Решение № 5526 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10692/2016 г.

Решение № 5526 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10692/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Х. А. П. и Н. Д. Я. от гр. С., против Решение № 797/07.06.2016 г., постановено по адм. дело № 736/2015 г. по описа на АС - Б.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност, се иска неговата отмяна. В съдебното заседание касационните жалбоподателки не се явяват и не се представляват. Ответната страна - кмет на О. С., редовно призован, не се представлява, не е изразил становище по жалбата. Ответната страна - Е. А. Я., редовно призована, не се явява и не се представлява, не е представила отговор по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от Х. П., Н. Д. и Е. А., против заповед № УТИП -П-168/08.07.2015 г. на кмета на О. С., издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, с която разпоредено премахването на незаконен строеж, V категория: "масивен гараж", с идентификатор 65334.300.1712.4, изграден в имот с идентификатор 65334.300.1712 по КККР на гр. С., УПИ VII-1712, кв. 94, с административен адрес ул. "Ч. К." .№..., с размери 3.00/5.20м. и височина - 2.10м., разположен на страничната регулационна линия с УПИ VIII, изпълнен с тухлени ограждащи стени и стоманобетонна плоча, облицован с камък по фасадата. С процесното решение жалбите, преценени като неоснователни, са отхвърлени. Съдът е изложил подробни съображения за законосъобразност на административния акт, като издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно, касационни основания за отмяната му не са налице. За да постанови акта си АС-Б., след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Изяснена е детайлно фактическата обстановка по делото, като не се спори, че извършеното строителство представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, изпълнен в съсобствен имот без одобрени проекти и разрешение за строеж, непопадащ в изключенията на чл. 147, ал. 1 ЗУТ, за които не се изискват такива, както и че не са предприемани действия за узаконяването му. Подробно в решението е обсъден и основният спорен въпрос - отговаря ли строежът на условията за търпимост по смисъла на § 16 ПР ЗУТ, или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, като изложените изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция. Въз основа на наличните доказателства, обосновано съдът е приел, че обектът на премахване е осъществен през 1961-1962 г., при действието на ЗПИНМ и Строителните правила и норми за изграждане на населените места, (обн. Изв. бр. 75/1959 г. -отм.), съгласно § 59 от които, второстепенните постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия само ако покриват калканен зад на заварена сграда, или със съгласието на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба на ОбНС, или при декларирано от съседа задължение да построи също такава постройка, така, че калканните зидове да се покриват напълно. Свързано застрояване в УПИ VIII не е налице, вещото лице е установило неизпълнението на тези изисквания, затова и е правилна преценката, че гаражът не е бил допустим по правилата и нормите, действали по време на извършването му. Същият не е допустим и съгласно ЗУТ, тъй като разположението му не отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1 ЗУТ, въпрос също подробно изследван в решението, дало отговор на всички направени от жалбоподатели възражения. Несъстоятелно е твърдението в касационната жалба, че обектът е бил изграден по време, когато собственици на съседния парцел са били "други лица, дали съгласие" и които също са имали намерение да строят. Такива данни няма по делото, а представените в хода на производството декларации не могат да санират липсата им и неизпълнението на действалата тогава процедура. От друга страна, в съдебния акт са посочени и изследвани одобрените за града Идеен застроителен план (от 1959 г.) и Кадастрален, застроителен и регулационен план (от 1984 г.), като и двата са предвиждали "жилищно застрояване", но не и допълващо и второстепенно строителство, поради което и вторият касационен довод не може да бъде споделен. Що се отнася до твърдяното нарушение по чл. 57 АПК, действително кметът е постановил заповедта след повече от месец от изготвянето на констативните актове, но това няма за последица нейната незаконосъобразност. Сроковете в цитираната норма се отнасят за действията на администрацията при подадени до нея искания, същите са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността на административния орган да се произнесе по заявеното. Предвид изложеното, съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,