Решение № 13487 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6993/2015 г.

Решение № 13487 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6993/2015 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт Стефан Тодоров, срещу решение № 27/20.04.2015 г. по адм. дело № 171/2014 г. на Административен съд Габрово, с което е отменено Уведомително писмо изх. № 02-070- 6500/925 от 14.08.2014 г. на изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., с което на Иван Йорданов Христов от гр. Севлиево е оторизирана сума за плащане по СВДП в размер на 8.02 лв. и е отказана сума по СНДП, по заявление за подпомагане с УИН: 07/090513/34978 за кампания 2013 г., а преписката е върната на същия административен орган за ново произнасяне по същото заявление. Касационният жалбоподател счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. По подробно развити съображения за така заявените пороци моли да бъде отменено и по същество да бъде отхвърлена подадената жалба. Ответникът - Иван Йорданов Христов не ангажира становище. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна, а решението на Административния съд е неправилно. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав от Четвърто отделение установи, че касационната жалба е депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е приел, че в оспореното УП не е посочено на какви нормативни изисквания и стандарти не отговаря имота, за да се откаже финансиране като липсата на мотивировка в такава насока съставлява съществено процесуално нарушение и влиза в разрез с императивните изисквания за форма на административния акт, т. к. заинтересованото лице не е наясно какви са конкретните причини, мотивирали издаването на акта, за да опровергае изводите на административния орган, а съдът не може да проследи наличието на материална законосъобразност на отказа при наличието на такъв порок. Прието е също, че от съдържанието на УП не могат да се изведат ясни и категорични изводи, кои обстоятелства са мотивирали органа да издаде акта. Възприета в процесното УП табличната форма създава допълнителни неясноти, т. к. тя се разминава с текстовата част на писмото. В този смисъл е прието, че липсват конкретните правни и фактически основания, мотивирали органа да постанови административния акт и да откаже субсидиране по СЕПП като не е дадено пояснение как е установено, че земеделският производител "не стопанисва" определени площи. Наименованието на колона № 5 от таблиците, "площ парцела след извършени административни проверки" по никакъв начин не внася яснота относно мотивите на ответника, като не посочва на какво се дължи разминаването в заявената и признатата площ досежно имота. Настоящият съдебен състав приема, че решението е правилно като краен резултат тъй като понастоящем не се споделят доводите за липсата на мотиви като се има предвид утвърдената съдебна практика по приложението на ЗПЗП в частта по мотивите на издадените от изпълнителния директор ДФЗ индивидуални административни актове - уведомителни писма. Действително формата и съдържанието на тези актове изисква задълбочено проучване за да се извлече действителната властническо - разпоредителна воля на административния орган, но в крайна сметка това е възможно с приложенията към уведомителното писмо. Поради това може и следва да се приеме, че оспореното УП съдържа не само правни, но и фактически основания за постановения правен резултат. Отделен е обаче въпроса, доколко посочените мотиви кореспондират на изискванията за материална законосъобразност и действително могат да позволят да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. В конкретния случай заявителят Христов в заявление № УИН: 07/190513/34978 за кампания 2013 със средства от Националния бюджет на Република България, Европейския фонд за гарантиране в земеделието и Европейския фонд за развитие на селскостопанските райони, е кандидатствал за субсидии по две схеми: Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и Схема за национално доплащане на площ /СНДП/. В това заявление е посочил за ПИ с идентификатор № 65927-156-1-2 е декларирана площ от 0.58 ха, като в заявлението си ( л. 74 от делото) за предходната 2012 г. за същия имот ( парцел по ИСАК) с № 65927-156-1-2 е посочил площ 0,39 ха. В случая разликата се е получила от това че БЗС с № 65927-156-1 през 2012 г. е бил раделен при заявяването му за подпомагане по различни схеми, а именно с № 65927-156-1-1с площ 0,39 ха е заявен за подпомагане по СЕПП, а с № 65927-156-1-2 с площ 0,19 ха е заявен за подпомагане и по СЕПП и СНДП. В случая заявителят действително е допуснал грешка като имота с площ 0,58 ха го е заявил за 2013 г. ( стр. 27 от делото) с № 65927-156-1-2 ( който е с площ 0,19 ха), а не с № 65927-156-1, който е с площ 0,58 ха и поради това е отчетено наддеклариране, което формално е обосновало отказа на ДФЗ за подпомагане. Тези обстоятелства се установяват и изисканото по служебен път писмо от МЗХ, вх. № СДА-01-294 от 20.02.2015 г., където е отразено, че по заявлението на Иван Христов е била извършена проверка гг на място /което не съвпада с посочената от вещото кръстосана проверка като метод за установяване на данни/- дистанционен контрол от Технически инспекторат на РА. За кампания 2013 г. заявените от кандидата площи за подпомагане попадат в частта от територията на страната, покрита със сателитни снимки от същата година. При извършения допълнителен преглед на екран на конкретните парцели и във вр. с настоящото дело се установява, по твърдения в същото писмо на МЗХ, че парцел 65927- 156-1-2 се поддържа изцяло в добро земеделско състояние. В случая е налице "операторски пропуск" в разчитането на ЦОФК за района, в следствие на което част от парцела /който се явява единствената проблемна площ по заявлението/ неправилно попада извън обхвата на допустимия слой. Чрез изложеното в писмото първоинстанционниат съд правилно е приел, че съставлява доказателство за липса на установеност, че процесния имот не е площ в добро земеделско състояние и този мотив от така изброените в УП е изрично оборен като наличен в случая. Всички тези данни относно липсата на застъпвания на имотите на жалбоподателя с други подадени заявления са установени и от вещото лице и неоспорени от страните имат отношение и са правнозначими за установяване наличието или липсата на законовите предпоставки за предоставяне на финансово подпомагане по съответната мярка, като при преценката им съдът следва да съобрази освен буквата, и целта на закона. За осъществяваните процедури през 2013 г. относно имотите му, Христов не бил информиран и не е вземал участие в тях. Той е смятал, че заявлението му ще бъде уважено, т. к. е декларирал същите земи, които е обработвал по същия начин като през предходната 2012 г., когато финансиране му е било отпуснато. При тези данни обосновано може да се приеме, че в случая се касае за грешка, допусната при идентификация на парцелите. В конкретния случай действително земеделският стопанин погрешно е заявил за подпомагане. При това положение общинската служба по земеделие е следвало да окаже помощ на кандидата при попълване на заявлението и идентифициране на ползваните от него площи. Неизпълнението на това задължение, визирано в чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗПЗП, е недопустимо да рефлектира неблагоприятно върху правната сфера на кандидата за финансово подпомагане. Както правилно е установил административният съд, още по - малко може да му бъде налагана санкция за бъдещ период, при положение, че грешката при идентификация на парцела не може да се постави в негова вина, а целта на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията е да мотивира земеделските производители към добросъвестност при подаване на заявленията. В тази хипотеза от всички данни по делото е видно, че не е налице недобросъвестно поведение на жалбоподателя, което да бъде санкционирано. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че административният съд правило е отменил оспореното уведомително писмо и е върнал преписката за повторно разглеждане на заявлението, при което да бъдат взети предвид реално обработваните парцели и които са в границите на допустимия за подпомагане слой. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение