Решение № 10961 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10300/2014 г.

Решение № 10961 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10300/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Фортуна комерс" ЕООД, гр. Габрово, представлявано от управителя Християн Тодоров Балканджиев против решение № 653 от 27.06.2014 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. дело № 831/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 071300752/17.05.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с решение № 397/2.09.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. В. Търново. В касационната жалба и допълнението към нея са изложени доводи за неправилност на решението, поради противоречие на решаващите изводи на съда за липса на доставки на стоки със събраните по делото писмени доказателства. Касаторът твърди, че по делото е доказано приемането и предаването на стоката, предмет на спорните доставки, нейното транспортиране и осчетоводяване, както и реално извършеното плащане по банков път. Позовава се на друг ревизионен акт на дружеството, с който е установено задължение за ДДС, поради непризнат ВОД на същата стока, като счита, че по този начин получаването й е доказано. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. В. Търново оспорва касационната жалба като нередовна, респективно като неоснователна и моли да се отхвърли, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор от 14.08.2014 г. и допълнение към него от 24.10.2014 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Нередовностите на жалбата са отстранени в срока по чл. 216 от АПК, като с допълнение към касационната жалба са посочени конкретните пороци на обжалваното решение, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Фортуна комерс ЕООД, гр. Габрово на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 201 465.92 лева за данъчни периоди м. 09. и м. 10.2011 г. по една фактура, издадена от "Аргус" ЕООД и по 34 фактури и едно кредитно известие, издадени от "Луксуриа" ЕАД с предмет на доставките амидекс /глюкозно - фруктозен сироп/. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от чл. 120 ДОПК форма, в резултат на ревизия, която е проведена при спазване на процесуалните правила. Материалната законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит, съдът е мотивирал с липсата на доказателства за предаването или отделянето на определената по своя род стока, предмет на спорните фактури. По фактура № 827/19.10.2011 г., издадена от "Аргус" ЕООД съдът е установил от фактическа страна, че касае доставка на 23 880кг амидекс 312, на стойност 19 342.80 лева и ДДС 3 868.56 лева, като преценката за липса на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС, е основал на противоречията в представените по делото писмени доказателства - заповед за експедиция от 20.10.2011г, товарителница № 114580 от 18.10.2011 г., счетоводни регистри, фактура от предходен доставчик "Амилум България" ЕАД, писмени обяснения на страните, транспортни документи /пътни листи и товарителници/, представени от превозвач "Старт трейс" ЕООД относно релевантния за спора факт - предаване и получаване на стоката. В тази връзка е посочил, че товарителницата предхожда по време заповедта за експедиция на стоката, като посочената от превозвача дата на разтоварване на стоката 18.10.2011 г. не кореспондира с тази от заповедта. Констатирал е, че "Фортуна комерс" ЕООД не фигурира като получател в товарителницата. Превозният документ не съдържа означение за получателя на стоката. Същият е с подпис и печат на "Амилум България" ЕАД и превозвача "Старт Трейс" ЕООД. За посоченото място на разтоварване - Винпром Церковски - не са налице данни и доказателства, че се ползва от ревизираното дружество. По доставките на амидекс от "Луксуриа" ЕАД за данъчни периоди м. 09 и м. 10.2011 г. съдът е обсъдил представените от прекия доставчик, от ревизираното лице и от превозвачите документи и е обосновал извод, че по делото не е доказано предаването на глюкозно-фруктозния сироп /амидекс/, като способ за индивидуализация по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. По отношение на заповедите за експедиция съдът е посочил, че не могат да бъдат обвързани по безспорен начин с фактурираната стока, поради липсата на достатъчна индивидуализация във фактурите съгласно чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. По тези съображения съдът е приел, че не може да се проследи стоковия поток от предходни доставчици към процесните и евентуалната му последваща реализация, като косвено доказателство за фактическото движение на стоката към жалбоподателя и използването й за целите на облагаемата му дейност. В тази връзка съдът е съобразил данните от приложения формуляр SCAC за обмен на иформация с Република Чехия по повод последващи доставки от "Фортуна комерс" ЕООД към Кривинамон, Чехия, както и изявлението на Пристанищен комплекс - "Русе" ЕАД, че в периода 1.09.2011 г. - 22.11.2011 г. не е приеман и съхраняван 1 298 640.09 кг амидекс, собственост на Кривинамон, Чехия, както и че такава стока не е натоварена на баржа ЕХ 11658 по приложения манифест. Въз основа на съвкупния анализ на доказателствата, събрани при ревизията и предвид липсата на други доказателства в съдебното производството, съдът е обосновал краен извод, че не се установява твърденият от ревизираното лице и прекият доставчик механизъм на доставките: заявка от клиента - поръчка на производителя - потвърждение от завода - заявка за транспорт - товарене - транспортиране - получаване (на стоката). При така установените факти е приел, че данъчният кредит законосъобразно е отказан. Решението е правилно постановено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че изводите на съда по спорните факти и по приложението на материалния закон са в противоречие с доказателствата по делото. Правилно съдът е приел, че по делото не е доказано предаването и получаването на фактурираната стока /амидекс/ между "Фортуна комерс" ЕООД гр. Габрово и преките доставчици - "Аргус" ЕООД и "Луксуриа" ЕАД. Съгласно чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 2 и чл. 6 от ЗДДС това е юридическият факт, от който възниква правото на данъчен кредит по доставки на стоки. Твърденията в касационната жалба, че получаването на стоката е установено, са в противоречие със събраните при ревизията доказателства. Първоинстанционният съд е обсъдил наличните по делото документи във връзка с дадените писмени обяснения по чл. 56 и чл. 57 от ДОПК и правилно е приел, че в представените транспортни документи не е посочен получател на стоката, а мястото на разтоварване - Винпром Церковски не може да бъде свързвано с търговската дейност на "Фортуна комерс" ЕООД - получател по процесните фактури. Правилно съдът е приел, че представените заповеди за експедиция, не кореспондират с данните за извършен транспорт. В тази връзка следва да се посочи, че голяма част от превозните документи, представени във връзка с доставките от "Луксуриа" ЕАД са с изпращач Аргус, Габрово. Част от приложените от превозвача "Старт Трейс" ЕООД товарителници във връзка с доставките от "Луксуриа" ЕАД не съдържат наименованието на превозваната стока, а друга част се отнасят до транспорт на друг вид стока, различна от амидекс. В хода на съдебното производство, въпреки дадената му възможност, дружеството - жалбоподател не е ангажирало допълнителни доказателства и не е направило доказателствени искания за установяване осъществяването на спорните доставки. Съдът е обсъдил и доказателствата във връзка с реализирането на последващи ВОД с получател Кривинамон, Чехия и изводите му, че последващата реализация на амидекс от "Фортуна комерс" ЕООД не може да служи като косвено доказателство за удостоверяване фактическото разпореждане със стоката, предмет на процесните фактури, следва да бъдат споделени. Предвид изложеното по-горе за липса на конкретни данни относно наименованието на стоката и нейния получател, не се установява връзка между стоката, доставена от преките доставчици "Аргус" ЕООД и "Луксуриа" ЕАД и тази предадена от "Фортуна комерс" ЕООД като изпращач на превозвачите - ЕТ "Ваня - Иванка Костадинова" и "Ваня Транс" ООД във връзка с последващите доставки към Кривинамон. Поради това неоснователно касационният жалбоподател се позовава на начислен ДДС по последващи доставки на стока от същия вид, който е предмет на съдебен спор по адм. д. 6043/2014 г. по описа на ВАС, първо отделение. От изложеното следва, че първоинстанционният съд е формирал фактическите си и правни изводи по предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит в съответствие с доказателствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон, поради което решението, с което жалбата на "Фортуна комерс" ЕООД е отхвърлена като неоснователна, следва да се остави в сила. Въпреки изхода на оспора и направеното своевременно искане, юрисконсултско възнаграждение на дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново не следва да се присъжда, тъй като такова е определено от първоинстанционния съд в максималния предвиден от закона размер. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,