Решение № 92 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6115/2015 г.

Решение № 92 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6115/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Трейдър 21" ЕООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя К. М. Д., чрез пълномощника му - адв. А., против решение № 404/4.03.2015 г. по адм. дело № 3268/2014 г. на Административен съд - Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът: директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Трейдър 21" ЕООД, против РА № 161401917/8.08.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1105/3.11.2014 г. на и. д. зам. директор на дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който е ангажирана солидарната отговорност на дружеството по чл. 177, ал. 2, предл. първо от ЗДДС, в общ размер на 252 841,15 лв. за данъчен период 1.08.2011 г. - 30.11.2011 г. и лихви, в общ размер на 52 780,78 лв., по доставки извършени от "Ир Комерс 82" ЕООД. Според съда оспорения РА е законосъобразен, издаден при повторно извършена ревизия, на основание чл. 177, ал. 2, предл. първо от ЗДДС. Прието е, че солидарната отговорност на оспорващото дружество е ангажирана в качеството му на получател по реално извършени доставки от "Ир Комерс 82" ЕООД, по които дължимото ДДС не е внесено, а същевременно е ползвано правото на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с невнесения ДДС. Според съда ОП правилно са приложили разпоредбата на чл. 177, ал. 2, предл. първо, във вр. с ал. 1, поради установеност на предпоставките от фактическия състав на правната норма, за ангажиране солидарната отговорност на РЛ, а именно наличие на: реално извършени облагаеми доставки, упражнено право на приспадане на данъчен кредит по тях, невнесен данък от доставчика, идентичност на стоките и знание у купувача, че данъка няма да бъде внесен. Съдът е приел за безспорно установени първите две предпоставки, като се е позовал и на данните по издадените на прекия доставчик два броя РА-ве от 31.05.2012 г и от 19.11.2012 г. за д. п. 02.2011 - 09.2011 г. и д. п. 10.2011 г. - 11.2011 г. Отчел е, че данъкът не е внесен от доставчика, тъй като последния не е изпълнил задължението си по чл. 82, ал. 1, чл. 88 и чл. 89 от ЗДДС да го внесе. Обсъдил е доказателствата по ревизионната преписка и е приел, за установено, че ДДС не е внесен от доставчика към датата на издаване на процесния РА, с което е изпълнено и това условие от фактическия състав на цитираната разпоредба, представляващо обективен факт. При анализа на доказателствата е приел за законосъобразно становището на приходната администрация, че е осъществен и субективния елемент от състава на чл. 177, ал. 2, предл. първо от ЗДДС, а именно знание у получателя, че данъка не е внесен. По въпроса относно знанието, съдът е изложил подробни мотиви за наличие на "свързани лица" по смисъла на § 1, т. 3, б. "д" от ДР ДОПК, поради участието на едно и също лице както представител на доставчика и на получателя, в лицето на М. К. Д., явяващ се брат на управителя на "Ив Комерс 82" ЕООД /на Р. К. Д./ и баща на управителя на "Трейдър-21" ЕООД /на К. М. Д./. По този начин дейността и на двете дружества се осъществява и управлява от едно и също физическо лице, в родствена връзка с двамата управители, поради което у него е имало знание по релевантните обстоятелства. Освен това съдът е приел, че двете дружества са били обвързани не само от общият им представител - техен роднина, но и от наличието на общ електронен адрес за кореспонденция, а също и от водена обща счетоводна отчетност, чрез съвместното им счетоводно обслужване от "Телеком-4" ООД. Поради това е изведен извод, че у получателя по процесните доставки е налице субективния елемент - знанието, доказано от ОП по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК. По тези съображения и имайки предвид цитираната практика на СЕС за подобни случаи, съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. От данните по делото е установено, че дължимият от доставчика ДДС по издадените от него 15 бр. фактури, с предмет на доставките - пшеница, слънчоглед и царевица, както и услуги - наем, не е внесен в републиканския бюджет. Установено е и това, че получателят по тези доставки - "Трейдър 21" ЕООД, е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит, за съответния д. п. м. 08 - м. 11.2011 г. Не са оборени и данните, че тези фактури обективират реални доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1, вр. с чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, които са отразени в отчетните регистри на доставчика за посочения д. п. Установени са и обстоятелства за идентичност на доставените стоки и услуги от страна на "Ив Комерс 82" ЕООД, по които ДДС не е внесено, с получените от "Трейдър 21" ЕООД стоки и услуги, по които е упражнено правото на данъчен кредит. По този въпрос съдът правилно е кредитирал доказателствата, събрани от ОП, а именно съставените 2 бр. РА-ве на "Ив Комерс 82" ЕООД, от 31.05.2012 г. и от 19.11.2012 г. / приобщени към настоящето ревизионно производство с протокол от 30.05.2014 г./, както и тези, събрани при извършената насрещна проверка на този доставчик, относно реалност на получените от него доставки на пшеница, слънчоглед и царевица. Въз основа на тях са направени обосновани изводи за реалност на тези доставки, поради установените данни за наличие на плащания, на складова база за съхранение на зърното, на издадени фактури и отразяванията им в дневниците за покупки и в СД за д п. м. 08.-м. 11.2011 г. на "Ив Комерс 82" ЕООД. По отношение доставката на пшеница по 3 бр. фактури за д. п. м. 08.2011 г., съдът правилно е кредитирал доказателствата, събрани при насрещната проверка на доставчика, че стоката е доставена от предходни доставчици, различни от посочените в РД и РА, както и че за нея е упражнено право на данъчен кредит, за разлика от доставките на други стоки и услуги, за които е отказано това право. При тези данни и обстоятелства правилни са изводите на съда, че ОП са установили по надлежния ред предпоставките от фактическия състав на чл. 177, ал. 2, предл. първо, вр. с ал. 1 от ЗДДС, за ангажиране солидарната отговорност на касатора за начисления, но невнесен от прекия доставчик ДДС, по издадените 15 бр. фактури. Обосновани и законосъобразни са и другите изводите на съда за наличието на знание у получателя по тези доставки, че данъкът по тях няма да бъде внесен. Знанието е субективна категория, но при всички случаи за доказването му следва да се изхожда от обективни критерии. За такива обективни критерии правилно ОП и съда са приели данните за наличието на "свързани лица" по смисъла на § 1, т. 3, б. "д" от ДР ДОПК между управителите на двете дружества, които са роднини, както и че в дейността си, вкл. и за процесния данъчен период, двете дружества /доставчик и получател/ са били представлявани от едно и също лице - М. К. Д., който е брат на управителя на "Ив Комерс 82" ЕООД и баща на управителя на "Трейдър 21" ЕООД. Такъв критерий са и фактите, че двете дружества са декларирали един и същ електронен адрес за кореспонденция, както и че се обслужват счетоводно от едно и също дружество - "Телеком-4" ООД, с обща счетоводна отчетност. При тези обстоятелства приетото от съда, че е налице предварително знание у получателя, че данъкът няма да бъде внесен, е законосъобразно. С двата РА на доставчика приходните органи са го задължили с ДДС за внасяне за осъществените доставки на касатора, който данък към датата на издаване на процесния РА няма данни да е внесен. Такива доказателства не са представени и в хода на съдебното производство. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение