Решение № 5909 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4277/2015 г.

Решение № 5909 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4277/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образвано е по два броя касационни жалби, подадени: 1/ от Таня Войкова Зеринова, чрез пълномощника й - адв. Тотева, против решение № 594/05.02.2015 г. по адм. дело № 10360/2014 г. на Административен съд София-град, в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата й против Заповед № 18-10307/18.07.2014 г. на началника на СГКК - гр. София, с която е одобрено изменение на КККР на с. Кътина, одобрени със заповед № РД-19-6/13.01.2012 г. на ИД на АГКК, в частта относно промяна границата на имот с идентификатор 41010.4891.1103, като недопустима и производството по делото е прекратено в тази му част и в частта му, с която е отхвърлена жалбата й против Заповед № 18-10307/18.07.2014 г. на началника на СГКК-гр. София, като неоснователна, като е осъдена да заплати на Стефан Стоев Харизанов разноски по делото, в размер на 375 лева; и 2/ от Стефан Стоев Харизанов, от гр. София, чрез пълномощника му - адв. Нишева, против същото решение № 594/05.02.2015 г. по адм. дело № 10360/2014 г. на Административен съд София-град, в частта му, с която е отменена Заповед № 18-10307/18.07.2014 г. на началника на СГКК-София, в частта й относно нанасянето на нов обект в кадастралния регистър - имот с идентификатор 41010.4891.1120 с единствен собственик Стефан Стоев Харизанов.

В касационната жалба на Таня Войкова Зеринова се поддържа искане за отмяна на решението, в обжалваните му части, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

В касационната жалба на Стефан Стоев Харизанов се поддържа искане за отмяна на решението, в обжалваната му част, като неправилно, поради нарушение на материалния закон.

В с. з. двамата касатори, чрез пълномощниците им - адв. Тотева и адв. Нишева, поддържат касационните си жалби, както взаимно ги оспорват.

Ответникът: началника на СГКК-гр. София, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането им по същество установи:

1. По касационната жалба на Таня Войкова Зеринова:

С решението, в обжалваната му по т. 2 част, съдът е приел, че Зеринова няма правен интерес от обжалване на Заповед № 18-10307/18.07.2014 г. на началника на СГКК-София, с която е одобрено изменението на КККР на с. Кътина, общ-Столична, одобрена със заповед № РД-18-6/13.01.2012 г. на ИК на АГКК-София, в частта касаеща промяна в границите на имот с идентификатор 1103 /накрая/, тъй като не е вписана в КР като собственик на този имот, поради което не е заинтересовано лице с право на жалба. Поради това е приел, че спрямо имот 1103, собственост на Столична община, жалбата й е недопустима и е прекратил производството по делото.

По отношение оспорването на същата заповед, в частта й по т. 3, с която жалбата й е отхвърлена, съдът е приел: Изменението на КК, чрез заличаването на имот с идентификатор 86 /накрая/, нанасянето на негово място на нов имот с идентификатор 1120 /накрая/ с променени граници и площ, както и нанасянето на нов имот с идентификатор 1119 /накрая/, е законосъобразно. Според съда това изменение е на основание решение по в. гр. д. № 6972/2013 г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 28.01.2014 г., по разрешен спор за материално право по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, между Стефан Стоев Харизанов /ищец по това дело/ и Таня Войкова Зеринова и Виолета Войкова Цветанова /ответници/, с което съдът е признал съществуването на грешка в кадастралната основа на РП от 1985 г. и в кадастралната карта от 2012 г. на с. Кътина, община-Нови Искър, относно заснемането на улица-тупик от 150 кв. м., като част от имот № 86, вместо като самостоятелен имот и е отрекъл правото на собственост на страните върху тази улица-тупик. При съобразяване с това решение, началника на СГКК-София е одобрил оспореното изменение, като е нанесъл като нов имот в кадастъра улицата-тупик от 150 кв. м., с нов идентификатор 1119 /накрая/. Новият имот е проектиран върху част от имот 86 /в северната му част/ и върху част от общински имот - 1103, съгласно скица № 1 по заключението на вещото лице, като неразделна част от цитираното решение на СГС, поради което жалбата на Зеринова срещу него е неоснователна. По отношение останалите граници на имот 86, заснет като нов имот 1120, съдът е приел, че изменение няма, като същите са съобразно границите на имота по влязлата в сила КККР от 2012 г., които не са обжалвани и са влезли в сила. Съдът е отхвърлил и оплакването отнносно невключената в имот 86, респ. в новия имот 1120, придаваема част от съседния имот 625 / собственост на ответника Харизанов/, в размер на 390 кв. м., по РП от 1985 г., като неоснователно, поради липса на доказателства за уредени регулационни сметки.

Решението, в обжалваните му части по т. 2 и т. 3, е правилно.

При правилно приложение на закона са изводите на съда, че касаторът Таня Зеринова, няма правен интерес да оспорва изменението на процесната заповед, в частта й, засягаща имот 1103 /накрая/, вписан в КР като собственост на Столична община. По отношение на този имот същата не е установила наличие на вещни права, както и не е вписана като собственик в КР. Поради това правилно е прието, че същата няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, с право на жалба срещу изменението на КККР, в частта за този имот. Като правилно в тази част обжалваното решение следва да се остави в сила.

Правилни са изводите на съда и по отношение оспореното изменение на КК, касаещо заличаването на имот № 86 и нанасянето на нови имоти № 1120 и № 1119.

Заповедта е издадена на основание чл. 54, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗКИР /ред. Д. в. бр. 49/2014 г., в хипотезата на непълнота и грешка, установена с влязло в сила решение по вгр. дело № 6972/2013 г. на СГС, гр. отделение, IV-А състав /стр. 59-62 от първ. дело/. При съобразяване с него началникът на СГКК-София е одобрил изменението на КК, в оспорената от Таня Зеринова част, като е нанесен нов имот 1119, представляващ улица-тупик, с площ от 150 кв. м., съгласно скица № 1 от заключението на вещото лице по вгр. д. № 6972/2013 г. на СГС, представляваща неразделна част от цитираното решение по това дело. При това нанасяне е взета част, в размер на 50 кв. м., от имот № 86, трансформиран с изменението в нов имот № 1120, и друга част от имот 1103-улица на СО. Поради това правилни са изводите на съда, че намаляването на площа и промяна в северната граница на имот № 86, собственост на касатора Зеринова, на основание влязлото в сила съдебно решение по вгр. д. № 6972/2013 г. на СГС, е законосъобразно.

Законосъобразни са и другите изводи на съда, че по отношение останалите граници на нов имот 1120, жалбата на Зеринова е неоснователна, тъй като същите са установени с влязлата в сила КК от 2012 г., която не е обжалвана в тази й част, а същевременно не установява права на собственост в по-голям обем от съществуващите към 2012 г. Законосъобразно съдът е отхвърлил претенцията на касатора и по отношение намалената площ на имот 1120, с 390 кв. м., представляващи придаваемо място от съседния имот 625 към УПИ XXI-86, кв. 3 по плана на с. Кътина от 1985 г., поради липса на данни за приложена регулация и уредени регулационни сметки за тази придаваема част, както и поради това, че влязлата в сила КК от 2012 г. за имот № 86, е на основание кадастралния план от 1985 г., а не на основание РП от 1985 г., която не е обжалвана в тази част и по която имот № 86 е без площа на това придаваемо място.

От изложеното следва, че като правилно, в частта по т. 3 от обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на касатора Зеринова, това решение следва да бъде оставено в сила.

1. По касационната жалба на Стефан Стоев Харизанов:

С решението, в обжалваната му част по т. 1, съдът е отменил заповедта на началника на СГКК-София, в частта й, с която е изменен кадастралния регистър /КР/, относно новонанесен имот 1120 и същия е записан с единствен собственик Стефан Стоев Харизанов.

За да постанови този правен резултат съдът е приел, че в тази част заповедта е незаконосъобразна, тъй като записания единствен собственик Стефан Харизанов не установява вещни права върху бивш имот 86, респ. върху нов имот 1120, а само върху съседния му такъв - имот № 625. Освен това е приел, че са налице данни за висящо съдебно производство по спор за собственост между оспорващата и записания единствен собственик на този имот, който е пречка за изменението на КР в тази част.

Решението в обжалваната му част, по т. 1, е недопустимо и подлежи на обезсилване, а производството в тази част-на прекратяване.

Липсва обжалване на заповедта, в частта й на кадастралния регистър относно новозаснет имот № 1120. С подадената до АССГ жалба на Таня Зеринова, е оспорено изменението на КК относно имоти 86 и 1103 и нанасянето на нови имоти с идентификатори накрая 1120 и 1119, като твърденията са за неправилно нанесени граници и площ на тези имоти. В жалбата липсват оплаквания и петитум относно незаконосъобразност на КР за имот 1120, поради записването на единствен собственик Стефан Стоев Харизанов.

От друга страна, видно от заповедта, по отношение на КР, в частта му за имот 1120, липсват изменения. И преди и след заповедта имот № 86, отговарящ на нов имот 1120, е записан на името на двама собственици: Стефан Стоев Харизанов и бащата на жалбоподателката-Войко Цветанов Павлов.

Изложеното обуславя извод, че в тази част на обжалваното решение, съдът се е произнесъл, без да има искане, а доколкото е приел, че има такова, то е без предмет, което прави решението недопустимо.

При недопустимост, която е по-тежък порок от неправилността на обжалваното решение, в тази му част, не се налага обсъждане на оплакванията за неправилност.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение