Решение № 8698 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4125/2014 г.

Решение № 8698 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4125/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Титаник Превентинг" ООД, представлявано от Росен Русев - управител, подадена чрез адв. Марин Маринов като процесуален представител, срещу решение № 17390 от 20.12.2013 г., постановено по адм. дело № 11970/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против чл. 5 от Наредба № 24 от 2.12.2002 г. за условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачи на моторни превозни средства, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката (обн. ДВ, бр. 116 от 13.12.2012 г.). В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че Българският Червен кръст извършва дейността по обучение за оказване на първа долекарска помощ срещу заплащане, което определя същата като стопанска. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за отмяна на оспорената разпоредба на наредбата, както и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на образованието и науката, чрез юрк. Христова като процесуален представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез юрк. Денчева като процесуален представител застъпва становище за правилност на обжалваното решение по съображения, изложени в писмен отговор. Ответникът - Българският Червен кръст (БЧК) в писмен отговор и чрез адв. Иван Арнаудов като процесуален представител излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 185 и сл. от АПК, тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на "Титаник Превентинг" ООД против чл. 5 от Наредба № 24 от 2.12.2002 г. за условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачи на моторни превозни средства, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката, обн. ДВ, бр. 116 от 13.12.2012 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че Наредбата е издадена съвместно от министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката, в кръга на правомощията им съгласно чл. 76, ал. 1 от АПК, при наличие на законова делегация - чл. 152а, т. 2 във вр. с чл. 151, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП); в установената форма, при спазване на предвидените административнопроизводствени правила, регламентирани в чл. 77 и чл. 78 от АПК и е обнародвана в "Държавен вестник". По отношение на оспорената разпоредба на чл. 5 от Наредбата е обосновал извод, че е в съответствие с Конституцията на Република България и другите нормативни актове от по - висока степен, а посочените от жалбоподателя като нарушени чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) и чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) е приел за неприложими в настоящия случай. По делото не се спори относно установената фактическа обстановка. Оплакванията са относно направените правни изводи за съответствие на оспорената разпоредба с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от КРБ и чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗЗК. Правните изводи на тричленния състав се споделят изцяло от касационната инстанция. Наредба № 24 от 2.12.2002 г. за условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачи на моторни превозни средства, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката, обн. ДВ, бр. 116 от 13.12.2012 г. е издадена на основание чл. 152а, т. 2 във вр. с чл. 151, ал. 2 от ЗДвП и е подзаконов нормативен акт. Обоснован е изводът на тричленния състав, че оспорената разпоредба на чл. 5 от Наредбата, съгласно която курсовете за оказване на първа долекарска помощ се организират от териториалните структури на БЧК от лектори с образователно-квалификационна степен на висше образование "магистър" по медицина, които се определят от председателя и главния секретар на областните, съответно столичния комитети на БЧК, съвместно с директора на съответния Център за спешна медицинска помощ, е приета при спазване на изискванията на чл. 15 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Съгласно действащата към момента на приемането й норма на чл. 71 от Закона за народното здраве (отм. ДВ бр. 70/10.08.2004 г.) БЧК организира обучението и подготовката на гражданите за самопомощ, взаимопомощ и санитарна отбрана на страната. Правилно съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 114 от Закона за здравето, в която е предвидено, че управлението, организацията и ресурсното осигуряване на здравната помощ при бедствия, аварии и катастрофи се осъществяват от министъра на здравеопазването, главния държавен здравен инспектор, директорите на НЦРРЗ, директорите на регионалните здравни инспекции, лечебните и здравните заведения, които провеждат дейността по медицинското осигуряване в тези случаи с тясно взаимодействие с органите на централната и местната власт, с Министерството на вътрешните работи, с неправителствени организации и с БЧК. Предвид обстоятелството, че БЧК съгласно чл. 2 от Закона за Българския Червен кръст (ЗБЧК) е юридическо лице с нестопанска цел, от предвидените в чл. 3 цели и начина им за осъществяване, предвиден в чл. 4 от същия закон, обосновано тричленният състав е приел, че регламентираната в оспорената разпоредба на чл. 5 от наредбата дейност е такава, подпомагаща държавата в хуманитарната област чрез обучението на населението за оказване на първа помощ. По принцип конкретен подзаконов нормативен акт би бил незаконосъобразен само ако се установи, че целият или отделни негови части противоречат на нормативни разпоредби от по-висок ранг. В случая доводите на касатора за незаконосъобразност на оспорената разпоредба на наредбата се свеждат до това, че противоречи на принципа за равноправие на всички правни субекти при развитие на стопанската дейност, като дава приоритет на един стопански субект и незаконосъобразно ощетява други, тъй като дейността на БЧК по обучение за оказване на първа долекарска помощ се извършва срещу заплащане, поради което е стопанска по своя характер. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията прокламира принципа на равната стопанска инициатива и защитава възможността на правните субекти да участват в стопанския живот, но не издига тази възможност над другите принципи, залегнали в Конституцията. Съгласно установената практика на Конституционния съд с редица конституционни решения "правото на свободна стопанска инициатива няма абсолютен характер". Законодателят има правомощието да очертае конкретни рамки при установяване на този принцип в отделните сфери на икономическия и социалния живот. Налагането на едни или други ограничения не противоречи на Конституцията, ако са въведени с цел защита на обществения интерес и ако отговарят на законодателната целесъобразност. Разпоредбата на чл. 152 а, т. 2 от ЗДвП предвижда министърът на здравеопазването съвместно с министъра на образованието и науката с наредба да определят условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачите на моторни превозни средства. Съгласно чл. 151, ал. 2 от ЗДвП свидетелство за управление на МПС се издава от органите на Министерство на вътрешните работи на лице, завършило основно образование, което е физически годно да управлява МПС за съответната категория, преминало е обучение за водач на МПС и за оказване на първа долекарска помощ и успешно е издържало изпит за водач на МПС. Определянето на структурите на БЧК да организират курсовете за оказване на първа долекарска помощ е пряко свързано с осигуряване спазването на обществения интерес при осъществяването на стопанската дейност и не нарушава принципа за свободната стопанска инициатива, прогласен в чл. 19, ал. 1 от Конституцията. Обучението на кандидатите за водачи на моторни превозни средства за оказване на първа долекарска помощ касае осъществяването на държавната политика в областта на здравната просвета и безопасността на движението по пътищата. Тази дейност е с особена обществена значимост и е в съответствие с принципа, че държавата следва да закриля здравето на гражданите, прогласен в чл. 52, ал. 3 от Конституцията. Възлагането на курсовете за оказване на първа долекарска помощ на БЧК е обусловено и от особения статут, роля и форми за постигане целите на организацията, регламентирани в чл. 1-4 от ЗБЧК. В случая се касае за дейност, подпомагаща държавата в хуманитарната област чрез обучението на населението за оказване на първа помощ, както правилно приема тричленният състав. От анализа на описаната в наредбата регламентация и в частност от текста на оспорената разпоредба не може да се направи заключение, че дейността по обучение на кандидатите за водачи на МПС с цел придобиване на основни знания и умения за оказване на първа долекарска помощ на пострадали при пътно-транспортно произшествие, възложена на БЧК, е стопанска по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Тя е образователна, хуманитарна по своя характер. Този извод не се променя и от обстоятелството, че обучението се извършва срещу заплащане. За да защити значим обществен интерес, какъвто представлява помощта на пострадалите при пътно-транспортно произшествие, държавата определя специфичен ред само за обучение на конкретно определени лица - тези, кандидатстващи да получат свидетелство за управление на МПС и то за конкретно определена дейност: обучение с цел придобиване на основни знания и умения за оказване на първа долекарска помощ на пострадали при пътно - транспортно произшествие. Този вид обучение представлява част от дейността обучение за оказване на долекарска помощ. Стопанската инициатива на правните субекти, които искат да извършват това обучение не е ограничена и конституционният принцип на чл. 19, ал. 2 от Конституцията е спазен. Жалбоподателят и към настоящия момент, при действието на оспорената разпоредба на чл. 5 от наредбата може да извършва дейност с такъв предмет. Действително, в случай, че са обучени от дружеството или от други субекти, лицата нямат възможност да получат свидетелство за управление на МПС от органите на Министерството на вътрешните работи, позовавайки се на това обучение. Въпреки това следва да се има предвид, че принципът на равнопоставеност не включва задължение на държавата да осигурява еднакви последици от обучението, респ. от дейността на стопанските субекти. Изискването на чл. 19, ал. 2 от Конституцията за еднакви правни условия и равноспоставеност е изискване по отношение на еднакви правни субекти. В случая обаче БЧК е с изключителен статут, предоставен му от ЗБЧК. Това обуславя различие между БЧК и другите правни субекти, от което последица е и разликата в условията на извършването на дейностите от организацията. Различието в условията е по отношение хуманитарната област, в която държавата е подпомагана от БЧК съгласно чл. 3 от ЗБЧК, в случая - дейностите, свързани с обучение на населението за оказване на първа помощ на пострадали при пътно-транспортно произшествие. Дори и да се приеме, че тази дейност е стопанска, то предвид статута на БЧК като юридическо лице с нестопанска цел, оспорената разпоредба не противоречи и на чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, която норма регламентира извършването на стопанска дейност, когато е свързана с основната дейност и е предвидена в устава на организацията. Оспорената разпоредба на наредбата не нарушава и принципите на Закона за защита на конкуренцията. ЗЗК има за цел да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност (чл. 1, ал. 1 от ЗЗК), като за постигане на целта урежда защита срещу споразумения, решения и съгласувани практики, злоупотреба с монополно и господстващо положение на пазара и всякакви други актове и действия, които могат да доведат до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията в страната и/или да засегнат търговията между държавите - членки на Европейския съюз, както и срещу нелоялна конкуренция. Законът урежда и контрола върху концентрациите между предприятия (чл. 1, ал. 2 от ЗЗК). Приложното му поле се разпростира и по отношение на държавни органи, включително органи на изпълнителната власт и на местното самоуправление, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната (чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗЗК). Компетентна да се произнесе по констатирани нарушения по този закон е Комисията за защита на конкуренцията (чл. 8, т. 1 от ЗЗК). Посочените от жалбоподателя противоречия на оспорения чл. 5 от наредбата с чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗЗК не се констатират. По изложените съображения твърденията на касатора са неоснователни. Първоинстанционният съд е разгледал обстойно направените възражения и правилно е установил, че липсва несъответствие на оспорената разпоредба на наредбата с КРБ и други нормативни актове от по - висока степен, което налага обоснования извод за нейната законосъобразност. С оглед на този извод настоящият петчленен състав намира, че не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия