Решение № 91 от 21.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 4/2012 г.

Решение № 91 от 21.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 4/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Обстоятелствата по делото са следните: С определение № 143/06.6.2011 г. по гр. д. № 581/2011 г. Върховният касационен съд, състав на III г. о., е оставил без разглеждане касационна жалба, вх. № 148/21.01.2011 г., подадена от В. М. В. от [населено място], [община], област Софийска, против въззивно решение № 585/27.12.2010 г. по гр. д. № 822/2010 г. по описа на Софийския окръжен съд, III въззивен състав, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. С определение № 630/01.11.2011 г. по ч. гр. д. № 429/2011 г., по частна жалба от В. В., Върховният касационен съд, състав на IV г. о., е потвърдил определение № 143/06.6.2011 г. по гр. д. № 581/2011 г. Върховният касационен съд, състав на III г. о. Срещу влязлото в сила определение на ВКС, III г. о., е подадена молба за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В Молбата се твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като в случая не става въпрос за парично вземане, а за обявяване нищожност на един нотариален акт, съставен в противоречие със закона и добрите нрави, т. е. поради нарушение на чл. 200, ал. 2, във връзка с чл. 152, ал. 1 ЗЗД. Сочи се, че при разглеждане спора от първите две инстанции не е взето предвид, че при тълкуване на сключения между страните договор, не е била отчетена действителната воля на продавачката В. В., а нейната воля е била, че като прехвърля собствения си имот на купувача, тя ще получи цената на имота към момента на сключване на сделката, и ще бъде гледана и издържана. По нататък в молбата за отмяна се изтъкват факти и обстоятелства по съществото на спора. С допълнение към молбата за отмяна се иска, че поради противоречиво решавани въпроси от ВКС, на основание чл. 292 ГПК, молителката моли съдът да отговори при кои случаи следва да се прилагат разпоредбите на чл. 280, ал. 2 ГПК, а така също и на чл. 200, ал. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 152 ЗЗД, или да се предложи на Общото събрание да постанови тълкувателно решение. Освен това в допълнението отново се излагат онези факти и обстоятелства по съществото на спора, които са визирани в молбата за отмяна. Молби се за отмяна на обжалваното определение на ВКС, IV г. о. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителя - адв. П., който депозира писмена защита. Ответникът по молбата за отмяна - К. Н. Н., посредством процесуалния си представител - адв. К. Г., е депозирал след съдебното заседание писмена защита. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна и допълнението към нея, становището на процесуалния представителна молителката, изразено в съдебно заседание, писмените защити на страните и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е изцяло неоснователна по следните съображения: За да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, страната която се позовава на него трябва да е била лишена от възможност да участвува в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, или да не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. В конкретния случай оплакванията на молителя са изцяло касационни, тъй като се отнасят до спора по същество, както и относно приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК. Тези оплаквания не представляват доводи по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Поради това молбата следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,