Решение № 3652 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9196/2011 г.

Решение № 3652 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9196/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Весела Петкова Бончева от гр. Пловдив, чрез пълномощника й адв. Чочева-Василева, против решение № 793/9.05.2011 г., постановено по адм. дело № 2420/2010 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт (РА) № 160156/26.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, поправен с РА за поправка на РА № П-160900156 от 17.07.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП- Пловдив, потвърдени с Решение № 557/18.08.2009 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, относно установени задължения на лицето- ДДС за внасяне в размер общо на 32 079.93 лв., ведно с лихви в размер на 12 697.74 лв. и са присъдени разноски на ответната дирекция, възлизащи на 1 345.55 лв. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът Бончева развива подробни съображения в подкрепа на тезата, че РА не е мотивиран съгласно изискванията на чл. 117 ДОПК, като е налице само препращане към издадения ревизионен доклад и по този начин са нарушени административно-производствените правила. Счита, че съдът неправилно е приел, че доходите, които е реализирала от земеделската дейност, представляват негова лично собственост, игнорирайки подадените коригиращи декларации, макар и извън определения срок, от нейна страна и от страна на нейния съпруг. По съображения в този смисъл се отправя искане решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания РА. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив при ЦУ на НАП, я оспорва с мотивирани доводи в депозираната писмена защита, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кузева. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че жалбоподателят не е подал в законовия срок коригираща декларация, поради което органът по приходите законосъобразно е издал РА. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение, постановено при спазване на задължителните указания на ВАС, дадени в отменителното решение № 13 435/10.11.2010 г. по адм. д. № 5981/2010 г., Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Весела Петкова Бончева против РА № 160156/26.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, поправен с РА за поправка на РА № П-160900156 от 17.07.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП- Пловдив, потвърдени с Решение № 557/18.08.2009 г. на Директор Дирекция "ОУИ"- Пловдив при ЦУ на НАП, относно установени задължения на лицето- ДДС за внасяне в размер общо на 32 079.93 лв., ведно с лихви в размер на 12 697.74 лв. За да постанови този акт, съдът е приел, че РА е издаден законосъобразно, след като Весела Бончева е подала годишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 50 ЗДДФЛ за отчетните 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г., в които е декларирала облагаеми доходи все в размери над 50 000 лв. (подробно индивидуализирани в РД и РА), реализирани от непреработена растителна продукция от регистриран земеделски производител. Съдът е изложил съображения, че осъществяваната от жалбоподателката дейност, от която са реализирани процесните доходи, представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 4 ЗДДС (отм., в сила до 31.12.2006 г.) и чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Приел е, че са били налице условията за издаване на процесния РА, с който допълнително е начислен ДДС в хипотезата на чл. 132, ал. 2 ЗДДС (отм.) за данъчните периоди от 01.01.2005 г. до 30.11.2005 г. и от 01.04.2006 г. до 31.12.2006 г. и на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за данъчните периоди от 01.04.2007 г. до 30.04.2008 г., (вкл.) тъй като жалбоподателката е достигнала облагаем оборот за над 50000 лв. за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2003 г., формиран от доходи като регистриран земеделски производител. Съдът е приел за неоснователен довода на жалбоподателката, че е следвало да бъде извършена корекция на подадените от него ГДД по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. В тази връзка е посочил, че редът за промени в подадените декларации е посочен в чл. 104 ДОПК и в случая този ред не е спазен, тъй като лицето е подало коригиращи декларации, касаещи 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2006 г. и 2007 г. извън предвидения в законовата норма срок, поради което не е породила правни последици. Жалбоподателят е бил длъжен в срок до 14.01.2004 г. да подаде заявление за регистрация по ЗДДС (отм.) и като не го е сторила, законосъобразно с обжалвания РА е начислен ДДС в общ размер от 32 079.93 лв. за периодите, посочени по- горе. По- нататък в мотивите на оспореното решение, съдът не е споделил тезата на жалбоподателката, че придобитите доходи следва да се считат СИО между нея и съпруга й. Счел е, че за нуждите на данъчното облагане следва да се приеме, че се касае за доходи, реализирани единствено и само от единия съпруг, при положение, че същият е деклариран в пълния му размер в подадените ГДД като реализиран единствено и само след него. Така постановеното решение е правилно. На първо място неоснователно е възражението на касатора за наличие на процесуално нарушение при издаването на ревизионния акт. Правилно административният съд е приел, че по чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт и изложените в доклада мотиви представляват мотиви на ревизионния акт. Отделно от това, както правилно е посочено в обжалваното решение, въпросът за валидността и съответствието на РА с процесуалните правила при издаването му е решен с постановеното решение № 13 435/10.11.2010 г. по адм. д. № 5981/2010 г. От фактическа страна по делото не съществува спор и съдът обосновано е приел, че Весела Бончева е регистрирана като земеделски производител и е подала ГДД по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за визираните по- горе отчетни периоди, в които е декларирала доходи от дейност като регистриран земеделски производител, като е достигнала облагаем оборот в размер на 54 700 лв. за периода от 01.03.2003 г. - 31.12.2003 г., като същият (включително и с прибавяне на дохода от отдаване под наем на недвижимо имущество, което също съставлява облагаема доставка по смисъла на ЗДДС) е спаднал под 50 000 лв. едва към 30.04.2008 г.: в РД е констатирано, че за периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2008 г. оборотът е в общ размер на 48 219 лв. По делото не се спори, че касаторът Бончева не е подала коригиращи декларации по реда и в срока, регламентирани в чл. 104 ДОПК. В ал. 1 на чл. 104 ДОПК е предвидено, че след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения, а според ал. 2 промени в подадена декларация се извършват с нова декларация. В случая е подадено Заявление № 94-00-923 от 16.02.2009 г., вече в хода на данъчната ревизия, от Бончева са подадени коригиращи ГДД за 2003, 2004, 2005, 2006 и 2007 години, в които доходите от продажбите на непреработената растителна продукция са декларирани в половин размер спрямо горецитираните ГДД, подадени в законоустановения срок за всеки един от цитираните данъчни периоди. На основание чл. 104, ал. 3 ДОПК, подадената след изтичането на срока по ал. 1 декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане. Правилно съдът е преценил, че основният спорен въпрос по делото е правен и се концентрира в спор относно това налице ли е основание за начисляване на косвен данък в хипотезата на чл. 132, ал. 2 ЗДДС (отм.) и чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, съответно реализирала ли е Бончева облагаем оборот по смисъла на чл. 108, ал. 1 ЗДДС (отм.) за периода 01.12. - 31.12.2003 г. и следвало ли е до 14.01.2004 г. да подаде заявление за регистрация по ЗДДС (отм.), както и поддържала ли е последователно облагаем оборот до 30.04.2008 г. Получаването на доходите и техния размер са декларирани от самото данъчно задължено лице в подаваните от него годишни данъчни декларации. Декларацията представлява частен писмен документ, който е подписан от лицето, посочено като негов издател. Подадената декларация обвързва подателя си, както поради предвидената отговорност за невярно деклариране, така и поради това че съдържа признание за факти, които предвид защитната теза на жалбоподателката, са неизгодни за нея. Съдебната практика е трайна по отношение на това, че с оглед правилото на чл. 104 от ДОПК, корекции в подадените ГДД могат да се правят единствено в законоустановения срок за подаването на самите декларации, като извършените в този порядък действия след този срок нямат правно действие за целите на данъчното облагане. По същество основният довод, който се поддържа от касатора пред настоящата инстанция е за нарушение на материалния закон. Оплакването е неоснователно. Правилно съдът е приел, че дейността, осъществена от ревизираното лице през време на ревизираните периоди, представлява осъществяване на независима икономическа дейност. Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Продажбите на растителна селскостопанска продукция представляват доставки на стоки, които формират облагаем оборот за целите на регистрацията по ЗДДС. В случая обосновано съдът е потвърдил изводите на ревизиращите органи, че формираните през различните години доходи на задълженото лице не представляват субсидии и не са освободени доставки по смисъла както на отменения ЗДДС (в сила до 31.12.2006 г.), така и на този в сила от 01.01.2007 г. Сумата на данъчните основи на тези доставки представлява облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. Правилно е и приетото от административния съд, че прагът на облагаемия оборот е достигнат към 31.12.2003 г., поради което за Бончева е възникнало задължение за регистрация по ЗДДС (отм.). Неоснователно в горепосочения контекст касаторът Бончева поддържа, че нормата на чл. 132, ал. 2 от ЗДДС може да бъде прилагана само за нарушения за закъсняла регистрация, извършени след 01.01.2005 г., но не и преди това, като извлича аргументи от систематичното място на нормата, а именно сред административно- наказателни разпоредби на ЗДДС (в сила до 31.12.2006 г.). Съгласно чл. 132, ал. 2 ЗДДС (в редакцията си от 01.01.2005 г. и в сила до 31.12.2006 г.), данъчно задължено по този закон лице, което е задължено, но не подаде заявление за регистрация в установените в този закон срокове, освен че се наказва с глобата по ал. 1 на текста, дължи и данък като регистрирано по този закон лице за периода от изтичане на срока за подаване на заявление за регистрацията до датата на регистрацията или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрацията му. Аналогичен е и текстът на чл. 102, ал. 3 ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г. И двата текста са ясни и не се налага тяхното тълкуване нито в съдържателен, нито в систематичен контекст. Предвид това, настоящият състав на касационната инстанция намира, че законосъобразно съдът е счел, че на основание цитираните разпоредби правилно е начислен допълнително ДДС на обща стойност 32 079.93 лв. във връзка с реализираните от В. Бончева за периода от 01.01.2005 г. до 30.04.2008 г. доходи като лице, регистрирано като земеделски производител, което е надхвърлило прага на задължителната регистрация по ЗДДС. Правилно съдът е счел за неоснователно поддържана тезата на ревизираното лице, че доходите му следва да се счетат наполовина спрямо декларираните в подадените от Бончева ГДД за ревизираните периоди по съображения, че ползваните земеделски земи били съпружеска имуществена общност, земеделските дейности били извършвани съвместно със съпруга й и същите се явявали общи. Дейността на регистрирания земеделски производител има за цел формиране на приходи от реализираната селскостопанска продукция, които са декларирани по надлежния ред чрез подаване на ГДД от името на Весела Бончева. Както бе посочено по-горе, в случай, че е трябвало да бъде намален размера на декларираните доходи от реализация на непреработена растителна продукция, посочени в подадените декларации, то Бончева е трябвало да се възползва в определения от закона срок за поправка на същите. Предвид обстоятелството, че подаването на коригиращите ГДД е извършено извън срока, регламентиран в чл. 104 ДОПК, законосъобразно административният съд не се е съобразил с извършените много по-късно във времето промени на данните. Релевантни за облагането са декларираните първоначално данни по подадените от лицето ГДД като вярно отразяващи вида на продадените стоки и размера на дохода, реализиран при тяхната продажба. По изложените съображения не се установяват твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, юрисконсултско възнаграждение на ответника не следва да се присъжда, тъй като същият не е бил представляван в съдебно заседание. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,