Решение № 6699 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14418/2019 г.

Решение № 6699 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14418/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационната жалба на М. Муртазов, чрез процесуалния си представител адв. Василев против решение № 228/31.10.2019 г., постановено по адм. д. № 273/2019 г. по описа на Административен съд – Сливен, в частта, в която е отхвърлен иска му за сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Наказателно постановление (НП) № 337/12.06.2017 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Сливен, ведно със законната лихва върху тази сума. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Иска отмяната му в оспорената му част, като бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде осъден ответника по делото да заплати сумата в пълния претендиран размер. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции съобразно уважения размер на иска за неимуществени вреди. Редовно призован за съдебно заседание касатора не се явява и не се представлява. Ответната страна – Регионална дирекция по горите (РДГ) - Сливен, в представен по делото отговор на касационната жалба от директора, счита жалбата за неоснователна и моли решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. В съдебно заседание, процесуалния представител на ответника юрк. Кръстева, поддържа по същество доводите изложени в отговора на жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, съдът е осъдил Регионална дирекция по горите – Сливен да заплати на М. Муртазов от [населено място], общ. [община] сумата от 930 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатените разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с отмяната на Наказателно постановление № 337/12.06.2017 г. издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Сливен, ведно със законната лихва върху тази сума, като е отхвърлил исковата претенция за сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от отмененото наказателно постановление № 337/12.06.2017 г. Отхвърлил е и исковата претенция на М. Муртазов против Регионална дирекция по горите за сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 300 лева имуществени вреди от Наказателно постановление № 336/12.06.2017 г. издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Сливен, ведно със законната лихва върху сумата. Неимуществените вреди се изразяват в предявяване на административнонаказателна отговорност без наличие на административна вина и без правни основания, злепоставяне пред обществото в [населено място], общ. [община], накърняване на личната чест и достойнство, нанасяне на психически увреждания, довели до изостряне на взаимоотношенията му с околните. Съдебното решение е обжалвано само в отхвърлителната част, по отношение на неимуществените вреди произтичащи от Наказателно постановление № 337/12.06.2017 г. като в другата, като необжалвано е влязло в законна сила, поради което не е предмет на настоящото дело. За да стигне до този правен резултат Административен съд - Сливен е установил, че ищецът не е установил по категоричен начин преживян стрес, причинено безпокойство и срам или променено отношение на хората към него. Обосновал се е, че от доказателствата по делото не се установява, че от издаденото Наказателно постановление и проведеното във връзка с това съдебно производство по някакъв начин да се е отразило на доброто име на Муртазов в лично качество или като общински съветник, като доказателства от него в тази насока не са ангажирани. В тази връзка е направил извод, че по делото не се доказва наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Административният съд е заключил, че при тази установеност и след обсъждане на събраните по делото доказателства, така предявеният иск в частта относно претърпените неимуществени вреди от Наказателно постановление № 337/12.06.2017 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Сливен е неоснователен и недоказан и го е отхвърлил. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение счита, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Исковата претенция е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно чл. 4 от същия закон. Доказателствената тежест лежи върху ищеца, който с допустимите доказателствени средства, следва да установи наличието на предпоставките на правната норма, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган или негови длъжностни лица; 2. постановени при и по повод административна дейност; 3. настъпила вреда и нейния размер, както и 4. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/бездействие и причинената вреда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави иска неоснователен и води до неговото отхвърляне. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Първоинстанционният съд, правилно е достигнал до извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на РДГ - Сливен по иска, с който се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В случая правилно административният съд е приел, че от издаденото Наказателно постановление № 337/12.06.2017 г. и проведеното във връзка с това съдебно производство не е налице причинена неимуществена вреда, която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Административният съд е анализирал фактическата обстановка по делото, правилно е изяснил релевантните за случая факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото доказателства и е формирал обосновани и законосъобразни изводи. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалния закон. За пълното на изложението, касационната инстанция следва да отбележи, че върху ищеца е доказателствената тежест да установи с предвидените в закона доказателствени средства претърпени неимуществени вреди по начина посочен в исковата молба, като пряка последица от отменения като незаконосъобразен акт. В случая посочените като израз на въздействие последици от отменения административен акт не са доказани. В тежест на ищеца е да установи обективно състояние, произтичащо именно от отменения акт, от което да се изведе наличие на твърдяните вреди, в пряка причинна връзка с него, което по делото не е сторено. Касационната инстанция споделя изводите на Административен съд - Сливен. Отговорността по реда на специалния закон не се презумира, а доказателствената тежест лежи върху ищеца, който при условията на пълно и главно доказване, с допустимите доказателствени средства, следва да убеди съда в наличието на предпоставките на правната норма. В случая обосновано съдът от първата инстанция е приел, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест по отношение на претърпени от него неимуществени вреди. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие както с фактически установеното, така и с нормите на материалния закон. След като ищеца не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административния съд правилно е приел, че исковата претенция е недоказана и е отхвърлил иска. Несъстоятелно е твърдяното в касационна жалба, че решението е неправилно и необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора, приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които да обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава незаконосъобразност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Във връзка с изложеното, настоящата инстанция следва да отбележи, че при установено отсъствие дори и на една от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ прави иска неоснователен и това е достатъчно и самостоятелно основание за отхвърлянето му. В тази връзка не е необходимо разглеждането на останалите доводи на касатора по същество. При постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и същото като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила в оспорената му част. Във връзка с искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, настоящата касационна инстанция счита същото за неоснователно. В разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ е посочено, че "Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чиито размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ". Тази норма обаче, съгласно разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗОДОВ се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, като неприключилите до влизането в сила на този закон производствата се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последващо въззивно или касационно обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 228 от 31.10.2019 г., постановено по адм. дело № 237/2019 г. по описа на Административен съд – Сливен в оспорената му част. Решението е окончателно.