действително са извършили услугите, документирани в издадените фактури. Задълбочено са обсъдени от съда релевантните факти по отношение на кадровата обезпеченост, включително непредставянето на безспорни доказателства за кадровия ресурс на дружествата да осъществят услугите, описаните в процесните фактури. Възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, обективирани в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил, излагайки подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя. Съдът се е произнесъл по делото, с мотиви, проследявайки доставките от "Топ Адвъртайзинг" ЕООД, по 2 бр. Фактури и ЕТ "Астазар - Лучко Чанев" по 8 бр. фактури. Във връзка с отделните доставчици, са обсъдени действията на ревизиращия орган, исканията за предоставяне на документи и обяснения от ревизираното лице. Обосновано съдът е приел, че не е доказано реалното извършване на фактурираните доставки. Безспорно е установено, че доставчиците не са открити и не са представили исканите документи. Приходният орган е стигнал до извода, че тези фактури не отразяват реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, респективно данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС. Органът по приходите е приел, че доставчиците нямат капацитета да извършат възложената работа, поради което тези фактури не документират реални доставки на услуги. Всичко това налага извода за неосъществяване на реални доставки, поради което начисления от доставчика данък е в нарушение на чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 и 9 от ЗДДС и не е основание за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Представените пред съда от жалбоподателя доклад за оценка на прогнозния материал на ресурса за производство на електроенергия от слънчевата радиация и избор на оптимална технология за определения проект, разработен за обект фотоволтаична електроцентрала в поземлен имот 000323 в местността "Чакръка" в землището на с. Тънково, подписан само от РЛ, с приложените скици и проекти, не опровергават тези изводи. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В хода на съдебното производство жалбоподателят е разполагал с процесуалната възможност да иска събирането на доказателства, относно всички относими към настоящия спор доказателства. В този смисъл съдът правилно е приел, че в тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникването на правото на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС. Следва да бъдат споделени и изводите на съда свързани с новата практика на СЕС по свързаните дела С-80/11 г. и С-142/11 г., относно тълкуването на разпоредбата на чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО и правилно е стигнал до извода, че фактическите обстоятелства по разглеждания от унгарския съд спор, който е отправил преюдициалното запитване не се покриват с тези, които са установени по настоящето дело, като съдът е изложил подробни мотиви в тази насока и не е необходимо тяхното преповтаряне. Разноски: Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,