Решение № 15693 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2724/2020 г.

Решение № 15693 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2724/2020 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител - адв. Стойков, против решение № 2131 от 05.12.2019 г. постановено по адм. дело № 1550/2019 г. на Административен съд - Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: Зам. кмета по "Правно обслужване и общинска собственост" на [община], редовно призован, не се явява. От същия, чрез пълномощника му - адв. Т. Д. -Ишкиева, е постъпил отговор, с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред АС-Бургас е оспорена Заповед № 973/13.06.2019 г. на зам. кмет "Правно обслужване и общинска собственост" при [община], с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ е наредено на оспорващото дружество-"Ейч Джи-Ен Груп", [населено място], да премахне изградения в ПИ 61056.501.662 по КККР на [населено място], [община], представляващ публична общинска собственост-второстепенна улица, незаконен строеж: "Ограда", с дължина 112, 50 м. и височина 1, 60 м., при средна височина на плътната част-0, 60 м. и ажурна част от метални пана, закрепени чрез стоманобетонови колонки през 3 м. по цялата й дължина. От анализа на доказателствата е установено от съда наличието на незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, поради несъответствие на оградата с предвижданията на действащия подробен устройствен план /ПУП/ за [населено място], одобрен с Решение № 1272 по т. 32 от Протокол № 33/26.08.2015 г. на ОбС - Несебър, който ПУП предвижда изграждането на обект "Северен околовръстен път от о. т. 11 до о. т. 559, [населено място]", в обхвата на който попадат части от ПИ 61056.68.117 и ПИ 61056.68.118 по КККР на [населено място], собственост на [фирма], [населено място]. През 2016 г., след влизане в сила на този ПУП-ПУР, е извършен строеж на процесната ограда от оспорващото дружество, в частите от двата имота, попадащи в трасето на предвидената улица - Северен околовръстен път на [населено място], отговаряща на ПИ 61056.501.662. Изведени са правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган / при условията на делегация/, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответсвие с материалния закон и целта му. По основният въпрос относно наличието на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ е даден положителен отговор, с оглед несъответствието на оградата, като вид строеж, с предвижданията на действащия ПУП-одобрен парцеларен план за изграждане на [улица]., а не с приложението му. Като неотносими към заповедта са отхвърлени оплакванията на дружеството за приложение на чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ. С тези мотиви жалбата е отхвърлена, като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на релевантните за спора факти, изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед, са правилни. Доказателствата по делото, вкл. и двете СТЕ, потвърждават констатациите по съставения КА № 26/20.05.2019 г. и скицата към него, че изградената от оспорващото дружество ограда, по протежение на границите на ПИ с идентификатори накрая 117 и 118 по КК на [населено място], представлява строеж, попадащ в ПИ 61056.501.662 по КК на [населено място], [община], който имот по действащия ПУП-ПУР от 2015 г. за [населено място], е отреден за второстепенна улица - Северен околовръстен път. По делото е установено, че оградата е извършена през 2016 г., т. е след влизане в сила на ПУП- парцеларен план за улица, която улица е публична общинска собственост, заснета в КК като ПИ 61056.501.662. От Решение № 1272 по т. 32 на Протокол № 33/26.08.2015 г. на ОбС-Несебър /стр. 25-26/, с което се одобрява този ПУП е видно, че в трасето на предвидената улица попадат части от двата имота с идентификатори накрая 117 и 118, собственост на касатора. При тези данни законосъобразни са изводите на съда, че процесния строеж е незаконен, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, което е и основанието на заповедта, тъй като строителството му не съответства на предвижданията на действащия ПУП-ПУР за [населено място]. За приложение на разпоредбата не се изисква планът да е приложен, съгласно § 22, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗР ЗУТ, както неправилно се поддържа от касатора, а е достатъчно да е влязъл в сила, т. е да е действащ ПУП, чиито предвиждания не допускат изграждането на строеж, като процесния. Това следва от логическото и систематическо тълкуване на разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, която не съдържа изискване за приложен ПУП, а само за действащ такъв. Действащ е всеки ПУП, за който има влязъл в сила административен акт за одобряването му и при липса на последващ акт, който да го отменя или изменя. Отнесено към случая процесната ограда към 2016 г., когато е изградена, несъответства на действащия за [населено място] ПУП, тъй като попада в улица, което е недопустимо. Именно поради това представлява незаконен строеж, подлежащ на премахване. В тази хипотеза, както правилно е прието и от съда, наличието или не на разрешение за строеж е неотносимо, тъй като заповедта е издадена на друго, а не на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Неотносим е и въпросът за търпимостта на строежа на основание § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като основанието по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, не попада в обхвата на търпимите строежи. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски на ответника не се дължат, поради отсъствие на доказателства за направа на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение