Решение № 15483 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 635/2012 г.

Решение № 15483 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 635/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодор Славов Василев против решение № 1590 от 16.12.2011 г. по адм. дело № 2016/2011 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 205/16.08.2011 г., издадена от младши разузнавач при 05 Районно управление "Полиция (РУП) - Бургас, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановено задържането му за срок от 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като принудителната мярка е приложена, без да са изпълнени материалноправните предпоставки за това. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Бургас е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР в границите на предоставената съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМВР компетентност. Правилно е и заключението на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на установената в чл. 63 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМР) форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Заповедта е издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и съдържа конкретни данни да възможна съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление по чл. 209 от Наказателния кодекс (НК) - посочен е номер на постъпилия заявителски материал, послужил като основание за предприемане на действия по разследването. Това е достатъчно да мотивира прилагането на административната мярка, поради което съображенията на първоинстанционния съд в този смисъл следва да бъдат споделени, а доводите на касатора за съществени нарушения на формата - приети за неоснователни. Аргументирано е и заключението на първоинстанционния съд, че административният акт е постановен в съответствие с материалноправните изисквания за закона. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. При правилно тълкуване и прилагане на закона Административен съд - Бургас приема, че посочените по-горе изисквания са изпълнени. В случая е постъпило заявление и обяснения от заявителя (ЗМ05 - 1215/16.08.2011 г.), които сочат на възможно участие на жалбоподателя в извършването на престъпление по чл. 209 от НК - възбуждане и поддържане на заблуждение с цел получаване на имотна облага. Тези факти са изложени в постъпилия заявителски материал, допълнителните обяснения и сведения. Ето защо доводите на жалбоподателя за липса на данни, уличаващи го в съпричастност към престъпление, са неоснователни. При тези факти правилно е преценено, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са осъществени - получената информация и събраните данни дават основание да се предположи, че жалбоподателят може да има участие в извършеното престъпление, поради което за да се съдейства за разкриването на престъплението и да се избегне опасността от укриване на извършителя, спрямо Василев е приложена принудителната административна мярка по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и същият е задържан за 24 часа в поделенията на МВР. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие нормативните изисквания, като ограничаването на правата е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление и да се осуети възможността за укриване на извършителя. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд е в съответствие със събраните по делото доказателства. Представените заявление, обяснения, сведения и докладна записка, независимо че е съставена по-късно, съдържат непротиворечива информация за предприети от Василев действия преди датата на издаване на заповедта за задържане, насочени към получаване на имуществена облага след въвеждане в заблуждение. Това дава основание да се направи предположение за възможно участие на жалбоподателя в извършването на престъпление, а доводите на касатора, че всички данни сочат на отношения с гражданскоправен характер са неоснователни. Изброените доказателства обосновават заключението на първоинстанционния съд, че правото на органа да приложи принудителната административна мярка е упражнено в рамките, установени от закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е законосъобразен и обоснован. Ето защо не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,