Решение № 14148 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10601/2009 г.

Решение № 14148 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10601/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Амадеус 7" ООД със седалище в гр. Пловдив против решение № 18 от 10.04.2009 г., постановено по адм. д. № 6479/2008 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлено оспорването на заповед № РКК-02-471/30.09.2008 год. на председателя на Държавната агенция по туризъм. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалноправните норми. Иска се отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакуваната заповед в оспорената й част. Ответникът председателят на Държавната агенция по туризъм не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на оспореното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Фактическата обстановка е установена правилно от решаващия съд, не се оспорва от страна на касационния жалбоподател и настоящата инстанция я възприема изцяло. "Амадеус 7" ООД, като регистриран туроператор по реда на Закона за туризма, има задължение да представя в Държавната агенция по туризма копие от договора за застраховка, който следва да се сключва ежегодно съгласно чл. 42, ал. 1 от Закона за туризма. Касаторът е регистриран като туроператор с нарочна заповед от 12.06.2007 год. Единствените постъпили данни за изпълнението от страна на туроператора на задължението за сключване на ежегодна застраховка по чл. 42, ал. 1 от ЗТ са наличен договор за периода 7.06.2007 год. - 7.05.2008 год. С оспорената заповед № РКК-02-471/30.09.2008 год. на председателя на Държавната агенция по туризъм е наредено заличаването на "Амадеус 7" ООД от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти на туроператорите, тъй като не е изпълнило в срок задължението си по чл. 42, ал. 4 от ЗТ. Административният съд София-град е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и е съобразена с целта на закона. Решението е правилно. Държавната агенция по туризъм няма законово задължение ежегодно да уведомява регистрираните по специалния закон лица за задължението им по чл. 42, ал. 4 от ЗТ. С непредставянето договор за застраховка в предвидения 14-дневен срок от сключването му за туроператора или туристическия агент настъпват предвидените в хипотезата на чл. 20, ал. 1, т. 3, б. "г" основания за заличаването му от специалния Регистър. Целта на ежегодното застраховане на тези лица е да се обезпечат правата за обезщетение на техните контрагенти (чл. 40, ал. 1 от ЗТ). Както правилно е приел първоинстанционния съд, не са допуснати съществени нарушения на процедурата по издаване на административния акт. В помощния орган ЕКРТТА е внесено и обсъдено предложение за заличаване на туроператори по списък с мотив, че същите не са представили пред председателя на ДАТ застрахователен договор по чл. 42, ал. 1 от ЗТ в законоустановения 14-дневен срок. Внасянето на предложението не поражда задължение за компетентния орган да уведомява заинтересованите лица, защото неизпълнението на законовото изискване по чл. 42, ал. 4 от ЗТ касае всеки момент след изтичане на указания 14-дневен срок и представлява годен юридически факт за заличаването на жалбоподателя от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти на основанието по чл. 20, ал. 1, т. 3 б. "г" ЗТ. Ирелевантно с оглед материалноправното основание за издаване на заповедта е обстоятелството, че застрахователният договор за следващата календарна година е сключен. Безспорно е, че същият не е представен пред компетентния по закон орган в установения срок. С оглед приложението на общите разпоредби на АПК при издаването на акта, в случая непредставянето на копие от застрахователния договор пред административния орган в установения от закона срок не е спорен факт, поради което неучастието на туроператора в административното производство не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на атакуваната заповед. Задължението произтича пряко от закона и неизпълнението му е скрепено с отнемане на придобито право по Закона за туризма. В съответствие със закона са и приетите изводи за материална законосъобразност на административния акт. Спецификата на урежданите със Закона за туризма обществени отношения са дефинирани с нормата на чл. 1 от Закона за туризма. Туристическите дейности и услуги се извършват и предоставят от туроператори и туристически агенти, които са регистрирани по реда на този закон, като регистрацията се извършва от председателя на Държавната агенция по туризъм и при спазване изискванията на чл. 17, ал. 3 от ЗТ. В точка 5 на посочената правна норма е вписано задължение на лицето да сключи предварителен договор за застраховка по чл. 42, ал. 1 от ЗТ. Регистрацията не е обвързана със срок, но регистриращият орган я заличава при наличие на някое от обстоятелствата по чл. 20, ал. 1 от ЗТ. При наличието на основанието по б. "г" от т. 3 на цитираната разпоредба, регистрацията се заличава със заповед на председателя на Държавната агенция по туризъм. Договорът за застраховка на туроператора за съответната календарна година представлява подлежащо на ежегодно вписване обстоятелство, а представянето му пред регистриращия орган е условие за продължаване действието на регистрацията. Задължението за представянето му произтича от закона и следва да бъде изпълнено от регистрираното лице под страх от заличаването му от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти. Компетентният орган по Закона за туризма следи за изпълнението на това задължение и действа в условията на обвързана компетентност. Законодателят е приравнил неизпълнението на задължението за представяне на копие от застрахователния договор на липсата на договор за застраховка. Като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд