Решение № 1324 от 6.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11629/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Изток Инвест 3000 ЕООД, чрез адв. М. Тодоров против решение 1307 от 12.10.2023 г., постановено по адм. д. 1381/2023 г. по описа на Административен съд - Варна. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция. Ответникът Национална Агенция по приходите /НАП/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Апостолова, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалби и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от Изток Инвест 3000 ЕООД иск с правно основание чл.1 от ЗОДОВ и цена на иска 500 лв. срещу НАП във връзка с претърпени от дружеството вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в административно производство по реда на чл.41, ал.1 от ДОПК, пред Директора на ТД на НАП Варна, ведно със законната лихва в размер на 93,47 лв. считано от 13.08.2021 г. до предявяване на исковата молба, както и законовата лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. За да постанови този правен резултат, съдът, позовавайки се на доказателствата по делото, е приел, че е изпълнен фактическият състав на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ, но и че претендираните от дружеството разноски за адвокатски хонорар вече са заплатени, тъй като при съдебното обжалване на решението на Директора на ТД на НАП Варна, Административен съд Варна с определение 12096 от 21.09.2021 г. по ЧАД 2093 от 2021 г. се е произнесъл и по отношение на предявените по списък съдебни разноски и е присъдил в полза на Изток Инвест 3000 ЕООД 500 лв. за адвокатски хонорар и 50 лв. държана такса. Съдът е преценил, че именно разноските сторени в административно производство по реда на чл.41, ал.1 от ДОПК, пред Директора на ТД на НАП Варна, са присъдени и заплатени в полза на дружеството от страна на НАП. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи и е достигнал до правилни правни изводи за неоснователност на исковата молба. Обоснован на доказателствата по делото е изводът на съда, че в производството по ЧАД 2093 от 2021 г. по описа на АС Варна не са представени доказателства за извършени от дружеството други разноски във връзка с осъществено процесуално представителство от адвокат. От доказателствата по делото фактура 1000000054/19.08.2021 г. и разписка 100000054/19.08.2021 г., издадени от адв. Тодоров, се установява извършено плащане на сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за услуга "изготвяне на жалба срещу обезпечителни мерки по чл. 40 ДОПК пред Директора на ТД на НАП Варна по Протокол 0048457/12.08.2021 г.". Разноските са направени по време на обжалване по административен ред пред Директора на ТД на НАП Варна. Също от доказателствата се установява още, че с Определение 12096/21.09.2021 г., ТД на НАП гр. Варна е осъдена да заплати на "Изток инвест 3000" ЕООД, сумата от 550 лева, представляваща разноски по делото, от които 50 лева държавна такса, и 500 лева адвокатско възнаграждение, заплатено с представената към пълномощното на адв. Тодоров фактура 1000000054/19.08.2021 г. и разписка към нея от същата дата. Въз основа на влязлото в законна сила Определение 12096/21.09.2021 г. срещу ТД на НАП гр. Варна е издаден изпълнителен лист в полза на "Изток инвест 3000" ЕООД за сума от 550 лева. Действително дружеството е сторило разноски за процесуално представителство пред съдебната инстанция, само че доказателство за плащането им не е приложено. С оглед изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение