Решение № 5613 от 14.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12835/2019 г.

ВАСVIII отделение14.05.2020 г.докладчик т Маруся Димитрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 5260/01.08.2019 г. по адм. д. № 12016/2018 г. на Административен съд – София град. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Мотиви

Решение № 5613 от 14.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12835/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Драбат" ЕООД моли да бъде отменено решение № 5260/01.08.2019 г. по адм. д. № 12016/2018 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № Р-22221717007005-091-001/13.06.2018 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде прогласен за нищожен или да бъде отменен като незаконосъобразен, алтернативно моли делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Драбат" ЕООД срещу РА № Р-22221717007005-091-001/13.06.2018 г. на ТД на НАП-София, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 28 535, 79 лв и съответните лихви в размер 4 009, 78 лв за периодите от м. 09. 2016 г. до м. 01. 201 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 9 от ЗДДС поради неосъществени доставки на услуги. Касаторът поддържа, че липсват квалифицирани електронни подписи на актосъставителките на РА по чл. 13, ал. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), и не е представено удостоверение по чл. 25, ал. 1 от същия закон. Съдът е приел, че РА е подписан с квалифициран електронен подпис от издателя му. По делото са представени на диск и на хартиен носител удостоверения за наличие на квалифициран подпис за Д. Д. и на А. Г. и удостоверения за наличие на електронен подпис на А. М. и Б. Я., които на приложеният диск и разпечатани страници на хартиен носител не са отворени на полето, посочващо сертификат за квалифицирано изявление. Съгласно чл. 25, § 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юни 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО правната сила и допустимостта на електронния подпис като доказателство при съдебни производства не могат да бъдат оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма или че не отговаря на изискванията за квалифицирани електронни подписи. На основание чл. 288, ал. 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Съгласно чл. 1 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори /Акта за присъединяване/ за целите на настоящия акт изразът "Учредителни договори" означава: б. "а" ) Договорът за създаване на Европейската общност...., изменени и допълнени по силата на договори или други актове, влезли в сила преди присъединяването.... Според чл. 2 от Акта за присъединяване от датата на присъединяване, разпоредбите на Учредителните договори и актовете, които са приети от институциите и от Европейската централна банка преди присъединяването, са задължителни за България и Румъния и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в тези договори и в настоящия акт. Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) не е нов договор, а съществено изменение на Договора за създаване на Европейската общност и е Учредителен договор по смисъла на чл. 1 от Акта за присъединяване. ДФЕС е задължителен за Република България на основание чл. 1 и 2 от Акта за присъединяване и предвид участието на страната в приемането на измененията на ДФЕС със Договора от Лисабон, който е в сила от 1.09.2009 г. Предвид прякото действие на цитирания чл. 25, § 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 доводите пред съда и в касационната жалба за липса на квалифициран електронен подпис на А. М. и Б. Я. не следва да се обсъждат. С тези допълнения изводът на съда, че РА е редовно подписан от издател с електронен подпис е правилен, а оспорването на РА поради липса на квалифициран електронен подпис на актосъставителките е недопустимо. Правилен е изводът на съда, че по силата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК РА се издава от възложилия ревизията орган и ръководителя на ревизията. В разглеждания случай ЗВР № Р-22221717007005-020-001/13.10.2017 г. е издадена от Д. Д., връчена на ревизираното лице на 23.10.2017 г. Предвид ЗВР № Р-22221717007005-020-004/22.02.2018 г. издадена от Д. Д. ревизията е продължила от 23.10.2017 г. до 23.03.2018 г. В съдебното производство е представен болничен лист № Е 20180624472/22.03.2018 г. на МБАЛ "Света София", издаден на Д. Д. с посочен режим на лечение болничен и домашен. Съгласно чл. 7, ал. 3 от ДОПК определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. С решение № Р-22221717007005-098-001/11.04.2018 г. на директора на ТД на НАП-София разглеждането и решаването на ревизионното производство е иззето от Д. Д. поради трайна невъзможност за изпълнение на служебните й задължения - отпуск по болест и поради течащите срокове по приключване на преписката. Правомощията й по възлагане са възложени на А. М., началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП-София. В писмо от 3.01.2019 г. на директора на ТД на НАП /л. 77 от делото/ е посочено, че отсъствието на служителката Д. Д. е в периода 19. 03 – 17.05.2018 г. При тази фактическа обстановка, без да изиска прилагане на останалите болнични листове за Д. Д. до 17.05.2018 г. съдът е приел, че е установена трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Приел е също, че решението за изземване на преписката изхожда от компетентен орган. Решение № Р-22221717007005-098-001/11.04.2018 г., издадено от името И. Х. – директор на ТД на НАП-София е подписано от А. Г. – заместник директор на ТД на НАП-София. По делото не са събрани доказателства за отсъствие на титуляра И. Х. на 11.04.2018 г. поради което изводът на съда, че РА е издаден от компетентен орган е направен при неизяснена фактическа обстановка. Съдът следваше на основание чл. 171, ал. 4 от ДОПК да укаже на ответника да представи доказателства за отсъствие на И. Х. на 11.04.2018 г. поради отпуск, болест или командировка, както и заповед за назначение на А. Г. за заместник директор на ТД на НАП-София. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка относно компетентността на горестоящия орган, издал решението по чл. 7, ал. 3 от ДОПК, а и оттам относно компетентността на органа по приходите, издал оспорения РА. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се дадат указания на ответника да представи заповед за назначаване на А. Г. за заместник директор на ТД на НАП-София и за отсъствие на титуляра И. Х. на 11.04.2018 г. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,

Цитирани разпоредби

1