Решение № 8917 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9953/2011 г.

Решение № 8917 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9953/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Николаев Аврамов против решение № 323 от 07.07.2011 г. по адм. дело № 426/2011 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 31/18.04.2011 г., издадена от внд началник група "Терор и наркотици" при сектор "БОП" - Велико Търново при Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) на Министерството на вътрешните работи, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановено задържането му за срок от 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като принудителната мярка е приложена с немотивирана заповед и без да са осъществени посочените в закона основания за това. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена, като му се присъдят разноските по делото. Ответникът оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Велико Търново е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР в границите на предоставената съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМВР компетентност. Към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателят не е привлечен като обвиняем, нито му е взета мярка за неотклонение (постановлението за привличане като обвиняем по досъдебно производство № 38/2010 г. е от 21.04.2011 г., т. е. издадено е след постановяване на заповедта за задържане). Ето защо доводите в касационната жалба, че административната мярка е приложена от некомпетентен орган, тъй като не е упражнена от орган на предварителното производство, са неоснователни. Правилно е и заключението на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на установената в чл. 63 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМР) форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Възражението, че в заповедта не са посочени правното и фактическото основание за прилагане на мярката, също е неоснователно. Заповедта е издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и съдържа конкретни данни за възможна съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление по чл. 252 от Наказателния кодекс, което е достатъчно да мотивира прилагането на административната мярка. Обстоятелството, че в заповедта не е посочено, че жалбоподателят фактически е отведен в поделенията на МВР в 16.00 часа, а е записан по-късен час, не опорочава постановения акт, тъй като жалбоподателят е освободен на 19.04.2011 г. в 14.20 часа и 24-часовият срок за задържане е спазен. Аргументирано е и заключението на първоинстанционния съд, че административният акт е постановен в съответствие с материалноправните изисквания за закона. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. При правилно тълкуване и прилагане на закона Административен съд - Велико Търново приема, че посочените по-горе изисквания са изпълнени. В случая са събрани данни за възможно участие на жалбоподателя в извършването на престъпление по чл. 252 от НК и на основание чл. 161, ал. 1 от НПК дадено разрешение за претърсване на ползвани от Аврамов жилища и лек автомобил (определения от 15.04.2011 г. по н. ч. д. № С-231/2011 г. на Окръжен съд - Велико Търново). При тези данни правилно е преценено, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са осъществени - установените факти дават основание да се предположи, че жалбоподателят може да има участие в извършеното престъпление, поради което и за да се избегне опасността от укриване на вещи, предмет на престъпление, спрямо него е приложена принудителната административна мярка по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и същият е задържан за 24 часа в поделенията на МВР. Касационният довод, че не са налице предпоставки за ограничаване правата на жалбоподателя на посоченото в заповедта основание, също не може да бъде споделен. Заповедта е издадена с оглед данни за участието на жалбоподателя в извършването на престъпление, а марката е приложена в съответствие с нормативните изисквания, като ограничаването на правата на жалбоподателя е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление, като осигури явяването на лицето пред органите на досъдебното производство, да се осуети възможността за укриване на вещи, предмет на престъпление и да се попречи на жалбоподателя да се укрие. По този начин са спазени и изискванията на чл. 5, ал. 1, б. "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи - свободата на жалбоподателя е ограничена временно, на основание, предвидено в закона, с цел да се осигури явяването му пред органите на предварителното разследване при обосновано подозрение за извършване на престъпление и за да се избегне укриването му. Поради това следва да се приеме, че принудителната административна мярка е приложена в съответствие с целите, посочени в закона и при спазване на предвиденото в международните актове, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие нормативните изисквания. Ето защо, като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд е в съответствие със събраните по делото доказателства. Представените по делото определения на съда за претърсване на жилищата и лекия автомобил на жалбоподателя мотивират съдебния състав да приеме, че са налице основания за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като съществува вероятност Аврамов да има участие в извършено престъпление. Тези доказателства обосновават и заключението, че правото на органа да приложи принудителната административна мярка е упражнено в рамките, установени от закона. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 от АПК законосъобразността на оспорената заповед е преценена от съдебния състав на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Решението е постановено след задълбочено обсъждане на всички събрани доказателства, а изводите на съда са подробно мотивирани. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е законосъобразен, обоснован и постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Ето защо не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,