Решение № 672 от 23.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5921/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите, гр.София, чрез юрисконсулт Раева, срещу Решение 1933 от 25.03.2024 г., постановено по адм. дело 11180/2022 г. по описа на Административен съд София-град. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК, по изложени съображения в жалбата се иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърлят предявените срещу нея искове, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, Сейдж Консултантс АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез адвокат Мраценкова взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на Сейдж Консултантс АД срещу Национална агенция за приходите (НАП) гр. София, с която са предявени обективно съединени искове: за сума в размер на 164 544 лева, претендирано обезщетяване за причинени имуществени вреди, съставляващи направени разноски заплатено възнаграждение за консултантски услуги в административното производство, произтичащи от отменен със съдебно решение като незаконосъобразен ревизионен акт, за сумата от 83 368,98 лева, съставляваща лихва за забава върху исковата сума за периода от 12.12.2017 г. до 09.12.2022 г., (датата на предявяване на исковата молба) както и за законната лихва върху исковата сума считано от датата на исковата молба до окончателното и изплащане. В хода на производството е допуснато изменение на иска относно размера на претендираната лихва за забава, чрез намаляването му на сума в размер на 50 140.22 лева ,претендирана за периода 09.12.2019 г. до 09.12.2022 г. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С обжалваното решение Административен съд София-град е уважил изцяло предявените искове. За да постанови този резултат е приел, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) отменен като незаконосъобразен ревизионен акт, причинени от него вреди, в пряка причинна връзка с отменения акт. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в съдебното производство не е нарушено, обжалваното решение е мотивирано. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Според чл. 19, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на предявените в случая искове предполага установяване на определените от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, настъпила вреда в пряка и непосредствена връзка от тях. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. По делото е доказана единствено първата предпоставка за реализиране на отговорността отменен с влязло в сила съдебно решение ревизионен акт, на чиято отмяна се основават претендираните от ищеца вреди. Установено е по делото и не е спорно, че във връзка със започнало ревизионно производство и изготвен ревизионен доклад ищецът е сключил договор за консултантски услуги с Унико Д и К ЕООД. Съгласно договора е възложено на изпълнителя изготвяне на възражения срещу ревизионния доклад (ако поръчващия желае да входира такива) и жалба до директора на ОДОП София срещу последващия ревизионен акт. В предмета на дейност на Унико Д и К ЕООД са включени консултантски услуги по данъчни и бизнес въпроси, но не и дейност по осъществяване на правна помощ, включваща както консултации по правни въпроси, така и изготвянето на жалби. Следователно направените разходи по този договор не са в пряка причинна връзка с отменения административен акт. Връзката между изготвения ревизионен доклад и издаденият въз основа на него ревизионен акт и потърсената от засегнатото лице консултантска помощ не е пряка и непосредствена, тъй като те не се намират в отношение на обуславяща причина и следствие. По своето естество консултантските услуги представляват даване на съвети, мнения или заключения по въпроси от специалист в дадена област. Решението на ищеца да ангажира тези услуги са резултат на суверенна преценка, но не могат да бъдат приравнени на типична, нормално настъпваща и необходима последица от незаконосъобразния акт. Избор на ревизираното лице е колко и какви консултанти да ангажира в рамките на сферите на своята дейност за даване на експертно мнение във връзка с дейността му. Този избор обаче не може да бъде противопоставен на държавата, когато става въпрос за ангажиране на нейната отговорност. Установено е по делото, от показанията на свид. З., че дружеството ищец ползва услугите на счетоводна къща във връзка с финансовото си обслужване, като допълнително сключва и договор за консултантски услуги. Този договор, на изпълнението на който ищецът основава размера на търсената вреда, макар и да е наименован като такъв за консултантски услуги, по съдържанието си не е за предоставяне на такива услуги, а за изготвяне на възражение срещу ревизионен доклад и жалба против ревизионен акт. Следва да се извърши разграничение между ангажирането на адвокатска защита в хода на ревизионното производство, трайно възприемана от съдебната практика като израз на нормална грижа на данъчния субект за защита на правата и законните му имуществени интереси и тази по търсене, даване и приемане на консултация по определени въпроси. Разпоредбите на чл. 24 от Закона за адвокатурата изрично включват при упражняване на адвокатската професия правото (съответно на обема на вменено със сключен договор за правна помощ задължение) за: устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото; изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа; представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица. Тези правомощия, които, с оглед спецификата на адвокатската професия, може да бъде упражнени от лице, отговарящо на въведените специални изисквания в Закона за адвокатурата, не са равнозначни на даването на консултантски услуги, чиито характер е за даване на мнение и съвет по специфичен въпрос, от специалист в определена област. При липсата на вреда, в пряка причинно-следствена връзка с отменения акт, като част от фактическия състав на правото на обезщетение по чл. 17, ал. 6 ДОПК, предявеният иск се явява неоснователен. Предвид така приетото, неоснователни се явяват и акцесорните претенции за заплащане на лихви върху сумата на търсеното обезщетение. По изложените съображения обжалваното решение се явява неправилно, като постановено в нарушение на закона, което налага отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни. При този изход на спора искането на касатора Национална агенция за приходите за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции е основателно и следва да бъде уважено в съответствие с приложимата норма на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ. Следва да му бъде присъдена сума в размер на 200 лева, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ за процесуално представителство пред двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение