Решение № 9211 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1624/2010 г.

Решение № 9211 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1624/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Яшари Шабан, гражданин на Сърбия против Решение № 1330/23.10.2009 г., постановено по адм. дело № 1522/2009 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ рег. № ИЯ/РЗМ-1975/24.08.2009 г. на началника на Сектор "Миграция" при ОД на МВР гр. Пловдив да му бъде издадено разрешение за продължаване срока на пребиваване в Република България. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен. Ответникът по касационната жалба - началника на Сектор "Миграция" при ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд - Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на Яшари Шабан, гражданин на Сърбия против Отказ рег. № ИЯ/РЗМ-1975/24.08.2009 г. на началника на Сектор "Миграция" при ОД на МВР гр. Пловдив, с който на основание чл. 26, ал. 3, вр. с чл. 26, ал. 4, т. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) му е отказано да бъде издадено разрешение за продължаване срока на пребиваване в Република България. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице предвидените в чл. 26, ал. 3, вр. с чл. 26, ал. 4, т. 1 от ЗЧРБ предпоставки за издаване на оспорения отказ - чужденецът не живее заедно със съпругата си. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 26, ал. 3, вр. с чл. 26, ал. 4, т. 1 от ЗЧРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗЧРБ, отказва се издаването на разрешение за дългосрочно пребиваване, а издаденото се отнема на чужденец, който е сключил брак с български гражданин или с чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване, ако са налице данни, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване. Преценката за отказ или за отнемане на разрешението по ал. 3 се извършва от службите за административен контрол на чужденците въз основа на данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване. Такива данни могат да бъдат - обстоятелството, че съпрузите не живеят заедно - чл. 26, ал. 4, т. 1 от ЗЧРБ. Предвид установеното, че съпрузите не живеят заедно и при наличието на данните от свидетелските показания, изслушани по делото и множеството сведения, получени от непосредствени съседи на засегнатите лица в хода на административното производство, правилно съдът е кредитирал именно последните, с оглед пълната незаинтересованост на предоставилите ги лица и несъмнено преките им впечатления. При така установеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че действията на административния орган по издаване на обжалваната заповед са законосъобразни и извършени в съответствие с чл. 26, ал. 3, вр. с чл. 26, ал. 4, т. 1 от ЗЧРБ. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд - Пловдив съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение