Решение № 567 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14711/2009 г.

Решение № 567 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14711/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Стефанов Добрев против Решение № 40/19.06.2009 г., постановено по адм. дело № 474/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед рег. № 1804-3/02.07.2008 г. на Началника на 08 РУ - СДП, с която му е отказано издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на огнестрелно оръжие. Твърди се, че обжалваното решение е необосновано и неправилно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Началника на 08 РУ - СДП, редовно призован, не се явява и представлява. Чрез процесуалния си представител ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Николай Стефанов Добрев срещу Заповед рег. № 1804-3/02.07.2008 г. на Началника на 08 РУ - СДП, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ) му е отказано издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на огнестрелно оръжие. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по ЗКВВООБ е наличието на необходимост от ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели и при всяко искане за издаване на разрешение по ЗКВВООБ - първоначално или последващо, в тежест на лицето подало искането е да докаже необходимостта от използване на огнестрелно оръжие. Изложени са мотиви, че в случая необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие не е доказана. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци при недоказана или отпаднала необходимост. В настоящият случай, в административния акт се сочи основанието "недоказана необходимост" В нормата на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ също е предвидено, че в искането за издаване на разрешение трябва да се обоснове необходимостта от издаването му. Анализът на тези разпоредби налага извода, че в тежест на лицето, подало искането за издаване на разрешение, е да докаже необходимостта от притежаването на огнестрелно решение. За да е налице доказана необходимост за придобиване, съхраняване и носене на оръжие по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, не е необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да е реална и постоянна. Достатъчно е опасността да съществува потенциално, с оглед на степента на застрашеност на охраняваните обекти и обществени отношения. Видно от представените пред двете инстанции доказателства, Добрев е мотивирал нуждата си от притежание на огнестрелно оръжие със самоохрана, охрана на личното имущество и изпълнение на задълженията му като охранител. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗКВВООБ, за служебни цели се използва огнестрелно оръжие с определени в правилника за прилагане на закона характеристики, предоставено на юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други разрешени дейности. Условията, при които се издават разрешения за носене на огнестрелно оръжие за служебни цели, са регламентирани в чл. 40 от ППЗКВВООБ, а за граждански цели - в чл. 41 от ППЗКВВООБ. Административният орган е постановил обжалвания отказ при хипотезата на чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗКВВООБ, като се е аргументирал с отсъствието на доказателства за необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие. В случая жалбоподателят е поискал издаване на съответното разрешение в качеството на физическо лице. Първоинстанционният съд правилно е приел, че отказът е законосъобразен, тъй като изложените мотиви в заявлението не са подкрепени с доказателства за съществуваща реална необходимост от притежание на огнестрелно оръжие за самоохрана като физическо лице. По отношение на наведените доводи и представените доказателства, че разрешението му е необходимо, за работата като охранител, то издаването на такова разрешение е обусловено от наличието на служебна необходимост, когато се осъществява от едноличен търговец или юридическо лице и е подчинено на специалния режим по Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) и правилата на ЗКВВОБ във връзка с упражняването на професионална дейност. Към заявлението на жалбоподателя не са били представени изискуемите документи за получаване на разрешение по реда на чл. 40, ал. 1 ППЗКВВООБ, поради което правилно съдът е преценил, че липсват основания за отмяна на обжалвания отказ. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение