Решение № 4622 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2294/2021 г.
ВАСV отделение12.04.2021 г.докладчик Тинка Косева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6178 от 9.11.2020 г., постановено по адм. дело № 9146/2019 г. на Административен съд – София град. ОСЪЖДА Д. И., [ЕГН] да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4622 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2294/2021 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И., чрез пълномощника му адв. С. Р., против решение № 6178 от 9.11.2020 г., постановено по адм. дело № 9146/2019 г. на Административен съд- София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 230 з-485 от 29.07.2019 г., издадена от началника на Шесто
Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи . В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда, че оспореният административен акт е мотивиран, като се твърди, че в него не са посочени мотиви на решаващият орган относно размера и срока на наложената санкция и акта е издаден в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Счита, че обжалваното решение е постановено в условията на предубеденост на съдебния състав, поради неуваженото му искане за отвод. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на оспорената заповед за налагане на ПАМ- забрана за посещения на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година. Ответникът по касационната жалба - началника на 06 РУ при СДВР, чрез процесуален представител в писмено становище оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на контрол в производството пред Административен съд – София град е заповед № 230 з-485 от 29.07.2019 г., издадена от началника на 06 РУ при СДВР, с която на основание чл. 41, т. 1, във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 1, пр. 2, във вр. с чл. 21, т. 2 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) на настоящия касатор е наложена ПАМ- забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от 1 (една) година.
От доказателствата по преписката, съдът е приел за установено, че заповедта е издадена за това, че на 28.07.2019 г. около 21: 20 ч. в гр. София на стадион "Славия", ул. "Коломан" № 1, по време на пропускателен режим на сектор "В" във връзка с футболна среща между отборите на ПФК "Славия" и ПФК "ЦСКА", жалбоподателят е извършил противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на ЗООРПСМ, която не представлява престъпление по смисъла на НК и е извършена по време на спортното мероприятие, изразяващо се в неизпълнение на полицейско разпореждане за напускане на зоната на КПП-то, поради видимо нетрезвото му състояние.
Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, мотивирана е от фактическа и правна страна и съдържа данни за нарушение по чл. 21, т. 2 от ЗООРПМС, а приложената по делото докладна записка и протокол за писмено показание на свидетел по ЗООРПМС, потвърждават фактическите основания за издаване на ПАМ, които кореспондират на посочената като нарушена разпоредба на чл. 21, т. 2 от ЗООРПСМ.
Съдът е приел, че наложената ПАМ е в законоустановения минимум от една година, съответно административния орган не дължи излагането на изрични мотиви по отношение на срока на мярката. При тези данни от правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е съобразена със законовите изисквания и не са налице основания за нейната отмяна, поради което е отхвърлил жалбата.
Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Неоснователно е възражението в касационната жалба, че обжалваната заповед за налагане на ПАМ е немотивирана и не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, като не съдържа фактически основания за издаването й. В заповедта изрично са посочени както мястото, така и датата на извършване на нарушението и се съдържа изрично описание на извършеното нарушение, обстоятелствата при, които е извършено, които представляват фактическите основания на органа за издаване на заповедта. Тези фактически основания кореспондират и на посочените правни такива, а именно чл. 21, т. 2 от ЗООРПСМ, поради което правилно съдът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията за форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, предвид изричното отразяване в заповедта на фактическите и правни основания, послужили за нейното издаване.
Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗООРПСМ, противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във отказ за изпълнение на разпорежданията на отговорните за спортното мероприятие лица, ангажирани със сигурността и безопасността, или на полицейските органи.
Правилно първоинстанционният съд е приложил и материалния закон, като е приел, че процесната заповед за налагане на ПАМ е съобразена със законовите изисквания и не са налице основания за нейната отмяна. Правилно е приложен и чл. 21, т. 2 от ЗООРПСМ. АС – София град е обсъдил и срока за налагане на мярката от една година, който е минималния срок/чл. 25, ал. 1 ЗООРПСМ/ и мярката е съразмерна, предвид осъществената противообществена проява.
От представените по делото докладни записки от 29.07.2019 г. от полицай Г. В. и М. Х. и протокол за писмено показание на свидетел, относно констатираната противообществена проява по ЗООРПСМ, правилно съдът е приел за установено, че жалбоподателят е извършил противообществена проява - спортно хулиганство по смисъла на чл. 21, т. 2 от ЗООРПСМ, тъй като същият не е изпълнил разпореждането на полицейския служител да напусне зоната на спортното мероприятие, поради видимото му нетрезво състояние.
Неоснователни са доводите наведени в касационната жалба за немотивираност и нарушени изисквания за форма на административния акт, тъй като не е препятствана възможността на адресата на акта да разбере смисъла на обективираното в заповедта волеизявление на издателя на акта, с което се засягат неговите права и законни интереси, както и не е препятстван съдебния контрол.
Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за предубеденост на съдебния състав, относно неуваженото му искане за отвод на съдията-докладчик, тъй като обстоятелствата, с които те са мотивирани не разкриват наличието на основанието по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК (основания за отвод).
По изложените съображения, решението на съда, като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната страна претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.