Решение № 7728 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2375/2025 г.

ВАСПето отделение10.07.2025 г.докладчик Елка Атанасова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 2075 от 04.12.2024 г., постановено по административно дело 543/2024 г. от Административен съд - Враца.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ /п/ ЕЛКА АТАНАСОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Туризъм К. и син ЕООД, чрез процесуален представител, срещу решение 2075 от 04.12.2024 г., постановено по административно дело 543/2024 г. от Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Уведомително писмо (УП) изх. 02-060-2600/2674 от 25.07.2024г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки базирани на площ за кампания 2018г., в частта на намаленията, с която на дружеството е отказано подпомагане по СЕПП в размер на 2623.19 лв., по СПП в размер на 58.26 лв., по Подмярка 13.1 в размер на 2398.11 лв. и по ЗДП в размер на 1008.54 лв. Касационната жалба се основава на доводи за неправилност и необоснованост на решението на първоинстанционния съд, като се твърди, че същото е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на решението. Претендират се направените съдебно деловодни разноски за две инстанции, съобразно представен списък на разноските. Ответникът по касационната жалба заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна и да потвърди оспореното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Производството е трето по ред и се развива след като с решение 438 от 10.12.2021 г., постановено по административно дело 243/2021 г. от Административен съд - Враца е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 с изх. 02-060-2600/2674 от 01.04.2021 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. Последвало е произнасяне с Уведомително писмо изх. 02-060-2600/2674 от 09.12. 2022 г. на Зам. изп. директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки базирани на площ за кампания 2018г., което е обжалвано от Туризъм К. и син ЕООД, като с Решение 73/10.03.2023г., постановено по адм.дело 772/2022г. на АдмС-Враца е обявено за нищожно УП писмо изх. 02-060-2600/2674 от 09.12.2022г. на зам.изпълнителен директор на ДФЗ и преписката е върната на адм.орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е оспорено пред ВАС, като с Решение 1087/31.01.2024г., постановено по адм.дело 4732/2023г. на ВАС е оставено в сила. След влизане в сила на съдебното решение от зам.изпълнителния директор на ДФЗ е издадено УП изх. 02-060-2600/2674 от 25.07.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки базирани на площ за кампания 2018г., с което на оспорващото дружество са оторизирани суми по СЕП в размер на 16343,05 лв., СПП 4068,24 лева, Подмярка 13,1/НР 1 в размер на 16735.48 лева и ЗДП в размер на 10894,66 лева и извършени намаления, а именно по СЕПП в размер на 2623.19 лв., по СПП в размер на 58.26 лв., по Подмярка 13.1 в размер на 2398.11 лв. и по ЗДП в размер на 1008.54 лв. Издаденото УП е обжалвано в частта на намаленията, с които на дружеството е отказано подпомагане по СЕПП в размер на 2623.19 лв., по СПП в размер на 58.26 лв., по Подмярка 13.1 в размер на 2398.11 лв. и по ЗДП в размер на 1008.54 лв. С УП в оспорената му част е отказано финансово подпомагане в хипотезата на наддекларирана площ, площи извън специализиран слой ПДП - 2,39ха и 0.15 ха, съгласно Заповед РД 09-314/19.03.2020г. на МЗХ - чл.43 ал.3 т.6 ЗПЗП и площи без правно основание 6,79 ха и 0.11 ха, предоставени от МЗХ с писмо вх. 02-060-2600/723-18/03.06.2024г. на МЗХГ - чл.43,ал.3,т.7 ЗПЗП. За да постанови решението си АС - Враца е приел за установено, че за кампания 2018г. Туризъм К. и син ЕООД е подало общо заявление за подпомагане с вх. 18804353/02.05.2018г. с УРН [номер], като са декларирани два парцела: 48129-221-4-1 с площ 1,58 ха, площ на земеделския парцел с ПО 1,47 ха/последна за 2018г./ и 0.11 ха без ПО и парцел 30606-19-2-1 с декларирана площ 95,32 ха, площ на земеделския парцел с ПО/последна за 2018г./ 88.53 ха и 6.79 ха площ без ПО/последна за 2018г. Относно установяването на правните основания за ползване на парцелите съдът е кредитирал информацията в писмо 10-199/22.05.2024г. на заместник министър на земеделието и храните установяваща, че Туризъм-К. и син ЕООД за кампания 2018 има регистрирани правни основания по реда на чл.37и ал.12 ЗСПЗЗ за ползване на 1261.454 дка за имоти с номера 000072 и 000079 в землището на с.Згориград, общ.Враца, представляващи пасища с храсти от ОПФ, както и на информацията в писмо на МЗХГ 10-199/03.06.2024г. за валидни правни основния за подпомагане на Туризъм К. и син ЕООД с УРН [номер] по парцели за кампания 2018 и 2019г. съобразно която са декларирани за 2018г. парцел 48129-221-4-1 с площ 1,58 ха, и парцел 30606-19-2-1 с декларирана площ 95,32 ха, и двата парцела общинска частна собственост. Решаващият съд е установил, че към 01.02.2018г. дружеството е собственик на животновъден обект с рег. 3042-0300 ( съгласно Писмо рег. ЗЖ-219/27.02.2024г. на изп.директор на БАБХ, ведно с Приложение 1-справка за собственост на 112 бр. коне), като в обекта са налични 112 бр. коня, дружеството фигурира в една от таблиците коне неавтохтонни над 6м., на позиция 1710 и животните собственост на дружеството са 30 бр., а останалите са на името на други пет собственика, посочени в справката. За тези 30 бр. коне, съгласно чл.37и ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ, дружеството е прието, че може да ползва не повече от 900 дка пасища, мери или ливади от общинския поземлен фонд в имоти 8 до 10 категория, предоставени с договори по чл.37и ал.12 от ЗСПЗЗ. АС Враца е приел за установено от фактическа страна, че със заповед РД-46-504/12.12.2018г. и РД-09-229/01.03.2019г. на МЗХГ, изм. с последваща заповед РД-09-314/19.03.2020г. на МЗХ е одобрен специализирания слой за кампания 2018г. Въз основа на справка за наличните животни в ОЕЗ към 05.02.2018г. и писмо на БАБХ изх. 1499/29.05.2018г. съдът е установил, че за периода от 01.01.2018г. до 29.05.2018г. вкл. в животновъдния обект се отглеждат 112 броя коне, за които няма регистрирани входящи и изходящи движения в посочения период. Съобразно справка за наличните животни в ОЕЗ към 01.02.2018г. от БАБХ, в животновъдния обект отново са посочени 112 бр. коне. В част справките са отразени животните по вид, номер на ИД, брой, порода, цвят, пол и възраст. В справка за животни на собственик към 01.02.2018г. на БАБХ като собствени на Туризъм К. и син ЕООД са посочени 30 бр. животни. Въз основа на тези фактически установявания от правна страна АС Враца е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, като съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 АПК реквизити, вкл. правни и фактически основания за издаването му, площите които са без правно основание и разпоредбите, които са нарушени от ЗПЗП, както и заповедта и писмото, въз основа на които е прието, че площите са без правно основание и не са допуснати процесуални нарушения при издаване на акта от категорията на съществените и водещи до отмяна на акта на това основание в оспорената му част. Относно ползваните площи без правно основание - 6,79ха и 0,11 ха съдът се е позовал на ччл.37и ал.1 ЗСПЗЗ, съгласно която норма пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл.24а,ал.2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм, като пасищата, мерите и ливадите се разпределят съобразно броя и вида на регистрираните животни. Посочил, че пасищата, мерите и ливадите, на основание чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ, се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от 15 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и/или до 30 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. Съгласно § 2з от Допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ, животинската единица е условна единица за приравняване на броя на различните видове и категории животни, като един кон над 6-месечна възраст се равнява на една животинска единица. Наличните към 01.02.2018 г. 30 броя неавтохтонни коне над 6-месечна възраст от Туризъм Каменов и син" ЕООД в животновъден обект с per. 3042-0300 според съда се равняват на 30 животински единици (30 бр. неавтохтонни коне, над 6 месечна възраст х 1ж.е.), на основание § 2з, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Предвид разпоредбите на чл. 37 и, ал. 4 ЗСПЗЗ за 30 животински единици, за неавтохтонни породи животни към 01.02.2018 г. се полагат не повече 900.000 дка (30 ж. е. х 30 дка) пасища, мери и/или ливади в имоти от 8 до 10 категория от общинския и/или държавния поземлен фонд. Вследствие на този брой животински единици е изменен обхвата на площите без правно основание, които са предоставени на ДФЗ и на основание чл.41,ал.9 ЗПЗП, подадената информация е използвана за прилагане на разпоредбата на чл.43 ал.3 т.7 от същия закон като основание за намаляване на размера на плащанията по схемите за директни плащания на дружеството. Съдът е извел извод за недоказаност на възраженията на дружеството, че притежава автохтонни животни в обекта, за които се полага по 20 дка за 1 ЖЕ и отхвърлил жалбата на Туризъм-Каменов и син ЕООД срещу оспореното УП. Обжалваното решение е валидно и допустимо - постановено е в предвидената от закона форма от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати се него, но е неправилно. Касационната инстанция намира, че при разглеждането на делото и постановяването на решението са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Административният съд е направил фактически констатации, основани само на част от писмените доказателства, без да обсъди и анализира доказателствата, които им противоречат и положи усилия за изясняването на спора от фактическа страна. При противоречие в доказателствата съдът е длъжен да го обсъди и да поясни кои са доказателствата, на които дава вяра, и защо изключва други, когато установява обстоятелствата, характеризиращи предмета на спора. В случая изложението на съда почива и на факти, които не са изяснени обективно и в пълнота. Административният съд не е подложил на обективен анализ всички, събрани по делото, доказателства, както и доводите на страните. Съдът не е взел отношение по съдържанието на писмените доказателства, представени от жалбоподателя, относно породата и броя на отглежданите животни в ЖО. Независимо, че още с жалбата си срещу административния акт Туризъм Каменов и син ЕООД е представило доказателства справка за наличните животни в животновъдния обект към 05.02.2018г., издадена от интегрираната информационна система на БАХБ, съдържаща информация за породите коне, сред които както коне без порода, така и коне от породата български тежковозен кон и тежковоз, с посочен номер на ИД, която е приета като доказателство с протоколно определение от 14.11.2024г., съдът не е анализирал информацията в справката, както и не се е произнесъл по доказателственото искане на пълномощника на дружеството за представяне на информация по реда на чл.192 от ГПК, с посочване на броя на автохтонните породи в животновъдния обект. Приел е като доказателство и е кредитирал в решението си информацията в справка от БАБХ, в която не е посочена породата на конете, а само вид на животните ( кон) в животновъдния обект. Съгласно § 1 т.18 ж от Закона за животновъдството "Местни породи ", наричани още автохтонни са породи, произхождащи от приспособени към и използвани в определен географски район на страната. Съгласно чл.37и ал.4 изр.2 от ЗСПЗЗ на лицата, които отглеждат едри и дребни преживни селскостопански животни с предназначение за производство на мляко или месо и животни от местни (автохтонни) породи, и/или биологично сертифицирани едри и дребни преживни селскостопански животни, се разпределят до 20 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 40 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. Посочената разпоредба определя като съществено за решаването на правния спор относно наличието на площи без правно основание, обстоятелството относно отглежданите породи коне и дали сред същите има автохтонни такива, доколкото площите на дружеството са земи от 8 до 10 категория и разликата в разпределяните дка за 1 животинска единица при автохтонни и неавтохтонни породи е значителна. За изясняването на това обстоятелства следва да се съберат писмени доказателства, установяващи кои породи коне са местни за географския район, в който е обекта на дружеството, както и дали дали породите коне, отглеждани в ЖО на дружеството през 2018г. са местни /автохтонни, като при невъзможност за изясняването на това обстоятелства с писмени доказателства съдът допусне изслушването на експертиза. С оглед необходимостта от събирането на тези доказателства съдът следва да укаже и доказателствената тежест за представянето им на страните по делото, вкл. и даде указания в случай не непредставянето им, по реда на чл.171 ал.5 от АПК. При наличие на противоречие в писмените доказателства, каквото понастоящем се установява между съдържанието на справката за наличните животни в ОЕЗ на дружеството към 01.02.2018. и 05.02.2018г. и справка приложение 1 към писмо ЗЖ -219 от 27.02.2024г. на БАБХ, съдът следва да обсъди и изясни противоречието, като изложи мотиви кое от доказателствата кредитира и защо. С оглед констатираните отменителни основания решението на административния съд следва да бъде отменено като неправилно и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на страните доказателствената тежест във връзка с неизяснените обстоятелства, даде указания при необходимост по реда на чл.171 ал.5 от АПК, вкл. и за изслушването на експертиза. По претенцията за разноски на касатора следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение