Решение № 14589 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5273/2017 г.

Решение № 14589 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5273/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс– (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Трендафилов от [населено място], депозирана чрез надлежно упълномощената адв. В. Милушева от АК Кърджали, срещу Решение № 13 от 28.02.2017 г., постановено по адм. дело № 194/2016 г. на Административен съд - гр. Кърджали (АС Кърджали) в частта му, с която е отхвърлена жалбата срещу Заповед № 1262/5.12.2016 г. на Кмета община Кърджали в частта, с която е прекратено наемното правоотношение на общината с жалбоподателя. В жалбата са изложени твърдения, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон на съдопроизводствените правила и е необосновано. Смята, че съдът не е разгледал задълбочено оплакванията развити в първоинстанционната жалба, като съдържащите се в мотивите формални доводи са довели до формиране на неправилни правни изводи. Счита, че неправилно съдът приема издадената заповед за законосъобразен акт, тъй като не са налице посочените в нея правни и фактически основания за прекратяване на наемното правоотношение. Намира, че към преписката се намират противоречиви данни за дължимите суми за наем. Изложени са съображения, че адм. орган е допуснал съществени нарушения на административно производствените правила, а именно на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Моли да се отмени обжалваното решение на АС Кърджали в частта, в която е отхвърлена жалбата против Заповед № 1262/5.12.2016 г. на Кмета на община Кърджали, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателя. Ответникът Кмета на Община Кърджали редовно призован в съдебно заседание не изпраща процесуален представител и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че в обжалваното решение не се констатира наличие на пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, водещи до отмяната му и същото следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт- Решение № 13 от 28.02.2017 г., постановено по адм. дело № 194/2016 г. на Административен съд - гр. Кърджали е ОБЯВЕНА нищожността на Заповед № 1262/5.12.2016 г. на Кмета община Кърджали в частта й, с която е отменена Заповед за настаняване № 7/26.01.1998 г. на Кмета на община Кърджали. На следващо място е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на лицето в останалата й част против Заповед № 1262/5.12.2016 г. на кмета на община Кърджали, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателя. Решението в частта, с която е ОБЯВЕНА нищожността на Заповед № 1262/5.12.2016 г. на Кмета община Кърджали, в частта й, с която е отменена Заповед за настаняване № 7/26.01.1998 г. на Кмета на община Кърджали не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящото производство. За да постанови този резултат относно прекратяване на наемното правоотношение адм. съд приема, че оспорената Заповед № 1262/5.12.2016 г. на кмета на община Кърджали, в тази част е законосъобразна. Посочено е, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че за един продължителен период от време: 1.03.2008 г. – 30.11.2016 г. жалбоподателят не е заплащал наем за обитаваното от него общинско жилище, както и дължимите суми за използвана електрическа енергия и вода за същия период, а също така и такса битови отпадъци. Разгледани са обстоятелствата, че жалбоподателят е пенсионер и лице с призната трайно намалена трудоспособност, като се приема, че тези доводи в жалбата не представляват основание за неплащане на задълженията. Решаващият съд в заключение счита оспорената заповед, с която е прекратено наемното правоотношение за законосъобразна, а жалбата в тази част за неоснователна, поради което същата е отхвърлена. Настоящият състав на ВАС счита решението на АС Кърджали за правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователно е възражението в касационната жалба, за необоснованост на съдебното решение. Съдът е установил фактите, относими към конкретния спор, извършил е и преценката им по приложението на относимите законови разпоредби. В решението е даден ясен отговор кои доказателства основават възприетата фактическа обстановка, обсъдени са доводите на страните, относими към нея. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка са изложени конкретни изводи по приложението на закона- чл. 172а, ал. 2 АПК. Обосновани и правилни са изложените от съда мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон. Първоинстанционният съд след анализ на релевантните факти е обосновал правилен правен извод за липса на отменителни основания по отношение на оспорената заповед. Необосновани са доводите на касационния жалбоподател, че посочените в заповедта правни основания не съответстват на фактическата обстановка, установена по делото, което е нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК. В случая установената фактическа обстановка по делото отговаря на приетата от адм. орган правна квалификация. По делото са събрани относимите доказателства и при изяснена фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи. Неоснователно е оплакването на касатора, че административният орган е допуснал съществени съдопроизводствени нарушения при съставяне на заповедта. В проведеното административно производство не са допуснати нарушения. Липсва нарушение на правилата в чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като жалбоподателят многократно е уведомяван за неговите задължения свързани с наемното правоотношениe, както и за законовите последици, произтичащи от това неизпълнение. При постановяването на съдебния акт и заповедта не са допуснати нарушения на материалния закон. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемна цена или на консумативни разноски повече от три месеца. Наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед, като в заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец - чл. 46, ал. 2 ЗОбС. Безспорно по делото е установено неизпълнение от страна на жалбоподателя за дълъг период от време на задължението за плащане на наемната цена, задълженията към "ВИК" ООД Кърджали и ЕВН "България електроснабдяване ЕАД", както и неплащане на такса битови отпадъци. Заповедта се основава на справки, изготвена от служители на общината, в които се съдържат данни за начина по който е установено задължение на наемателя по размер и период. В хода на съдебното производство не са опровергани фактическите констатации за дължимите суми за наем, консумативи и такса битови отпадъци, подробно описани в заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. Остават дължими големи суми, както за наем, така и за консумативите на жилището. Жалбоподателят твърди, че част от сумите са погасени по давност, но както първоинстанционният съд правилно е отбелязал, това не променя извода, че периодът на неплащане на наемната цена и консумативните разноски многократно надвишава допустимото забавяне от повече от три месеца- чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС. Същото обстоятелство не е пряко относимо към настоящия спор, тъй като касае възможност за погасяване на вземания по чл. 111, б. "в", чл. 120 от ЗЗД, каквито в случая не се претендират от общината- чл. 232, изр. 2 от ЗЗД, чл. 14, ал. 8 ЗОбС. С оглед така установените фактически обстоятелства, правилни се явяват правните изводи на съда за законосъобразност на обжалваната заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. При наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС прекратяването на наемното правоотношение едностранно от административния орган е законосъобразно. По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от пороци, които съставляват касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 211, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,