Решение № 1177 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8330/2013 г.

Решение № 1177 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8330/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/, във връзка с чл. 80, ал. 3 от Закона за държавната собственост/ЗДС/. Образувано е по касационната жалба на Стойчо Пенев Стайков от гр. Велико Търново, ул. "Никола Габровски" № 55, вх. Б, ет. 1, ап. 1, против решение № 235 от 07.05.2013 г., постановено по адм. дело № 5/2013 г. на Административен съд гр. Велико Търново. С касационната жалба се релевират касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК-нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната на оспореното съдебно решение и на административния акт. Излагат се доводи, че съдебното решение, оспорвано по касационен ред е постановено противно на житейската справедливост. В съдебно заседание, касаторът не се представлява. Ответникът-областният управител на Област Велико Търново, в отговор по касационната жалба от 07.06.2013 г. я оспорва като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Твърди се, че пред първата инстанция е оспорена целесъобразността на административният акт, а не неговата законосъобразност. В съдебно заседание отвеникът не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че оспореното съдебно решене следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящият съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащо на оспорване съдебно решение и от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, я намери за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 80, ал. 3 от ЗДС, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № СА-01-14-16 от 15.12.2012 г. на областният управител на Област Велико Търново. За да стигне до този резултат, решаващият съд е приел, че с процесната заповед на основание чл. 80, ал. 1, предл. първо от ЗДС, областният управител е наредил да се изземе имот-частна държавна собственост, представляващ апартамент на ул. "Никола Габровски" № 55, вх. Б, ведно с избено помещение. Прието е, че по делото страните не спорят, че имота е частна държавна собственост, актуван с АДС № 4150/17.08.2012 г. Не се спори и, че със заповед за настаняване № 7023/04-12.1992 г. на началника на ОУ но МВР гр. Велико Търново, касаторът е настанен в процесното жилище, за което е сключен договор за отдаване под наем на ведомствен имот № 2 от 26.02.1996 г. Със заповед № К-4227/09.04.2012 г. служебното правоотношение на касатора като служител на МВР е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, поради придобиване право на пенсия. С писмо рег. № Я-17268 от 11.06.2012 г. на ОД на МВР гр. Велико Търново същия бил поканен в едномесечен срок да освободи процесния имот. При тази фактическа обстановка, решаващият съд е направил извода, че издадената от областния управител на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС заповед, не страда от пороците визирани в чл. 146 от АПК. Решението е правилно. Съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, относно която няма спор между страните и при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 80, ал. 1, предложение първо от ЗДС, посочен като правно основание на оспорената заповед, имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, се изземва въз основа на заповед на областния управител, при направено мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство. По делото е установено, че в случая са били изпълнени елементите от фактическия състав на правната норма- процесният имо е частна държавна собственост, а предвид данните за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, считано от 02.05.2012 г. и във връзка с това е прекратено и наемното правоотношение, след посочената дата имотът се владее при липса на валидно правно основание. Налице е и отправено мотивирано искане на министъра на вътрешните работи до областния управител за изземване по реда на чл. 80 ЗДС. Следователно, заповедта е издадена при наличие на предвидените в закона материални предпоставки и е в съответствие с целта на закона имотите - държавна собственост да бъдат ползвани само при наличие на валидно правно основание за това. Останалите възражения и доводи в касационната жалба, включително тези относно възможността за закупуване на жилищния имот, са неотносими към законосъобразността на заповедта и не обосновават касационните основания за отмяна на съдебното решение. По изложените съображения, оспореното първоинстанционно решение следва да бъда оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,