Решение № 12060 от 29.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Пазарджик против решение 114 / 14.02.2022 г. по адм. дело 991 / 2021 г. на Административен съд Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба Й. Чамова, от [населено място], област Пазарджик, чрез адвокат Гостева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, с които моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 114 / 14.02.2022 г. по адм. дело 991 / 2021 г. Административен съд Пазарджик е отменил решение 1012 12 183 # 3 / 10.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърденото с него разпореждане 1012 12 57 # 5 / 15.06.2021 г. на ръководител Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ, с което е отказано по заявление вх. 1012 12 57 / 11.03.2021 г. на Й. Чамова да бъде изменена, отпуснатата й с разпореждане 18 / прот. N 1 МИН / 12.09.2012 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изпратил е административната преписка на органите на НОИ за издаване на нов акт при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. Приел е, че оспорените актове са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби основание за отмяната им като незаконосъобразни по чл. 146, т.4 АПК. Решението е правилно. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Спорът е относно изискването - дали положеният труд от Чамова е отговарял на пълната норма на задължителната преподавателска работа. Трудовият стаж на посочената длъжност дружинен ръководител е придобит преди действието на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в сила от 1.01.2000 г. По силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО при пенсионирането на лицата трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г., се квалифицира и категоризира съгласно действащите дотогава разпоредби. Материалноправните разпоредби, действащи след 1.01.2000 г., са неприложими по отношение на осигурителните правоотношения, съществували и приключили преди влизането им в сила. Учителският трудов стаж е обвързан с пълната норма за задължителна преподавателска работа с приемането на чл. 41, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (нов, ДВ - бр. 40 от 21.05.1991 г.), който също няма обратно действие по отношение на вече приключили осигурителни периоди. Съгласно чл. 41, ал. 2 ППЗП (отм.), приложим към момента на полагане на процесния трудов стаж, учителски трудов стаж е трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. Правилно съдът е приложил разпоредбите на Закона за народната просвета (обн. - ДВ, бр. 218 от 17.09.1948 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) и Указ 330 за народната просвета (обн. - Изв., бр. 90 от 9.11.1954 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) във вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. Разпоредбите, действали по време на полагане на труда, не са предвиждали норматив за задължителна преподавателска работа на дружинните ръководители и на останалите служители на учебно-възпитателни и организационно-педагогически длъжности в системата на народната просвета. Дейността на дружинния ръководител, посочен в закона като "ръководител на Димитровската пионерска организация "Септемврийче", е включвала учителски функции за възпитание на деца от основния курс на образование в учебни заведения и затова се е изпълнявала от лица с педагогическо образование, каквото лицето безспорно притежава. Прегледът на цялата нормативна уредба, в сила до 1990 г., сочи, че дружинните ръководители са били със статут на учителски кадри (чл. 1 от ПМС 50 от 2.11.1989 г. за въвеждане на новата система от основни заплати в народната просвета, Правилник за ученическите почивни лагери и екскурзионното летуване на учениците (ДВ, бр. 53 от 6.07.1982 г. и др.). Длъжността е била изпълнявана на пълен работен ден и е включвала обучителни функции, поради което придобитият трудов (осигурителен) стаж следва да бъде зачетен за учителски. Длъжността "дружинен ръководител" фигурира също така в Списък 91-01-168 от 14.09.2000 г., приет от МОН и НОИ, относно длъжностите, за които се признава учителски трудов стаж по смисъла на чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите. Дейността на дружинен ръководител се е изпълнявала от лица с педагогическо образование, защото е включвала упражняване на учителски функции и работа по възпитание на деца от 1 до 8 клас в различни учебни заведения (ОУ и СОУ). От показанията на разпитаните по делото свидетели е установено по безспорен и категоричен начин осъществяването на трудова дейност от ответника по касация като дружинен ръководител, която в пълна степен е съответстваща на преподавателската дейност. Работата с деца, във връзка с тяхното възпитание и усъвършенстване, посредством използване на педагогически методи несъмнено следва да се счита за именно такава. При тези данни съдът правилно е приел, че следва положеният от Чамова труд в процесния период да бъде приравнен към учителския труд стаж с последиците за пенсиониране по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО. Тезата на касатора, че Чамова не е доказала, че е изпълнила пълната норма на задължителна преподавателска работа и съдът неоснователно е приел, че тя отговаря на посоченото изискване не кореспондира с доказателствата по делото, които съдът правилно е обсъдил в тяхната съвкупност. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока договор за правна защита и съдействие от 15.03.2022 г. възлизат на сумата от 500,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение