Решение № 7 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 440/2010 г.

Решение № 7 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 440/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от МБАЛСМ [фирма], [населено място], против решението от 19.11.2009 г., постановено по гр. д. № 1798/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 10.03.2008 г. по гр. д. № 19160/2006 г. на Софийски районен съд, за уважаване на предявените от Т. Н. Д. от [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение № 947 от 24.09.2010 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса дали е налице реално закриване на част от предприятието със закриването на Отделение за клинична патофизиология на човека в МБАЛСМ [фирма], извършено с решение на СД от 06.07.2006 г. и заповед № 496 от 07.07.2006 г. на изпълнителния директор. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Ответникът по жалбата Т. Н. Д. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Т. Н. Д. срещу МБАЛСМ [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради закриване на част от предприятието; за възстановяване на заеманата длъжност мед. лаборант в Отделение по клинична патофизиология на човека в МБАЛСМ [фирма] Въззивният съд е приел, че не е налице реално закриване на част от предприятието със закриването на Отделение за клинична патофизиология на човека в МБАЛСМ [фирма], извършено с решение на СД от 06.07.2006 г. и заповед № 496 от 07.07.2006 г. на изпълнителния директор, послужило за основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо от КТ за прекратяване на трудовия договор на Т. Д.. Това разрешение е в противоречие със задължителна съдебна практика - постановено по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 760 от 16.10.2009 г. по гр. д. № 2260/2008 г. на ВКС, III г. о., с което е прието, че е налице реално закриване на част от предприятието със закриването на Отделение за клинична патофизиология на човека в МБАЛСМ [фирма], извършено с решение на СД от 06.07.2006 г. и заповед № 496 от 07.07.2006 г. на изпълнителния директор. Неправилно е прието с въззивното решение, че е налице фиктивно закриване на част от болницата. Изводът, че дейността продължава да съществува, не се подкрепя от установеното с експертното заключение по делото съотношение в обема на дейностите /изследванията/, които са се извършвали както от отделението, така и от клиничната лаборатория /преди закриването на отделението/ и дейностите, които са се осъществявали преди закриването единствено в отделението и които са преминали към клиничната лаборатория. Съществената и значителна част от дейността на отделението е закрита, а преминалата към клиничната лаборатория дейност не съставлява нейната основна дейност, в която хипотеза следва да се приеме за осъществено реално закриване на част от предприятието - приложеното от работодателя основание за уволнението на служителката. Подборът в случая не е задължителен, тъй като се премахва цялото отделение. Работодателят може да извърши подбор, за да уволни работници и служители, чиито длъжности не се премахват, в интерес на работата и по критериите на чл. 329, ал. 1 от КТ, в който случай извършеният подбор подлежи на съдебен контрол. В разглеждания случай обаче такъв подбор не е извършен. Предвид изложеното уволнението е законосъобразно и предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен, поради което са неоснователни и исковете за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 от ГПК то следва да се отмени и се отхвърлят предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ, като неоснователни. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение