Решение № 8132 от 27.9.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Велико Търново към Главна дирекция (ГД) Фискален контрол в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), срещу Решение 2765 от 08.06.2020 г., постановено по адм. дело 13078/2019 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) 10493/26.07.2019 г. на началника на отдел Оперативни дейности гр. Велико Търново в дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение ГДФК - 119/07.10.2019 г., издадено от директора на дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, и НАП е осъдена да заплати на Топливо АД разноски по делото в размер на 350,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Правилно, според касатора, административният орган е приел, че установеното от събраните по делото доказателства неподаване на данни за определяне на наличните количества горива в резервоарите от органите по приходи при проверката в обекта, както и представената справка в информационната система на НАП и допълнително предоставените документи свидетелстват за това, че създадената в обекта организация води до укриване на приходи, а оттам и до отклонение от данъчното облагане. Излагат се аргументи, че противно на приетото в първоинстанционното решение, правилно са били определени и целите на наложената ПАМ по чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). В този смисъл посочва, че предпоставките за издаване на оспорената заповед за налагане на ПАМ са били налице. В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди Заповедта за налагане на ПАМ. Претендира се заплащане на разноски за държавна такса в размер на 70,00 лева, както и за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Топливо АД, с [ЕИК], чрез процесуалния си представител адв. Н. Казаков, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмени отговор и молба. Претендира се присъждане на сторените разноски за касационната инстанция съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССГ е била Заповед за налагане на ПАМ 10493/26.07.2019 г. на началника на отдел Оперативни дейности гр. Велико Търново в дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, с която на Топливо АД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена ПАМ запечатване на търговски обект бензиностанция и газстанция, находящи се в [населено място], обл. Видин, на главен път Е-79, стопанисван от Топливо АД с [ЕИК], и забрана за достъп до него, за срок от 14 дни. С оспореното в настоящото производство решение, АССГ е отменил заповедта за налагане на ПАМ и е осъдил НАП да заплати на Топливо АД разноски по делото в размер на 350,00 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно прилагане на материалния закон и при несъответствие с целите му. Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че към момента на проверката на 14.07.2019 г. в 14.30 ч. на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция и газстанция са налични различия между данните на софтуера за управление и проследяване на доставките, откъдето се подават и са подадени данните в НАП и данните, изведени от фискалната система, т. е. в НАП не са постъпили точни данни по установената дистанционна връзка с търговския обект, стопанисван от дружеството, които да дават възможност за точно определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и за извършените продажби. Посоченото обстоятелство, обаче, според съда, не е било известно на служителите на оспорващото дружество, доколкото и ФУ, и нивомерната система, и управляващият софтуер, с които бил оборудван обектът, са функционирали, без да дават индикации, че не предават данни на НАП. В тази връзка от съда е посочено, че по начало липсва обективна възможност търговецът да проследява дали и каква информация достига до НАП. Отделно от това е прието, че в рамките на проверката не са установени интервенции по оборудването в обекта, като не са налице и констатации, че непредаването на данни в НАП се дължи на активно поведение на служител на Топливо АД. Дори напротив, според съда, видно от доказателства, събрани по делото, в т. ч. свидетелските показания на регионалния мениджър на дружеството - жалбоподател - Д. Костадинов и становището на сервизната фирма, обслужваща системите - Ритейл инженеринг ООД, неподаването на данни най-вероятно се дължи на временен технически проблем. Наред с посоченото, приложените към придружително писмо от 23.07.2019 г. на жалбоподателя до офис Монтана при ТД на НАП гр. Велико Търново документи свидетелстват, че дружеството разполага с коректни и надлежно осчетоводени данни за постъпващите в обекта количества горива с всички придружаващи доставките документи, чието наличие е установено по време на проверката и е индиция, че служителите на дружеството стриктно са изпълнявали задълженията си, произтичащи от данъчното законодателство, без да са били запознати с неточното отчитане. Посочените обстоятелства, ведно с липсата на ангажирани от страна на административния орган доказателства, удостоверяващи причината, поради която са подадени неверни данни, както и дали тази причина е във връзка с неспазване на реда или начина на подаване на данни, или е в резултат на независещ от човешкия фактор технически проблем, са довели съда до извода, че извършеното от дружеството нарушение не е безспорно установено, поради което издадената от административният орган заповед за налагане на ПАМ се явява постановена при липса на материалноправните предпоставки за това. На следващо място съдът е приел, че наложената ПАМ не съответства на целта на закона и на принципа за съразмерност, установен с разпоредбата на чл. 6 от АПК, тъй като не е налице основание за предприемане на действия за предотвратяване извършването на нарушения на фискалната дисциплина. Съдът е посочил, че изводът за несъразмерност на ПАМ се подкрепя и от обстоятелството, че Топливо АД е предприело действия и техническият проблем е отстранен на 16.07.2019 г., т. е. преди датата на втората проверка в офис Монтана на ТД на НАП гр. Велико Търново, което изключва необходимостта от осъществяване на административна принуда, целяща преустановяване и предотвратяване на констатираното нарушение. Посочено е, че след като нарушението е констатирано за първи път, отстранено е незабавно и от него не са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, то налагането на ПАМ за срок от 14 дни на обекта не би могло да се определи като съразмерно, тъй като при тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на съответни на нарушението мерки. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на АССГ е правилно. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите. В нормата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС е предвидено задължение за регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС лице, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Според чл. 3, ал. 3, във връзка с ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на издателя на акта е да докаже фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е доказал извършването на соченото в заповедта на налагане на ПАМ нарушение неподаване на данни от ЕСФП по чл. 118 в НАП, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. В конкретния случай от събраните по делото доказателства становище на сервизната фирма, обслужваща системите - Ритейл инженеринг ООД, свидетелските показания на разпитания в о.с.з. Д. Костадинов регионален мениджър на Топливо АД, както и от приложените към придружително писмо вх. ИТ 00 727/23.07.2019г. по описа на ТД на НАП - гр. Велико Търново, офис Монтана справка относно движението на горивата от 1.05.2019 г. до 14.07.2019 г. на бензиностанция - газстанция Ружинци, заверени копия на документи за получените горива за същия период, паспорт на ЕСФП и договор за сервизно обслужване, заверени копия на АДД за горивата, се установява, че търговецът е отчитал извършените продажби на горива чрез регистрирана ЕСФП към НАП и възможност от укриване на приходи към фиска не е съществувала. Нещо повече съгласно становището (л. 74 от първоинстанционното дело), дадено от Ритейл инженеринг ООД: В архивите на ЕСФП няма регистрирани данни за прекъсвания на връзката между ЕСФП и сървърите на НАП; данните за регистрираните в дневните финансови отчети обороти в комплект с данни за резервоари и суматори на колонки са предавани регулярно и без грешки към фискалния принтер на системата, след което принтерът има за задача да ги предаде в подходящ момент към сървърите на НАП. Процедурата на предаване от принтера на НАП не подлежи на контрол от ЕСФП. Данните за състоянието на резервоарите са предавани регулярно на всеки 10 минути към фискалния принтер, който в подходящ момент ги изпраща към НАП. Процедурата на изпращане на тези данни към НАП също не подлежи на контрол от страна на ЕСФП. Отчитайки изброените резултати от извършената проверка може да се предположи, че регистрираните от НАП прекъсвания на връзката се дължат на проблеми с покритието в района на обекта от страна на мобилния оператор. По делото не е спорно, че дружеството, в качеството си на лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е въвело в експлоатация фискално устройство, използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива, която има информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и информация за доставките по издадените акцизни данъчни документи се предоставя на НАП по изградената дистанционна връзка. Правилно първоинстанционният съд е приел, че разликата в данните, отчетени от нивомерната система на ЕСФП, с данните, подадени към информационната система на НАП на сочените в заповедта дати за реално неосъществени доставки на горива, се дължи на временна техническа неизправност обстоятелство, което потвърдено от сервизната фирма, обслужваща системите - Ритейл инженеринг ООД и което обективно е извън знанието на търговеца. По делото липсват доказателства, данни/твърдения, че неподаването на данни е станало в резултат на недобросъвестно поведение на задълженото лице, поради манипулация на системата или други подобни действия с цел укриване на доставката. Законосъобразни, в този ред на мисли, са изводите на първоинстанционния съд, че липсва основание да се приеме, че дружеството не е изпълнило задължението си да предава на НАП по изградената дистанционна връзка данни за доставки и налични количества горива в резервоара. В тази връзка оплакванията на касационния жалбоподател са неоснователни, доколкото в негова тежест е било установяването на фактическите основания, послужили за издаване на оспорения акт. Законосъобразно е прието, че не се установява материалноправното основание за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г от ЗДДС. На следващо място настоящият съдебен състав намира, че мярката засяга правата и законните интереси на Топливо АД в по-голяма степен от необходимото за целта. Целта на закона, послужил като правно основание за издаването ѝ, е да се охранят финансовите интереси на държавата при укриване на приходи от продажби, неотчетени по съответния ред. Доколкото последиците от нарушението са отстранени на 16.07.2019 г., т. е. преди датата на втората проверка от 23.07.2019 г., както и преди момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ от 26.07.2019 г., то е отпаднала е необходимостта от прилагане на ПАМ. Като допълнителен аргумент следва да се посочи и обстоятелството, че от установяване на нарушението е минал значителен период от време, поради което и в това отношение запечатването на обекта не може да изпълни целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а се превръща в санкция, каквито функции принудителните административни мерки не могат да изпълняват. Предвид изложеното следва да бъде прието, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата Административен съд София - град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Топливо АД разноски за касационната инстанция съгласно приложения на л. 23 от делото списък за разноски в размер на 800,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 03.07.2020 г. и документ за преводно нареждане, намиращи се на л. 24 и л. 25 от настоящото дело. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,