Решение № 101 от 8.4.2025 г. на ВКС по т.д. № 20248002902396/2024 г.

Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена молба от „ЗД „Бул инс““ АД, гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 260009 от 2.10.2020 г. по т. д. № 203/2019 г. на Софийски окръжен съд, потвърдено с решение № 848 от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 3975/2020 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която молителят е осъден на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на Д. В. И. сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 14.02.2019 г., по вина на водача Иван Емилов И., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2019 г. до окончателното плащане на сумата. Молителят твърди, че се е осъществило основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е налице ново обстоятелство, а именно постановена присъда по НОХД № 303/2021 г. на Костинбродски районен съд, с която за виновен за процесното ПТП е признат Д. В. И.. Поддържа, че се касае до обстоятелство от значение за делото, тъй като посоченото физическо лице като причинител на ПТП няма право на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на произшествието, на основание чл. 477 КЗ. Ответникът по молбата за отмяна Д. В. И. е депозирал отговор, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. Сочи, че присъдата, на която се позовава молителят, не е влязла в сила, поради което не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед твърдението на молителя, че е узнал за постановената присъда към момента на подаване на молбата за отмяна. С влязлото в сила решение № 260009 от 2.10.2020 г. по т. д. № 203/2019 г. на Софийски окръжен съд, потвърдено с решение № 848 от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 3975/2020 г. на Софийски апелативен съд, „ЗД „Бул инс““ АД е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на Д. В. И. сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди във връзка с телесни увреждания вследствие на ПТП, настъпило на 14.02.2019 г., по вина на водача Иван Емилов И., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2019 г. до окончателното плащане на сумата. Съдът е приел, че на 14.02.2019 г., в 4, 55 ч. на път № SF1030, в посока с. Голяновци към с. Драговищица застрахованият при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач на лек автомобил „Опел Корса“с ДК № СО 64 18 ВН Иван Емилов И. при управление на превозното средство със съдържание на алкохол в кръвта от 1, 42 промила е причинил ПТП, при което е пострадал пътуващият в същия автомобил на предната дясна седалка Д. В. И.. Последният е получил следните травматични увреждания – контузия на главата, съчетана с охлузвания и множество порезни рани, контузия на дясното коляно, на дясната глезенна става и на лявата ръка, както и мозъчно сътресение. С представената в настоящото производство присъда № 8 от 4.06.2024 г. по НОХД № 303/2021 г. на Костинбродски районен съд Д. В. И. е признат за виновен в това, че на 14.02.2019 г. около 4, 40 ч. на четвъртокласен общински път SFO 1030 между с. Драговищица и с. Голяновци, община Костинброд при управление на лек автомобил марка Опел, модел Корса с рег. № СО 64 18 ВН, с посока на движение от разклона за с. Балша към с. Драговищица е нарушил правилата за движение, а именно чл. 5, ал. 1, чл. 21, ал. 1 ЗДвП, чл. 3 и чл. 73, ал. 1 ППЗДвП, движейки се с превишена скорост – 109 км/ч по непредпазливост причинил на Иван Емилов И. тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма, постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота и средни телесни повреди, изразяващи се в гръдна травма и счупване на челюст, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и чл. 54 НК съдът го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съгласно удостовереното в писмо от 16.12.2024 г. на Костинбродски районен съд и писмо от 10.02.2025 г. на Софийски окръжен съд присъдата не е влязла в сила - същата е обжалвана от подсъдимия Д. И., като по жалбата му е образувано ВНОХД № 657/2024 г. на Софийски окръжен съд, по което няма постановен и влязъл в сила съдебен акт. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 260009 от 2.10.2020 г. по т. д. № 203/2019 г. на Софийски окръжен съд е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква наличие на новооткрити обстоятелства – юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на съдебното дирене, или на нови писмени доказателства, установяващи такива факти. Те следва да са от съществено значение за делото и да е била налице обективна невъзможност за страната да узнае за съществуването им или да се снабди с установяващите ги писмени доказателства. Касае се до непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се установява след влизане на решението в сила и която се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, а не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса. Според задължителните указания по т. 3 и т. 7 от ППВС № 2/1977 г., които не са загубили значение си и при действието на новия ГПК, е допустима отмяна, когато след влизането в сила на решението на гражданския съд с влязла в сила присъда се установява по надлежния ред имащ значение за спора факт. Влязлата в сила присъда представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 231, б. „а“ ГПК /отм./, сега чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, макар че фактът е бил известен на твърдялата го страна, защото едва чрез признаването му за съществуващ по надлежния ред, той е станал установен. Противоречие между решение и постановена след влизането му в сила присъда може да се отстрани по реда на чл. 231, б. „а“ ГПК /отм./, съответно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая присъдата, на която се основава искането на молителя по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, има отношение към виновното противоправно поведение на Д. И., намиращо се в причинна връзка с настъпването на процесното ПТП на 14.02.2019 г., съответно с вредите вследствие на произшествието. С оглед дадените законодателни разрешения в чл. 477, ал. 3 и 1 КЗ относно третите лица, които като пострадали от деликт разполагат с правото на пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданската отговорност“ на автомобилистите, посоченото поведение е факт от съществено значение за спора по иска на Д. И. с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 14.02.2019 г. Не се установява обаче присъдата да е влязла в сила, а съгласно горните разяснения само влязлата в сила присъда би могла да представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и да установи по надлежния ред със задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, сила дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК/. По тези съображения в случая не е налице твърдяното основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Костинбродски районен съд. Поради липсата на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение