Решение № 9046 от 27.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3611/2015 г.
ВАСVI отделение27.07.2015 г.докладчик Атанаска Дишева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Красимира Жекова Дренчева - следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура - гр. Варна, против решението на Висшия съдебен съвет по т. 64 от протокол № 7 от заседание на 12.02.2015 г., с което е оставено без уважение предложението на административния ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - гр. Варна за повишаването й на място в по-горен ранг "следовател в Национална следствена служба". Решението подлежи на обжалване пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Мотиви
Решение № 9046 от 27.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3611/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба на Красимира Жекова Дренчева - следовател в Окръжен следствен отдел /ОСлО/ в Окръжна прокуратура /ОП/ - гр. Варна, против решението на Висшия съдебен съвет /ВСС/ по т. 64 от протокол № 7 от заседание на 12.02.2015 г., с което е оставено без уважение предложението на административния ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура гр. Варна за повишаването й на място в по-горен ранг "следовател в Национална следствена служба" /НСлС/. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и се претендира неговата отмяна. Поддържа се, че неправилно ВСС е отказал да повиши на място в ранг следовател Красимира Дренчева, тъй като същата е имала общо 9 години и 4 месеца прослужени на длъжност следовател, като се вземат предвид периодите, през които е заемала тази длъжност, както следва: от встъпването й в длъжност следовател в Окръжна следствена служба гр. Варна на 1.11.1999 г. до датата, на която е назначена на длъжност съдия в Районен съд гр. Варна - 1.10.2006 г. и от датата на повишаването й в длъжност следовател в ОСлО в ОП гр. Варна - 26.07.2012 г., до датата на подаване на предложението за повишаване в ранг. Счита, че обстоятелството, че през периода 1.10.2006 г. - 3.09.2012 г. е била съдия в районен съд, не е основание да се приеме, че не отговаря на изискванията на чл. 234 ЗСВ, доколкото няма изискване трите години, прослужени на съответната или приравнена длъжност, да бъдат поредни. В жалбата се поддържа също, че неоснователно жалбоподателката е била лишена от ранг "следовател в НСлС" при встъпването й в длъжност следовател на 3.09.2012 г., тъй като преди назначаването в ОП гр. Варна е имала такъв. Ответникът по касационната жалба - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител Антонина Романова - началник на отдел "Атестиране и кариерно развитие на прокурори и следователи" в дирекция "Атестиране на магистрати" към ВСС, с юридическо образование, оспорва жалбата, като в писмен отговор излага съображения за законосъобразност на оспореното решение на ВСС. Поддържа, че правилно е отказано повишаване в ранг, тъй като не са били налице всички предпоставки по чл. 234 ЗСВ и по-конкретно - жалбоподателката няма прослужени 3 години на същата или приравнена длъжност. Към датата на предложението за повишаване и към датата на решението на ВСС са изминали по-малко от 3 години от датата, на която жалбоподателката е встъпила в длъжност следовател - 3.09.2012 г., тъй като преди тази дата същата е заемала длъжността "съдия в районен съд", която по смисъла на чл. 163, т. 3 ЗСВ не е приравнена на длъжността "следовател в окръжен следствен отдел", нито се явява приравнена по смисъла на чл. 233, ал. 2 ЗСВ. В чл. 234 ЗСВ е въведено изискване трите прослужени години на място на съответната или приравнена длъжност да бъдат поредни. По съображения в този смисъл, моли жалбата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, възраженията и доводите на страните, както и събраните по делото доказателства и след като извърши проверка на обжалвания акт на основанията по чл. 146 АПК, приема следното: Жалбата е насочена против подлежащ на съдебен контрол акт на ВСС, подадена е от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, предвид следните съображения: жалбоподателката Красимира Дренчева е уведомена за решението на ВСС по т. 64 от протокол № 7 от заседание на 12.02.2015 г. на 24.02.2015 г., видно от приложеното по делото заверено за вярност копие от уведомително писмо, изпратено от главния секретар на ВСС до окръжния прокурор на Окръжна прокуратура - гр. Варна, изведено с изх. № 11-03-037/15, съответно заведено с вх. № ИП-103/14/20.02.2015 г. /идентични копия, приложени от жалбоподателката и от ОП гр. Варна са приложени, съответно на л. 62 и л. 69 от делото/. Жалбата е заведена във входящ регистър на ВСС с вх. № 11-03-037/18.03.2015 г., като липсват категорични доказателства, че е изпратена по пощата. Съгласно молба от пълномощника на ВСС с изх. № 11-03-037/12.05.2015 г., постъпила във ВАС на 12.05.2015 г., в деловодната система на ВСС не се извършват вписвания за датата и начина на получаване на пощенските пратки, а когато жалбата е подадена по пощата, към нея задължително се прилага пощенският плик, с който е доставена пратката. В случая, заедно с административната преписка по делото е представен оригинален плик от пратка, изпратена от Окръжна прокуратура гр. Варна, Окръжен следствен отдел, до Висшия съдебен съвет, без други означения относно подателя и/или съдържанието на пратката, като върху плика има пощенско клеймо с дата на изпращане - 27.02.2015 г. /л. 41 от делото/. Предвид изявлението на пълномощника на ВСС в молбата от 12.05.2015 г. следва да се приема, че жалбата на следовател Красимира Дренчева против решението по т. 64 от протокол № 7 от заседание на 12.02.2015 г. на ВСС, е изпратена с този плик, следователно е подадена в 14-дневния срок по чл. 36, ал. 1 ЗСВ. Наред с това, дори и жалбата да не е била изпратена с посочения пощенски плик, то същата следва да се приеме за подадена в срок, тъй като в случая е налице хипотезата на чл. 140, ал. 1 АПК. Освен цитираните по-горе документи на л. 62 и л. 69 от делото, които са идентични, по делото няма други данни за начина и датата на уведомяване на жалбоподателката за решението на ВСС /така, с молба на ВСС от 16.04.2015 г., въпреки изложеното в съдържанието на тази молба, не е представено копие от уведомително писмо, адресирано до Красимира Дренчева и получено от нея, а са представени две копия на писмото до административния ръководител - окръжен прокурор на ОП - гр. Варна/. В оспореното пред съда решение на ВСС, както и в съобщението за неговото издаване, което е връчено на жалбоподателката /чрез административния ръководител на ОП - гр. Варна/, не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което срокът по чл. 36, ал. 1 ЗСВ се удължава на два месеца, съгласно чл. 140, ал. 1 АПК. Предвид това, настоящият състав приема, че жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От фактическа страна по делото безспорно се установява, че жалбоподателката Красимира Жекова Дренчева е назначена за следовател в Окръжна следствена служба гр. Варна с решение на ВСС по протокол № 34/20.10.1999 г. и е встъпила на тази длъжност на 1.11.1999 г.; с решение на ВСС по протокол № 22/06.07.2005 г. е повишена в ранг "следовател в НСлС", считано от датата на решението; с решение на ВСС по протокол № 24/17.05.2006 г. Красимира Дренчева е назначена на длъжност "съдия" в Районен съд гр. Варна, с ранг "съдия в апелативен съд" /АС/, считано от 1.10.2006 г.; с решения на ВСС по т. 2 и т. 2.1 от протокол № 20/10.05.2012 г. е проведено извънредно периодично атестиране на Красимира Дренчева, на основание § 129, ал. 2 ПЗР ЗИДСЗВ /ДВ, бр. 32/19.04.2011 г./ и е определена комплексна оценка от периодично атестиране "много добра"; с решение на ВСС по т. 2.18 от протокол № 32/26.07.2012 г., след проведен конкурс за преместване и на основание чл. 160 ЗСВ, Красимира Дренчева, с ранг "съдия в АС", е повишена в длъжност "следовател" в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура гр. Варна, като е встъпила в тази длъжност на 3.09.2012 г., съгласно акт за встъпване в длъжност № 4/3.09.2012 г. От административния ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура гр. Варна, е направено предложение до ВСС с изх. № А-103/2014 г. от 29.12.2014 г., заведено във ВСС с вх. № 11-03-037/22.01.2015 г., за повишаване на място в ранг "следовател в НСлС" на Красимира Жекова Дренчева - следовател при Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура - Варна, с ранг "прокурор в АП". В предложението е изложено, че Красимира Дренчева е назначена за следовател в Окръжна следствена служба - гр. Варна и е встъпила в длъжност на 1.11.1999 г.; с решение на ВСС по протокол № 22/6.07.2005 г. е повишена в ранг "следовател в НСлС", считано от датата на решението, впоследствие е назначена на длъжност съдия в Районен съд гр. Варна, с ранг "съдия в АС"; след класиране в конкурс за длъжността "следовател в ОСлО в ОП" е повишена в длъжност следовател при ОСлО в ОП гр. Варна, с ранг "прокурор в АП" и е встъпила в тази длъжност на 3.09.2012 г.; с решение на ВСС по протокол № 20/24.05.2012 г. /датата е посочена така в предложението на окръжния прокурор/ й е определена комплексна оценка от периодично атестиране "много добра" - 86 точки; към момента на подаване на предложението същата има юридически стаж само в органите на съдебната власт 15 години 6 месеца и 5 дни. Предложението е разгледано на заседание на Комисията по предложенията и атестирането /КПА/ на ВСС по протокол № 5 от 3.02.2015 г., като по т. 18.1 е взето решение да бъде предложено на ВСС да остави без уважение предложението на административния ръководител - окръжен прокурор на ОП гр. Варна за повишаване в по-горен ранг на Красимира Жекова Дренчева - следовател в ОСлО в ОП гр. Варна, с ранг "прокурор в АП", на основание чл. 234 ЗСВ. За мотиви на решението е посочено, че според Комисията по предложенията и атестирането не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки на чл. 234 ЗСВ за повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение, а именно - не са прослужени на съответната или приравнена длъжност най-малко три години. В мотивите на решението е изложено още, че до 3.09.2012 г. Красимира Дренчева е заемала длъжност съдия в Районен съд гр. Варна; с решение на ВСС по протокол № 32/26.07.2012 г. на основание чл. 160 ЗСВ е повишена в длъжност следовател в ОСлО в ОП гр. Варна, считано от датата на встъпване в длъжност, а именно - от 3.09.2012 г. По смисъла на чл. 163, т. 3 и т. 4 ЗСВ длъжностите "следовател в окръжен следствен отдел" и "съдия в районен съд" не са приравнени. Предложението на КПА е внесено на заседание на ВСС на 12.02.2015 г., за което е изготвен протокол № 7 и по т. 64 от същия е взето обжалваното в настоящото производство решение на ВСС, с която е оставено без уважение предложението на административния ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - гр. Варна за повишаването на Красимира Жекова Дренчева - следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура гр. Варна, с ранг "прокурор в АП", на място в по-горен ранг "следовател в НСлС". Според представеното извлечение от протокол № 7/12.02.2015 г., от заседанието на ВСС са отсъствали трима члена, ноторен факт е, че на един от изборните членове на ВСС е наложено дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност, поради което на заседанието на 12.02.2015 г. би следвало да са присъствали 21 члена на ВСС /на същото заседание е встъпил новият председател на ВКС/. При гласуване на решението по т. 64 в протокола е отразено, че "за" приемане на предложението на КПА са гласували 17 члена, "против" - 0, "въздържал се" - 0. Против решението по т. 64 по протокол № 7/12.02.2015 г. е подадена жалба от Красимира Жекова Дренчева, заведена във ВСС с вх. № 11-03-037/18.03.2015 г., въз основа на която е образувано настоящото производство. От правна страна, в чл. 163 ЗСВ са регламентирани съдийските, прокурорските и следователските длъжности по следния начин: т. 1 - съдия във Върховния касационен съд, съдия във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура, прокурор във Върховната административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба; т. 2 - съдия в апелативен съд, съдия във военно-апелативния съд, съдия в апелативния специализиран наказателен съд, прокурор в апелативна прокуратура, прокурор във военно-апелативната прокуратура и прокурор в апелативната специализирана прокуратура; т. 3 - съдия в окръжен съд, съдия в административен съд, съдия във военен съд, съдия в специализирания наказателен съд, прокурор в окръжна прокуратура, прокурор във военно-окръжна прокуратура, прокурор в специализираната прокуратура, следовател в окръжен следствен отдел и следовател в следствения отдел към специализираната прокуратура; т. 4 - съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура; т. 5 - младши съдия и младши прокурор. В чл. 234 ЗСВ е предвидено, че повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение на съдия, прокурор и следовател може да се извърши при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра". Съгласно чл. 235 ЗСВ повишаването на място се извършва съобразно ранговете на съдия, прокурор и следовател до два по-горни ранга включително, считано от ранга за заеманата длъжност. Ранговете на съдия, прокурор и следовател са регламентирани в разпоредбите на чл. 233 ЗСВ, като според ал. 1, възходящите рангове за съдия, прокурор и следовател са: т. 1 - съдия в окръжен съд и прокурор в окръжна прокуратура; т. 2 - съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура; т. 3 - съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурор във Върховна касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба. В разпоредбите на чл. 233, ал. 2 - ал. 5 ЗСВ са регламентирани специфични хипотези, при които за някои длъжности се следват по-високи рангове /разпоредбите се отнасят за съдиите и прокурорите в част от органите на съдебната власт в гр. София, както и в специализирания наказателен съд и прокуратура и съответните апелативни такива, като например в ал. 2 е предвидено, че съдиите в градския съд в град София, в специализирания наказателен съд и в Административния съд - град София, са с ранг на съдия в апелативен съд, а съдиите в районния съд в град София са с ранг на съдия в окръжен съд/. Предвид установеното от фактическа страна се налага извода, че оспореното пред съда решение на ВСС по т. 64 от протокол № 7 от заседание на 12.02.2015 г. е взето от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия; при спазване на изискванията за кворум на колективния орган и с необходимото мнозинство, доколкото в случая се касае до решение, с което е прието направеното предложение на КПА да бъде оставено без уважение предложението на административния ръководител за повишаване на място в ранг. При приемане на решението не са допуснати нарушения на процесуални правила, включително относно изискването за мотивиране на акта. Изложеното в жалбата оплакване, че решението не е мотивирано е неоснователно, тъй като съгласно чл. 34, ал. 3, изречение второ ЗСВ, за мотиви на решение на ВСС, с което се приема направеното предложение, се смятат съображенията на вносителя на предложението, а в случая към решението на Комисията по предложенията и атестирането, която е вносител на предложението, взето по т. 18.1 от протокол № 5/3.02.2015 г., са изложени нарочни мотиви. Следователно, тези мотиви представляват и мотиви към решението на ВСС, тъй като ВСС се е произнесъл по внесеното от КПА предложение и е приел същото. Оспореното решение на ВСС е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Повишаването на съдия, прокурор или следовател на място в по-горен ранг, съгласно чл. 234 ЗСВ е предвидено като възможност при изпълнението на три кумулативни предпоставки: първата е съответният магистрат да е с доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, втората - магистратът да е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години, третата - да има положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра". В конкретния случая не се спори по изпълнението на първата и третата предпоставки /според поредността на изписването им в законовата норма, а не според тяхната значимост/ - относно доказаната висока професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения и относно наличието на положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра". Доколкото, с взетото решение е прието, че не е изпълнено условието Красимира Дренчева да има прослужени най-малко три години на същата или приравнена длъжност, не са излагани нарочни мотиви от ВСС или КПА относно изпълнението на останалите предпоставки. Изпълнението на третата - за наличие на комплексна положителна оценка от последното периодично атестиране "много добра" е обективно установено от доказателствата по делото /решения на ВСС по т. 2 и 2.1 от протокол № 20/10.05.2012 г./, а изпълненото на първата предпоставка - за доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения от магистрата, изобщо не е обсъждано от ВСС. За целите на настоящото съдебно производство изпълнението на тази предпоставка също няма да бъде обсъждано, тъй като е без значение за законосъобразността на оспорения пред съда акт на Висшия съдебен съвет. Спорът по делото е свързан с изпълнението на изискването магистратът да е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години. Под "съответната длъжност" по смисъла на чл. 234 ЗСВ се има предвид заеманата длъжност, защото спрямо ранга на заеманата длъжност се извършва повишаването на място в ранг, като се имат предвид правилата на чл. 163 ЗСВ - за длъжностите на съдии, прокурори и следователи и на чл. 233, ал. 1 ЗСВ - за възходящите рангове. В конкретния случай Красимира Дренчева заема длъжност по чл. 163, т. 3 ЗСВ - следовател в окръжен следствен отдел, като е встъпила на тази длъжност на 3.09.2012 г. /съгласно решението на ВСС по т. 2.18 от протокол № 32/26.07.2012 г./. Именно тази длъжност е "съответната длъжност" по смисъла на чл. 234 ЗСВ. Преди посочената дата Красимира Дренчева е заемала длъжността "съдия в районен съд", която е длъжност по чл. 163, т. 4 ЗСВ. Както се вижда от съдържанието на отделните точки на чл. 163 ЗСВ, длъжностите "следовател в окръжен следствен отдел" и "съдия в районен съд" са различни длъжности, като първата е посочена в т. 3, а втората - в т. 4 на същия член, следователно тези длъжности не са приравнени. Различно би било положението, ако преди 3.09.2012 г. Красимира Дренчева е заемала, например, длъжността "съдия в окръжен съд", тъй като длъжностите "съдия в окръжен съд" и "следовател в окръжен следствен отдел" са длъжности от един ред на длъжностите на съдии, прокурори и следователи, така, както са регламентирани в чл. 163 ЗСВ и затова са приравнени длъжности. Следва да се отбележи, че по делото няма никакви данни Красимира Дренчева да е заемала някоя от длъжностите, които са с по-висок ранг от ранга на заеманата длъжност, съгласно разпоредбите на чл. 233, ал. ал. 2, 3, 4 и 5 ЗСВ. Следователно, към датата на подаване на предложението на административния ръководител на ОП гр. Варна - 29.12.2014 г., както и към датата на вземане на оспореното решение на ВСС - 12.02.2015 г., Красимира Дренчева не е имала прослужени най-малко три години на съответната или приравнена длъжност. За да е изпълнено условието по чл. 234 ЗСВ за повишаване на място в по-горен ранг "следовател в НСлС", Красимира Дренчева е следвало да има прослужени най-малко три години на длъжност по чл. 163, т. 2 ЗСВ, а в случая е безспорно, че тя не заема такава длъжност и никога не е заемала. Отделно от това, същата няма прослужени три години и на длъжност по чл. 163, т. 3 ЗСВ, тъй като заема длъжността "следовател в ОСлО" от 3.09.2012 г., а преди това е заемала длъжност по чл. 163, т. 4 ЗСВ - "съдия в районен съд". Както вече се посочи, длъжностите "следовател в ОСлО" и "съдия в районен съд" не са приравнени и затова няма основание за събиране на стажа на двете длъжности за целите на повишаването на място в ранг. Предвид изложеното, не е изпълнено едно от кумулативните изисквания по чл. 234 ЗСВ за повишаване на място в по-горен ранг. Наред с това, следва да се има предвид, че към датата на подаване на предложението на административния ръководител на ОП гр. Варна за повишаване на място в ранг и датата на вземане на решението на ВСС, Красимира Дренчева е имала ранг "прокурор в АП", който е съответен на длъжността "прокурор в АП", както и на останалите длъжности, посочени в т. 2 на чл. 163 ЗСВ. Този ранг е приравнен на /същият като/ ранга "съдия в АС", който от своя страна е съответен на длъжността "съдия в АС", както и на останалите длъжности, посочени в т. 2 на чл. 163 ЗСВ, като този ранг е придобит от същата още докато е заемала длъжността "съдия в районен съд". Предвид това е била изчерпана възможността за повишаване на място до два по-горни ранга, съгласно чл. 235 ЗСВ. Жалбоподателката Красимира Дренчева заема длъжността "следовател в ОСлО", на която съответен ранг е "прокурор в ОП", но има ранг "прокурор в АП", следователно има ранг, който не съответства на заеманата от нея длъжност, а е по-горен ранг, съобразно ранговете на съдия, прокурор и следовател. Със заемането на длъжност се придобива и съответния за тази длъжност ранг /"ранга за заеманата длъжност" по смисъла на чл. 235 ЗСВ/, но в случая Красимира Дренчева вече е имала ранг "прокурор в АП". За всяко повишаване на място в ранг следва да са изпълнени всички изисквания по чл. 234 ЗСВ. В съответствие с изложените съображения, решението по т. 64 от протокол № 7/12.02.2015 г. на ВСС е постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Оплакването на жалбоподателката, че при встъпването й в длъжност "следовател в НСлО" в ОП гр. Варна неоснователно е била лишена от ранг "следовател в НСлС" и че незаконосъобразно й е бил определен ранг "прокурор в АП", не следва да бъде обсъждано, тъй като то е свързано със законосъобразността на друго решение на ВСС - това по т. 2.18 от протокол № 32/26.07.2012 г., което не е предмет на настоящото производство. Инцидентен контрол за законосъобразност на административни актове, включително на актове на ВСС, които съгласно чл. 36, ал. 2 ЗСВ подлежат на съдебен контрол пред Върховния административен съд, не може да бъде осъществен. Независимо от това и за яснота, следва да се отбележи, че Красимира Дренчева е получила ранг "следовател в национална следствена служба" при действието на Закона за съдебната власт от 1994 г. /обн. ДВ, бр. 59/22.07.1994 г., с последващи изменения и допълнения, отменен, ДВ, бр. 64/07.08.2007 г./, с който ранговете за съдиите, прокурорите и следователите са регламентирани по различен начин /като наименования, брой и система/ и рангът "следовател в НСлС" е приравнен на ранговете "съдия в апелативен съд" и "прокурор в апелативен съд", посочени в чл. 143, ал. 1, т. 3 от този закон. По изложените съображения, жалбата против оспореното решение на ВСС следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, вр. чл. 36, ал. 1 и 2 ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение
Цитирани разпоредби
5- чл. 163 ЗСВ
- чл. 233 ЗСВ
- чл. 234 ЗСВ
- чл. 235 ЗСВ
- чл. 34, ал. 3