Решение № 8670 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3768/2017 г.

Решение № 8670 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3768/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. С. Я., с. К., ул. "С. Т." №..., О. К. срещу Решение № 274 от 29.12.2016 г. на Административен съд, гр. К., постановено по административно дело № 293/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-н Янков срещу отказ на кмета на О. К., рег. № 94-00-3232 от 8.09.2016 г. да го заличи като данъчно задължено лице за данък върху превозните средства за лек автомобил, марка "Форд", модел "Ескорт", регистрационен № С4713СТ.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - Н. С. Я., счита обжалваното решение за необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че от решението не става ясно защо жалбата е отхвърлена, тъй като в мотивите съдът приема жалбата за основателна, а с диспозитива я отхвърля. Съдът приема за доказано прекратената служебно регистрация на автомобила, но отхвърля жалбата. В мотивите съдът се позовава на чл. 52, т. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), но приема отказа на кмета за законосъобразен, което значи, че приема дължимост на данъка за нерегистрирано превозно средство.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което го заличи като задължено за данъка върху процесното моторно превозно средство лице. Касаторът се представлява от адв. И. К., Адвокатска колегия, гр. К..

1. Ответникът по касационната жалба - кметът на О. К., счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото и прави подробен преглед на релевантната нормативна уредба. С оглед на доказателствата по делото и на относимите правни норми счита обжалваното решение за правилно и обосновано. В случая не е налице хипотезата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 13, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за намаляване на замърсяването с отпадъци от моторни превозни средства (Наредбата за замърсяването, отм.), чл. 18, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45), чл. 15, ал. 2 от Наредбата за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства (Наредба за отпадъците, отм.). Сочи, че свидетелството за регистрация не е върнато в отдел "Пътна полиция", поради което не са налице предпоставките на чл. 143, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът неправилно е приложил чл. 58, ал. 4 ЗМДТ с оглед на установеното прекратяване на регистрацията на процесния автомобил.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 15.12.2003 г. г-н Янков купува от И. В. Б. лек автомобил, марка "Форд", модел "Ескорт", регистрационен № С4713СТ, рама № WFOAXXGCAABC1164. Договорът е нотариално заверен.

1. На 19.12.2003 г. г-н Янков подава декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ за закупения лек автомобил.

1. На 7.09.016 г. г-н Янков подава искане до кмета на О. К. да бъде "снет от данъчните му задължение - данък МПС" за лек автомобил, марка "Форд", модел "Ескорт", регистрационен № С4713СТ. Към искането прилага удостоверение от сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. К., удостоверяващо, че на името на г-н Янков не е регистриран лек автомобил, марка "Форд", модел "Ескорт", регистрационен № С4713СТ, удостоверение, рег. № 113900-5590 от 31.08.2016 г.

1. На 8.09.2016 г., кметът на О. К., с акт, рег. № 94-00-3232, приема, че "платеният данък върху превозните средства не може да бъде възстановен".

1. В хода на съдебното производство:

а) е представено удостоверение, рег. № 113900-7383 от 14.11.2016 г., издадено от началника на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. К., с което е удостоверено, че регистрацията на моторно превозно средство - лек автомобил, марка "Форд, модел "Ескорт", регистрационен № С4713СТ, е извършена на 13.02.1997 г. на името на И. В. Б., адресно регистриран в гр. С.;

б) информация от началника на отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, че поради бракуване на архива на отдела до 30.09.2006 г. не може да предостави документацията по регистрацията на лек автомобил, марка "Форд", модел "Ескорт", регистрационен № С4713СТ; представя извлечение от автоматизираната система, в което е вписано, че на 22.07.2005 г. автомобилът е спрян от движение "техническа неизправност на пътя", както и "състояние: прекратен, служебно 1.10.2006 г. ";

в) разпитани са свидетелите Яначкова - началник отдел "Местни приходи" в О. К., и Долбински - познат на г-н Янков.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти съдът приема от правна страна, че оспореният акт е постановен в съответствие с материалния закон и неговите цели, при съответствие на фактическите и правни основания и доказателствата по преписката.

Съдът приема, че не е налице хипотезата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, тъй като считано от 22.07.2005 г. автомобилът е спрян от движение, но от 15.12.2003 г. негов собственик е г-н Янков, който не е изпълнил задължението си да регистрира автомобила. Съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 143, ал. 6, 7 и 8 ЗДвП във вр. с чл. 18 и § 3, ал. 3 от Наредба № I-45. Приема, че от 1.10.2006 г. автомобилът е с прекратена служебно регистрация, което е станало известно на г-н Янков в съдебно заседание на 13.12.2016 г.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения отказ и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за необосновано - изводите на съда противоречат на доказателствата по делото. Доводите в подкрепа на този твърдян порок на съдебния акт са свързани с преценката на съда на три факта - служебно прекратената на 1.10.2006 г. регистрация на автомобила, липсата на регистрация на същия и липсата в подадената данъчна декларация на информация за автомобила.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК съдът служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон. С оглед на това, преди да се произнесе по доводите на касатора за порока необоснованост съдът следва да извърши задължителната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК.

Обжалваното решение е валидно - постановено е от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано. Решението е и допустимо - постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателните процесуални предпоставки за решаване на делото по същество.

За да бъде съдебното решение правилно трябва да е в съответствие с материалния закон. Това значи, че съдът правилно трябва да е издирил, тълкувал и приложил релевантната правна норма, тази, която определя компетентността, формата, производството и материалната законосъобразност на оспорения административен акт.

Видно от мотивите на обжалваното решение съдът не е извършил проверка за компетентността на органа, издал оспорения акт. Компетентността е първото изискване за законосъобразност, визирано в чл. 146 АПК, и когато съдът започне проверката си за законосъобразност на един административен акт най-напред трябва да провери издаден ли е актът от компетентен орган, защото акт, издаден от некомпетентен орган е нищожен и следователно за никаква негова законосъобразност не може да става въпрос.

Видно от съдържанието на искането, с което г-н Янков е сезирал кмета на общината, той е поискал да бъде закрита данъчната партида на негово име за моторното превозно средство - лек автомобил, марка "Форд", модел "Ескорт", регистрационен № С4713СТ. Предметът на искане правилно е определен от съда. Но видно от обжалвания акт с него кметът на общината е отказал възстановяване на внесен от г-н Янков данък за процесното превозно средство до датата на подаване на искането. С оглед на това кметът на общината се е произнесъл по едно искане, с което не е бил сезиран.

Дори и да се приеме, както приема съдът, че фактически кметът на общината е отказал да закрие данъчната партида на г-н Янков за процесния автомобил, с оглед на изложените мотиви в акта за предпоставките, при наличието на които следва да се прекрати данъчната регистрация, то съдът също е дължал проверка за компетентността на органа.

Съгласно чл. 52, т. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа на страната. Задължен за данъка е собственикът на превозното средство - чл. 52 ЗМДТ. Той е длъжен в двумесечен срок от придобиване на превозното средство да го декларира пред общината по постоянен адрес - алинея 4, независимо от множеството й редакции в годините.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗДвП пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер. Съгласно чл. 143, ал. 6 ЗДвП прекратяването на регистрацията на пътно превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и представяне на табелите с регистрационните номера. Със заявлението собственикът представя документ, че превозното средство е представено за разкомплектоване, или декларация за съхранението му в частен имот.

Съгласно чл. 58, ал. 4 ЗМДТ за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяването на регистрацията.

В периода от 22.07.2005 г. до подаването на искането - 7.09.2016 г. законът - чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, предвижда освобождаване от данък, но при различни предпоставки. Така до 1.01.2007 г. освобождаването от данък е за превозно средство, което няма да се ползва, при условие, че до края на предходната година собственикът му е върнал регистрационния талон. От 1.01.2007 г. изискването е освен превозното средство да не се ползва и собственикът да е върнал свидетелството за регистрация до края на предходната година да е представил и удостоверение за разкомплектоване. От 1.01.2013 г. изискването е за излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектоване, данък да не се дължи след прекратяване на регистрацията и представяне на удостоверение за разкомплектоване.

Освен тези материалноправни предпоставки за дължимостта на данъка релевантни за преценката на компетентността на органа са разпоредбите на чл. 4, ал. 3 и 5 ЗМДТ. Съгласно тези разпоредби кметът на общината осъществява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), а определени от него служители в общината осъществяват правомощията на орган по приходите.

Съгласно чл. 82, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 52, ал. 4 ЗМДТ задължените лица се регистрират в съответната данъчна администрация (каквато по своята същност е звеното за местни приходи в общината с оглед на правомощията на служителите му), а съгласно чл. 82, ал. 1, т. 2 ДОПК регистрацията се прекратява с отпадане на основанието за извършването й.

Видно от искането на касатора, с което е сезирал кмета на общината, той е поискал прекратяване на регистрацията като задължено за данък върху процесното превозно средство лице. Компетентен да се произнесе по искането за прекратяване на регистрацията е органът по приходите, а не кметът на общината, който осъществява единствено правомощията по чл. 152, ал. 2 ДОПК. Актът на органа по приходите за прекратяване на регистрацията или отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 144, ал. 1 ДОПК съгласно чл. 83, ал. 4 ДОПК.

Видно от горното съдът не е извършил проверка компетентен ли е органът издал оспорения акт, а направо е проверил неговата материална законосъобразност, но един акт, издаден от материално некомпетентен орган, не може да бъде материално законосъобразен, защото е нищожен - органът няма компетентност да регулира правоотношенията, предмет на акта.

Нещо повече. Съдът не е констатирал, че оспореният акт е издаден вероятно при условията на заместване - подписан е със запетая, и не е указал на ответника да ангажира доказателства за осъщественото заместване. Въпросът за авторството на акта също въобще не е бил предмет на съдебната преценка от страна на съда, макар с оглед на установената нищожност да е ирелевантен - заместване на некомпетентен орган не може да породи релевантен за валидността на акта факт.

Като не е установил, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган, т. е. е нищожен, съдът е постановил неправилно съдебно решение, в нарушение на материалния закон. Некомпетентността на издателя на акта прави ненужна проверката за спазване на изискванията за форма, административнопроизводствените правила и съответствие с материалния закон на оспорения акт. Поради това съдът не следва да обсъжда доводите на страните свързани с тези пороци на съдебния акт.

Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Съдът следва да обяви нищожността на оспорения акт и да изпрати преписката на компетентния орган - орган по приходите в О. К., който да се произнесе по искането на г-н Янков за прекратяване на регистрацията му като задължено за данък върху процесното превозно средство лице. Нещо, което още кметът на общината е следвало да направи, след като е бил сезиран с искането на г-н Янков с оглед на задължението му по чл. 31, ал. 2 АПК.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди О. К. - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, да заплати на г-н Янков направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 15,00 лв. държавна такса и 400,00 лв. адвокатско възнаграждение, платено в брой по договор за правна защита и съдействие № 20922 от 15.02.2017 г. Съдът не присъжда договореното в договор за правна защита и съдействие № 20918 от 3.11.2016 г. адвокатско възнаграждение от 100,00 лв., тъй като по делото не са представени доказателства за реалното му плащане.

Водим от горното и основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд