Решение № 421 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14145/2010 г.

Решение № 421 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14145/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Дена Тодорова Георгиева от гр. Варна, срещу решение № 1706/2.08.2010 г., постановено по адм. д. № 3167/2009 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени оспорената Заповед № ДК-02-ВН-77/21.10.2009 г. на н-ка на РДНСК гр. Варна. Ответницата Пена Цонева Меджитиева от гр. Аксаково, в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. РДНСК не е изразила становище. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Дена Тодорова Георгиева срещу Заповед № ДК-02-ВН-77/21.10.2009 г. на н-ка на РДНСК гр. Варна, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "гараж и стопанска постройка", находящ се в УПИ ХV-598, кв. 26 по плана на гр. Аксаково, строежът от пета категория. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за нов строеж, а не за текущ ремонт на съществуващ, за който не са издавани строителни книжа, както и че за същия е неприложим § 16 ПР на ЗУТ, тъй като е изпълнен през 2008 г. Решението е правилно. По съществото си касационната жалба е неоснователна, решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Не е нарушен материалният закон, както се сочи - съдебният акт е обоснован, а изложените изводи почиват на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, въз основа на което са изведени изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че процесният строеж е изграден в фаза груб строеж със съвременни строителни материали, за който не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение за строеж. Установено е също така, че строежът е изпълнен от жалбоподателката през 2008 г. Използуването на една стена от старата постройка и някои от материалите при изграждането му, не сочи на текущ ремонт. С оглед на това правилно е прието, както от административния орган, така и от съда, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, същият не е търпим по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ, като се има предвид годината на изграждането му, както и че не се касае за текущ ремонт на съществуващ строеж, който подлежи на премахване. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, а решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК